от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: 1/ Следва ли съдът при преценка на законосъобразността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, в която работодателят не е посочил правната квалификация на прекратяването и в която фактите по прекратяването са посочени непълно, неточно или погрешно, да съобрази установените действително осъществени факти и въз основа на тях да определи правната квалификация на прекратяването като такова по взаимно съгласие, ако установи действително осъществен фактически състав по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ“; 2/ Следва ли съдът, при постановяване на своето решение да е съобразил всички установени по делото факти и да е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и събраните по делото свидетелски показания“; 3/ „Следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение по всички оплаквания във въззивната жалба. В подкрепа на твърденията си се позовава на противоречие и прилага следната съдебна практика: постановени по реда на чл. 290 ГПК решение №258/23.09.2013 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. №1231/2012 г.; решение №99/05.04.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. №380/2009 г., решение №24/28.01.2010 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. №4744/2008 г.; решение №86/22.07.2015 г. на ВКС, III г. о. по гр. д. №5957/2014 г.; решение №65/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о. по т. д. №1656/2013 г.