в случая е дали длъжността на ищеца попада в приложното поле на Закона за администрацията/З../ Прието е в тази връзка, надлежен ответник по исковете по чл 344 ал 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл 61, ал 2 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Съгл. разп. на чл 61 ал 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на МС, ТД се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, но това не води до изключение на правилото по чл 61 ал 1 КТ и по изричната разп. на закона-чл 61 ал 2 КТ, в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което служителят предоставя работната си сила, т. е работодателя, като в тази насока е ТР №1/30.03.12г на ВКС по тълк. д №1/2010г ОСГК. Съдът е приел, че директорите на Регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите, не са ръководители на държавна институция, създадена със закон или ПМС, а са органи осъществяващи държавна политика по опазване на околната среда на регионално равнище /арг. от чл. 10, ал 1т 3, вр с чл. 9 и чл. 14 З./ и по отношение на тях липсват останалите белези, които законодателят изисква, за да бъдат причислени към длъжностите по чл 14 З., а директорите на РИОСВ не са ръководители на държавна институция, създадена със закон или ПМС. Регионалните инспекции са ЮЛ към Министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка, като техния брой, териториален обхват на дейност, функции и структура, както и правомощията на техните директори се определят с Правилник, издаден от Министъра на околната среда и водите, поради което нормата на чл 19а ал 2 ЗАдв е неприложима по отношение на тях. На осн чл 61 ал 2 КТ Т. е възникнало между ищеца и първия ответник независимо, че ТД е сключен от по-горестоящия спрямо работодателя орган, т. к. в този случай, Т. се създава с предприятието, в което е съответната длъжност в РИОСВ-Б. и това е работодателят на ищеца, поради което надлежен ответник по исковете по чл 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ в случая е РИОСВ-гр. Б., т. к. трудовият договор на ищеца е сключен при условията на чл. 61, ал 2 КТ и предприятието е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган, като по отношение на втория ответник-МОСВ –гр. С., срещу когото е предявен евентуалният иск, производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска, т. к. този ответник не е надлежна страна в процеса.