Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 67 ал. 3 КТ

Времетраене
Чл. 67. […] (3) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.

чл. 67 ал. 3 КТ

Времетраене
Чл. 67. […] (3) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

„Може ли съдът да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба?“. Жалбоподателят счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Сключен ли е трудов договор с недействителна клауза за срок за изпитване в полза на работодателя, ако не се установява типичната му цел – да се провери годността на работника за изпълняваната работа? 2. Приложима ли е забраната по чл. 67, ал. 3 КТ при превръщане на трудов договор за неопределено време в такъв за срок за изпитване с оглед целта и характера на последния и при данните, че ищецът е с намалена работоспособност и е преместен на длъжност, определена за лица с намалена работоспособност? и 3. Допустимо ли е лице с намалена работоспособност да бъде преместено на длъжност при същия работодател, определена за лица с намалена работоспособност, със срок за изпитване? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - с Решение №716/27.10.2010 г. по гр. д. №253/2010 г. III-то ГО, с Решение №118/04.06.2015 г. по гр. д. №6968/2014 г. III-то ГО и с Решение №475/14.07.2010 г. по гр. д. №621/2009 г. IV ГО (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноски по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

и си тръгнал и продължил да работи от вкъщи. Ето защо съдът приел, че страните са постигнали съгласие по всички елементи на прекратяване на трудовото правоотношение между тях, като решението е правилно и в тази му част. Изложил е, че отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване, както и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/. За необходимостта от съгласие по чл. 67, ал. 3 КТ в хипотеза на промяна съществуваш трудов договор за длъжността асистент, произтичаща от изменението на чл. 17 ЗРАСРБ и чл. 54, ал. 3 ЗВО с ДВ, бр. 101/2010 г.; 2/. Прилага ли се чл. 118, ал. 1 КТ, въвеждащ забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, в хипотеза на законово вменено задължение на работодателя да извърши тази променя?; 3/. За приложението на чл. 119 КТ спрямо законово определеното съдържание на трудовото правоотношение и в частност императивно определената срочност на трудовото правоотношение за длъжността асистент съгласно чл. 54, ал. 3 ЗВО и чл. 18 ЗРАСРБ; 4/. Императивните законови разпоредби уреждат ли отношенията между страните при липса на изрично изразена воля на работника относно същите и трябва ли да има изрично изразено съгласие на работника в трудовия договор, че приема законово установените условия за заемане на съответната длъжност?; 5/. Относно възможността за саниране на недействителен трудов договор чрез подписване на допълнително споразумение? Касаторът счита, че първият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение №60325 от 11.01.2022 г. по гр. д. №3890/2020 г. на ВКС, IV г. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

от материално и процесуално естество, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради вероятната недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси, с твърдението, че са обусловили изхода на спора и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото са: относно допустимостта на иска по чл. 74 КТ за признаване на недействителност на клауза „срок“ на трудовия договор при наличието на законовата фикция на чл. 68, ал. 5 КТ, както и след като трудовото правоотношение е прекратено, поради изтичане на срока; когато съдът е обявил недействителност на клаузата за „срок на договора на основание чл. 74 КТ като се е произнесъл с диспозитив, приложима ли е разпоредбата на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 КТ и тази недействителност действа ли назад и на какво основание при добросъвестност на работника; допустимо ли е съдът при произнасяне по установителния иск за нищожност на клауза на трудовия договор по чл. 74 КТ да се основава на законовата фикция по чл. 68, ал. 5 КТ и дължи ли съдът нарочно произнасяне с диспозитив като обявява недействителност на клаузата за срок на трудов договор на основание чл. 68, ал. 5 КТ; длъжен ли е съдът служебно да приложи законовата фикция по чл. 68, ал. 5 КТ, при условие, че ищецът не я е посочил като основание в исковата молба, а изрично е сезирал съда с установителния иск по чл. 74 КТ; в случай, че всеки последващ срочен договор се предшества от нарочна молба от работника/служителя, може ли да се приеме, че работникът не се е съгласил със срочността на договора/в контекста на правото на свободното договаряне между страните/. Поставен е и процесуалноправен въпрос с твърдението, че е обусловил изхода на делото и е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: може ли съдът по иск за отмяна на незаконно уволнение да се произнася по основания за незаконност на уволнението, които не са посочени в исковата молба. Позовава се и представя съдебна практика в тази насока, с твърдението, че приетото от въззивния съд й противоречи – решение №167 от 30.07.2014 г. по гр. д. №6368/2013 г., ІV г. о. на ВКС, решение №397 от 31.10.2013 г. по гр. д. №2870/2013 г., ІV г. о. на ВКС, решение №790/29.07.2011 г. по гр. д. №148/2010 г., ІV г. о. на ВКС, решение №459/27.10.2011 г. по гр. д. №1532/2010 г., ІV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Позовава се и на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, поради недопустимост на предявения и разгледан иск по чл. 74 КТ и очевидна неправилност с твърдението, че въззивното решение е постановено „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, тъй като съдът не е съобразил действителните отношения между страните по трудовия договор като не е съобразил разпоредбата на чл. 20 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Димитрова

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът излага оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд за установено наличие на изрично желание на ищцата за превръщане на трудовия й договор за неопределено време в договор за определен срок и за неправилност на извода на съда, че договорът се е превърнал в срочен на основание чл. 67, ал. 3 КТ. Тези доводи не биха могли да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване нито в контекст на поставен въпрос /доколкото за да отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационна проверка поставеният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното определение, до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или до обсъждане на събраните по делото доказателства/, нито в контекста на очевидна неправилност /доколкото основанието предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание/. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен материално-правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, но не поставя такъв, нито е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т. 4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Изложени са оплаквания на касатора за незаконосъобразност на извода на съда, че в случая е внесена промяна в предмета на дейност на преобразуваната институция. Този извод въззивният съд е направил въз основа на решението на Общинския съвет и на издадената въз основа на него заповед на кмета по пар.18, ал. 2 ПЗР ЗПУО. Посоченото по-горе, че не би могъл да бъде обсъждан в производството по допускане на касационно обжалване нито в контекст на поставен въпрос нито в контекста на очевидна неправилност, се отнася и до този извод.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право