Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 347 КТ

Предназначение
Чл. 347. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

чл. 347 КТ

Предназначение
Чл. 347. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1/ „Достатъчно ли е узнаването за издадена Заповед № 173/18.09.2019 г. на Директора на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ [населено място] и узнаването на прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № 001/18.09.2019 г. от същия, на основание дисциплинарно уволнение, едва чрез вписването на въпросната заповед в трудовата книжка при връщане на трудовата книжка, като от това не става видно спазена ли е формата и какво точно е мотивирало заповедта, след многократни устни разпореждания от ИАИТ, когато от фактите по делото е установено, че ищцата е узнала при получаване на трудовата си книжка на 12.08.2020 г., без фактическо връчване на въпросните заповеди, въпреки многократните посещения при работодателя и не са ли грубо нарушени правата на защита на работника, след като той е следвало да се защитава активно, без да има на практика нито текстовете на въпросните заповеди, нито яснота от случилото се като събития според работодателя, нито пък е имал обективната възможност да възприеме издадените вътрешни служебни трудови актове като завършено производство във връзка с неговото трудово правоотношение, за да може да направи обективен и обоснован извод, че следва в преклузивен срок от вписването в трудовата книжка и нейното връщане да се защити ефективно и това формално вписване в трудовата книжка явява ли се „узнаване на нейното съществено съдържание“, такова че да обезпечава пълното право на защита, при липса на указания как и пред кой орган следва то да бъде реализирано?“; 2/ „След като по делото са налични и разкрити в процеса по делото обстоятелства и безспорни факти на дискриминация на работника на работното му място с оглед преюдициалността на тези обстоятелства и различната процесуална тежест на доказване, следвало ли е районният съд, ако е приел, че това производство следва да се отдели, да спре делото и да отдели производството за дискриминация довела до дисциплинарно наказание, а като е разгледал иска без да отделя делото следвало ли е да даде указания за събиране на доказателства, както и доказателствената тежест за доказателство по фактите, като без тези процесуални процесуално допустимо ли е разглеждането на иска по същество или съществено и непоправимо са увредени субективните права и правото на защита на работника?“; 3/ „При продължаване на вътрешното производство с подадено от ищцата Заявление вх. № 009/07.01.2021 г. и едва тогава дадени указания от работодателя чрез уведомително писмо изх. № 014/18.01.2021 г., връчено на 19.01.2021 г., работодателят е уведомил въззивницата, че може да отправи претенциите си към компетентните институции, то не е ли това началната дата за срока за реална евентуална защита на правата на работника, въпреки че и тогава не се предават въпросните заповеди на работника?“ и 4/ „Ако не е установена дискриминация на работното място довела до дисциплинарно уволнение то при наличието на данни за психологически стрес и психологически увреждаща, небезопасна за труд среда, при конституционно задължение за защита на труда и безопасните условия на труд в чл. 16 и чл. 48, следвало ли е съдът да установи дали това е довело до невъзможност, чрез причиняване на стрес, манипулация или въвеждането в заблуждение за защита в пълен обем на правата на работника, с оглед на което е при подслушващо развитие на производството явява ли се допустима постъпилата в съда искова молба за защита на работника?“. Твърди се общо, че решението противоречи на Конституция на Република България и правото на ЕС. Сочи се също така, че отговор на поставените въпроси от касационната инстанция е необходим с оглед принос за правното прилагане на закона и обогатяване на теорията.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Тълкувателно решение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

1. От кой момент възниква и става изискуемо задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му, кога и как той се освобождава от последиците на тази забава?
2. Кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 KT и чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спирането на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

