чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

е са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същите не са изведени от решаващите мотиви на въззивния съд. При постановяване на атакуваното решение въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че дисциплинарно наказание, каквото е и дисциплинарното уволнение може да бъде наложено от лице упражняващо работодателска правоспособност по отношение на работника. В случаите, когато работодателят е юридическо лице тази правоспособност се упражнява от лицето, което по силата на закона представлява юридическото лице пред трети лица. Въззивният съд не се е произнасял по въпроса за възможността работодателят да делегира дисциплинарната работодателска власт на трето лице, а е приел, че лицето, подписало процесната заповед, макар по отношение на него да е представено пълномощно от работодателя, няма качеството на длъжностно лице-работник или служител на работодателя, на когото са възложени ръководни функции на трудовия процес.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните.
По приложение на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК – за задължението на въззивния съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени.
Относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение. (По исковете против СУ ”В. Левски” – Девня с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В кои случаи работодателят е длъжен да доказва истинността на отразените в протокола за подбор констатации и дали направеното в исковата молба оспорване на съдържанието на протокола за подбор, без същият да е представен по делото, представлява оспорване на констатациите от подбора, както и по процесуалноправния въпрос дали при уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, съдът е длъжен да се произнесе по направеното от ответника-работодател и прието от съда за разглеждане възражение за прихващане със заплатено от него обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и може ли последното да се кумулира с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ? (По искове, предявените на осн. чл. 344, ал. 1 КТ, т.1, т.2 и т.3 срещу Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.“ – Варна – за отмяна на заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, общообразователен предмет в гимназиален етап-английски език“ и за осъждане на работодателя да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ)

Може ли да се приеме, че преустановяването на работа на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, за повече от 15 работни дни със заповед по чл. 120в КТ, при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение, съставлява спиране на работа по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и съответно може ли да е основание за прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза? (По искове на физическо лице против “Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна)

Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани свидетелски показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства по делото, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях?

Прилага ли се защитата по чл. 333, ал. 4 КТ по отношение на работници и служители членове на работодателска организация, страна по колективен трудов договор?

Длъжен ли е въззивният съд, при преценката относно наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя, да обсъди в решението си всички доводи и възражения, както и да прецени в съвкупност, във взаимовръзка и в контекста на обстоятелствата на конкретния случай, доказателствата, на които страната се е позовала в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция?

Допустимо ли е въззивното решение, което е постановено по искова молба, в чиято обстоятелствена част се твърди настъпване на неимуществени вреди от неизпълнение на съдебно решение за присъдена парична сума и издаден изпълнителен лист срещу Агенция за социално подпомагане, а петитумът е насочен срещу община?

Когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин, следва ли да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта?
С какви доказателства се установява правнорелевантния факт за размера на трудовото възнаграждение на ищеца преди уволнението, при предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно?

При уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ задължен ли е безусловно работодателят да предложи на работника или служителя друга работа, подходяща за здравословното му състояние, която да заеме?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно преценката дали е извършено реално съкращаване на щата, когато съответната длъжност е премахната, но нейните функции са се запазили и са преминали към други длъжности.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е с последващо тълкуване/разяснение на Инспекцията по труда, изготвено след прекратяване на трудовото правоотношение да се пояснява, че вече е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение за преодоляване на специална защита, непосочена в предварителното разрешение на инспекцията по труда и допустимо ли е такова последващо саниране на вече даденото предварително резрешение на инспекцията по труда след като трудовото правоотношение е прекратено?

Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за длъжността поради промяната на изискванията от работодателя след сключването на трудовия договор в нарушение на принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на ищеца, посочени в исковата молба, които имат значение за решението по делото?
2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи в мотивите си кои доказателства конкретно кредитира, на кой свидетел показанията приема, така че да възприеме изцяло защитната теза на ответника? Длъжен ли е съдът да посочи въз основа на кои доказателства, събрани по делото-гласни или писмени, почива правният извод за крайния съдебен акт?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Огледът на видеозапис по реда на чл. 204 ГПК допустим способ ли е за събиране на доказателства?

Длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, така както е очертан в предмета на исковата молба?

Относно значението на момента на издаване и съобщаване на заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ за допустимостта на иска за защита срещу незаконното уволнение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Деликтна или договорна е отговорността на изпълнител по договор между него и етажна съсобственост за ремонт на обща част на сградата, когато в резултат на непълно или неточно изпълнение на договора, бъде увреден самостоятелен обект, притежание на отделен етажен съсобственик – ищец по делото?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какви са критериите, по които длъжността следва да се квалифицира като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. пар. 1, т. 3 ДР КТ?

В кои случаи работодателят е длъжен да доказва истинността на отразените в протокола за подбор констатации и дали направеното в исковата молба оспорване на съдържанието на протокола за подбор, без същият да е представен по делото, представлява оспорване на констатациите от подбора?
Дали при уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, съдът е длъжен да се произнесе по направеното от ответника-работодател и прието от съда за разглеждане възражение за прихващане със заплатено от него обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и може ли последното да се кумулира с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно условията при които е възможно сключването на допълнителен трудов договор при същия работодател.

Налице ли е реално спиране на работата на отделно звено в предприятието, когато през периода на обявен от работодателя „престой“ звеното извършва част от дейността си, а друга част не извършва, като за осъществяването на извършваната дейност труд се полага от други служители, вместо от служителите, които следва да изпълняват тези трудови задължения, но не са ги изпълнявали поради обявения престой?

