1“следва ли съдът при преценката си за допустимост на иска да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, преценявайки всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право“; 2“следва ли съдът при преценката си за допустимост на иска да определи предмета на делото единствено съобразно петитума на иска и въведените от ищеца твърдения в исковата молба или е допустимо извън принципа на диспозитивното начало да разшири въведения предмет обсъждайки и позовавайки се на други релевантни според него обстоятелства; 3допустим ли е иск за установяване на несъществуването на права, на които работника се позовава, за да се ползва от закрила при уволнение, съответно има ли правен интерес от водене на този иск“; 4“факт с правно значение по смисъла на чл. 124, ал. 4 ГПК или право по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК е ползването на закрила при уволнение в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 333, ал. 3 КТ, поради членство в синдикална организация“; както и материалноправен въпрос: „следва ли в производството при преценка на законосъобразността на уволнението да се обсъжда възражението на работодтателя за несъществуването на права на член на синдикално ръководство на работника с оглед позоваването му на закрилата на чл. 333, ал. 3 КТ в случаите когато същото е основано на легитимността на синдикалната организация или това следва да стане в отделно производство /иск по чл. 124, ал. 1 КТ, иск за вреди при злоупотреба с право и т. н./“.