към кой точно момент е била връчена заповедта за уволнение, са обсъдени показанията на св. Н. /младши експерт „Човешки ресурси“/ и св. Я. /главен експерт по „Контрол и опазване на горите“/ и са изложени подробни мотиви кои и защо се кредитират. Първата свидетелка е заявила, че на 11.06.21 към 14.40ч. директорът й казал да се обади на ищеца и го уведоми да се качи в кабинета му; той се явил в указания час - 15.00, и в присъствието на св. Н. и ю. к. С. бил показан видеозапис, на който П. С. е бил заснет докато зарежда гориво на служебния автомобил на бензиностанция; по нареждане на директора свидетелката водела ръкописно протокол от срещата с вписване изявленията на участниците в нея; служителят първоначално отрекъл, а впоследствие признал, че е заредил 3л. в туба; през време на разговора не бил уведомен, че ще бъде наказан и ще му бъде връчена процесната заповед; не е правил и изявление, че няма да я получи; след като напуснал кабинета, повече не се върнал (директорът и свидетелката започнали да му звънят по телефона, той отговорил на едно обаждане и заявил, че до края на деня повече няма да се върне, да не го чакат; след това престанал да вдига телефона си); впоследствие в кабинета на директора дошли двама служители - Р. К. и Б. Я., и ю. к. С.; последната донесла процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание и същата била оформена като връчена при отказ. Вторият свидетел заявил, че на 11.06.21, около 16ч., видял от прозореца на кабинета си, че ищецът си тръгва от работа; по-късно бил извикан при директора /качил се при него в около 16.15ч./ и му бил пуснат видеоклип, показващ как П. С. зарежда гориво; секретарката – св. Н., започнала да звъни, за да го извика, че го чака комисия от няколко човека, за да му връчи заповед за уволнение; провел се и втори разговор – и в двата случая ищецът отговорил на обаждането и казал, че ще се върне; след това престанал да вдига телефона си и не се върнал до 17.00ч., когато заповедта била оформена като връчена при отказ. Въззивната инстанция е посочила, че кредитира с най-голямо доверие показанията на св. Н., тъй като тя е служител на работодателя, присъствала е от първия до последния момент на разговорите /на нея директорът е възложил да се обади на ищеца и го извика, присъствала е през цялото време на проведените разговори, записала е изявленията на страните, продължила е да звъни на ищеца по телефона, свързала се е с него и е разговаряла, а после е предоставила телефона за разговор и на директора/ и заявява, че С. не е бил уведомен, че ще бъде наказан дисциплинарно и че ще му бъде връчена заповед за уволнение - заповедта е била изготвена по-късно, след като ищецът си тръгнал, и той не е бил канен, за да му я връчат, и не е отказвал да я получи. При тези обстоятелства е формиран извода, че доколкото към датата на уволнението 16.06.21 работникът е ползвал разрешен отпуск за временна нетрудоспособност и работодателят не е поискал разрешение от Инспекцията по труда, формалното производство по налагане на дисциплинарно наказание е било нарушено и уволнението е незаконно само на това основание. За пълнота е посочено и, че работодателят не е и установил, при условията на пълно и главно доказване, че на посочената в заповедта дата ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение /по отношение на представения по делото видеозапис на носител (CD), предмет на обследване от допуснатата техническа експертиза, според вещото лице липсват каквито и да е данни кога и с какво средство е извършено заснемането и зареждал ли е изобщо гориво ищецът в съд извън резервоара/, а доколкото от показанията на св. А. се установява, че на 10.02.21 П. С. е зарежда гориво в туба, това обстоятелство не е включено в предмета на дисциплинарното производство, съответно и на уволнителната заповед.