са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, в т. ч. и с приложеното решение №444 от 15.06.10г. по гр. дело №827/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че общото правило на чл. 84 ЗЗД в случая се дерогира от специалните правила – чл. 350, ал. 1 КТ, който изисква работодателят незабавно да върне трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение. В хипотезата, когато документът не е у работодателя, той се предоставя от работника или служителя за отразяване на необходимите данни, след което незабавно се връща – чл. 6, ал. 2, изр. 1 Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Следователно, моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на трудовата книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й. В случаите, когато това не може да бъде сторено, защото работникът или служителят не се е явил лично при прекратяване на трудовото правоотношение или при предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, работодателят е длъжен да го покани по реда на чл. 6, ал. 3 Наредбата именно, защото задължението е носимо, а не търсимо. Само тогава, при неявяване на работника или служителя лично или чрез писмено посочено от него друго лице, задържането на трудовата книжка у работодателя не е незаконно. Такава е настоящата хипотеза. При прекратяване на трудовото правоотношение между страните трудовата книжка на жалбоподателката е била надлежно оформена и същата е била поканена по реда на чл. 6, ал. 2 Н. да я получи, което освобождава работодателя от последиците за своята забава. Обстоятелството, че е оспорила по съдебен ред основанието за прекратяване на трудовия й договор не може да наложи друг извод, тъй като задължение за съхраняване на трудовата книжка има самият работник съгласно чл. 348, ал. 3 КТ и няма пречка след влизане в сила на съдебното решение, с което е допусната поправка в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, да я предаде на работодателя за оформянето й.