- Само с гласни доказателства ли подлежи на доказване в съдебния процес фактическата дейност по престиране на работна сила от работника или служителя в изпълнение на неговото основно задължение по трудов договор, за което му се дължи възнаграждение; С оглед спецификата на разглеждания случай – пасивно процесуално поведение на ответника и невъзможност за осигуряване на свидетели на ищеца, подлежи ли на установяване от ищеца в рамките на разпределената от съда доказателствена тежест само чрез ангажирани от него писмени доказателства, вкл. и изходящи от работодателя (присъствен списък и др.). При предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ, подлежи ли на пълно и главно доказване от ищеца фактът на ефективно полагане на труд (престиране на работна сила от него), когато работодателят – ответник не е оспорил този факт или е достатъчно ищецът да докаже възникването и съществуването на трудовото правоотношение. Според касатора, поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че липса съдебна практика.