„1. Материалноправно легитимиран ли е управител на кораб да претендира обезщетение от застрахователя за настъпило застрахователно събитие?; 2. Когато управителят на кораб действа от името и за сметка на корабособственика на основание сключен стандартен договор за корабен мениджмънт и извършва като агент дейност за и от името на собственика на кораба, функции по отношение на плавателния съд, вкл. и по застраховането му, т. е. действа като представител, както при сключване на застраховката, така и при извършване ремонти на кораба, материалноправно легитимиран ли е да претендира обезщетение от застрахователя по съдебен ред?; 3. Има ли право управител на кораб, който е сключил от името и за сметка на корабособственика договор за морска застраховка, т. е. има качеството на застраховащ, но не и на застрахован, и след като не е страна по застрахователния договор, да предявява искови претенции срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение?; 4. Управителят на кораб, съгласно сключен стандартен договор за корабен мениджмънт има ли качеството на „корабопритежател" по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК?; 5. Ограничено ли е представителството на корабния мениджър до правните и фактически действия по сключване и организиране на застраховките на кораба по смисъла на чл. 225а, ал. 1, т. 6 КТК или разпоредбата може да се тълкува разширително в посока корабният мениджър да има право да предявява от името и за сметка на корабопритежателя искови претенции за заплащане на застрахователни обезщетения?; 6. По смисъла на разпоредбата на чл. 262, ал. 2 КТК може ли управителят на кораба, в качеството си на застраховащо лице, да предявява съдебни искове за изплащане на застрахователно обезщетение или разпоредбата ограничава правата на застраховащия единствено до предявяване на полицата?; 7. Когато ищецът предявява частичен иск, спира ли да тече давността за останалата част от вземането, което не е предмет на делото?; 8. Липсата на съставен морски протест по реда на чл. 347 КТ и сл.К и/или инициирана процедура по установяване на обща авария води ли до освобождаване на застрахователя от отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение?; 9. По иск за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена морска застраховка и при въведено възражение от застрахователя, че корабът е бил отправен в немореходно състояние по смисъла на чл. 274, ал. 1 КТК и впоследствие е настъпило застрахователно събитие, чия е доказателствената тежест в исковия процес да установи състоянието на немореходност на кораба?; 10. По иск за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена морска застраховка и при въведено възражение от застрахователя, че корабът е бил отправен в немореходно състояние по смисъла на чл. 274, ал. 1 КТК и впоследствие е настъпило застрахователно събитие, как следва да бъде разпределена тежестта на доказване на мореходността, респ. немореходността на кораба?; 11. Неустановяване на причината за аварията на застрахован кораб, извършването на редица саморемонтни дейности по инициатива на застрахования, както и неуведомяването на застрахователя за всички факти и обстоятелства, касаещи застрахования обект, представляват ли израз на проявена груба небрежност по смисъла на чл. 273, ал. 1 КТК?; 12. Изплащането на застрахователно обезщетение по договор за морска застраховка включва ли изплащането на косвени вреди?; 13. Подлежат ли на застрахователно обезщетяване разходите за гориво по смисъла на чл. 273, ал. 3 КТК?". Касационният жалбоподател въвежда основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се позовава на липсата на съдебна практика по формулираните въпроси от значение за изхода на делото. Излага доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение - предпоставка по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В това изложение поддържа, че ищецът няма правен интерес от предявените искове, тъй като за него не е налице активна процесуална легитимация с оглед качеството му на управител на кораба, а не на корабособственик или корабопритежател.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

Двете трудови книжки – първоначалната и нейното продължение, представляват ли неразделно цяло като официален документ или са два отделни документа, удостоверяващи различни тр. правоотношения, за различни етапи от тр. стаж на работника? С връщането на продължението на тр. книжка, следва ли да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си да върне и първоначалната тр. книжка след прекратяване на тр. правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК); длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато страната, на която документът се противопоставя твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните факти и как се разпределя доказателствената тежест, когато подобни твърдения са въведени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

1. Посоченият в молбата на А. М. П. от 25.09.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение текст „моля да бъда освободена от заеманата до сега длъжност, считано от 25.10.2015 г.“ може ли да бъде тълкувано като ясно и безусловно изразено волеизявление в писмена форма за прекратяване на трудовия договор с предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, при условие, че желаната дата за прекратяване на трудов договор за неопределено време съвпада със срока на предизвестието по чл. 326, ал. 2 КТ; 2. При сключен трудов договор за неопределено време, когато е подадена молба за прекратяване на трудовото правоотношение, в която работникът/служителят обективира волеизявление за прекратяване, след изтичането на определен срок, съвпадащ със срока за предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ, без да е посочено основанието за прекратяване, как следва да бъде квалифицирано изразеното в молбата волеизявление на работника или служителя – като предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ или като предложение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; 3. Кой е правнорелевантния момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – датата на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение или датата на заповедта; 4. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания. Представя и се позовава на решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и ТР №******г. на ОСГК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

– При пълно и главно доказване на факт с правно значение, когато е удостоверен в официален документ, който не оспорен по реда на чл. 193 ГПК, но се доказва противоположния факт на удостоверения в официалния документ - счита ли се това доказване за надлежно извършено. Според касатора, въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор – и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Едва в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право