е даден в практиката на ВКС. В решение №104/23.02.10г. по гр. д.№453/2009 г. е посочено, че прекомерното, социално несправедливо прилагане на верижни“ срочни трудови договори за определено време, наложи изменението на чл. 68 КТ /ДВ бр.25/01г./, с което се ограничи възможността за сключване на последователни срочни трудови договори. Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ. Първата група, уредена в чл. 68, ал. 3 КТ включва две хипотези – едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно – временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници или служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се сключи работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в пар.1, т. 8 ДР КТ. Съгласно легалното определение „изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4е налице при конкретни икономически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на пар.1, т. 8 ДР КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да се вписани в трудовия договор.