Допустимо ли е въззивното решение, което е постановено по искова молба, в чиято обстоятелствена част се твърди настъпване на неимуществени вреди от неизпълнение на съдебно решение за присъдена парична сума и издаден изпълнителен лист срещу Агенция за социално подпомагане, а петитумът е насочен срещу община?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на ищеца, посочени в исковата молба, които имат значение за решението по делото?
2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи в мотивите си кои доказателства конкретно кредитира, на кой свидетел показанията приема, така че да възприеме изцяло защитната теза на ответника? Длъжен ли е съдът да посочи въз основа на кои доказателства, събрани по делото-гласни или писмени, почива правният извод за крайния съдебен акт?

Може ли да се приеме, че преустановяването на работа на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, за повече от 15 работни дни със заповед по чл. 120в КТ, при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение, съставлява спиране на работа по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и съответно може ли да е основание за прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно значението на представената длъжностна характеристика, за релевантността на установената употреба на алкохол през работно време и за съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя“.

Относно начина на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение.

Законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работодателят въвежда с длъжностната характеристика по-високи квалификационни изисквания за заемане на длъжността от нормативно установените?

Допустимо ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник, който не е отговарял на въведените към момента на сключването на трудовия договор изисквания за образование и квалификация, като работодателят е знаел това?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

Към кой момент следва да се преценява трайната липса на качества у работника, послужили като основание за уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и работодателят може ли да се позове на пропуски в работата на работника/служителя, установени за минал период от време, за да приеме, че той допуска същите пропуските при изпълнение на трудовите си функции и през следващите години?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е закриване на част от предприятието, когато работодателят оптимизира дейността си чрез закриване на относително обособено звено?

Какви са критериите, по които длъжността следва да се квалифицира като ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ?

За задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани.

За характера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и относно критериите за определяне на дисциплинарното наказание.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ.

Дали несъответствието в акта за уволнение между изложените факти за прекратяване на трудовия договор и посоченото основание за уволнение и неправилната правна квалификация на основанието за уволнение е достатъчно, за да се приеме незаконност на уволнението?
Дали преценката на работодателя за въвеждане на определени изисквания за заемане на длъжността подлежи на съдебен контрол, вкл. относно спазване на предвидената с вътрешни правила и с договора за управление процедура, освен ако няма данни за злоупотреба с права?

Следва ли заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да бъде мотивирана с конкретни примери от поведението на уволнявания работник/служител, сочещи липса на качества за изпълнение на възложената му работа, или е достатъчно да бъдат посочени какви са липсващите качества?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задълженията на въззивната инстанция при констатиране на нередовност на исковата молба.

При условие, че при сключване на трудовия договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае, но въпреки това го назначава на работа, може ли впоследствие да го уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на Може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?
Допуснал ли е нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ работодателят, който е наложил дисциплинарно наказание без предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя? съдебния акт.

Кой е релевантният момент за преценката спазени ли са изискванията за предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ и за отговора има ли значение, че след връчването на заповедта за уволнение е констатирана очевидна фактическа грешка от инспекцията по труда в даденото разрешение, а от трудово-експертната комисия - в мнението?

Законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работодателят въвежда с длъжностната характеристика по-високи квалификационни изисквания за заемане на длъжността от нормативно установените?

Относно начина на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Към кой момент следва да се преценява трайната липса на качества у работника, послужили като основание за уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и работодателят може ли да се позове на пропуски в работата на работника/служителя, установени за минал период от време, за да приеме, че той допуска същите пропуските при изпълнение на трудовите си функции и през следващите години?

Кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за продължавано във времето финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?

Относно условията при които е възможно сключването на допълнителен трудов договор при същия работодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 334, ал. 2 КТ, отпада ли предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ при всички основания за прекратяване на трудов договор за допълнителен труд или тази предварителна закрила отпада само при основанието за прекратяване на трудовия договор с 15-дневно предизвестие?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Наличието на основание за съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност, пречка ли е трудовият договор с него да бъде прекратен по чл. 71 КТ и в този случай налице ли е заобикаляне на закона, щом работодателят, за да не извърши предварителна преценка на притежаваните умения на уволнения служител, съпоставими с тези на служителите, заемащи същата длъжност, се ползва направо от хипотезата на чл. 71 КТ, вместо от чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?
Допуснал ли е нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ работодателят, който е наложил дисциплинарно наказание без предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени възражения, включително и тези в исковата молба, и в отговора на въззивната жалба, съответно да формира собствени мотиви във връзка с тях?

За задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани.

Вината елемент ли е от фактическия състав на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя; може ли то да бъде извършено по небрежност; задължително ли е нарушението да е извършено с цел получаване на имотна облага, респ. да е получена такава ?
За основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, следва ли работникът/служителят да представи доказателства за оставането си без работа, както и че не е получавал трудово възнаграждение за целия 6-месечен период.

Получените мнения на ТЕЛК по чл.333, ал.2 КТ и разрешения на инспекцията по труда по чл.333, ал.1 КТ за всички основания за уволнения, предвидени в КТ, ли се отнасят или само за изрично поисканите от работодателя?

Съществува ли за страната, която е подала първоначална въззивна жалба срещу неблагоприятната за нея част от първоинстанционното решение интерес да подаде и насрещна въззивна жалба срещу тази част от решението?

Кой е релевантният момент за преценка спазени ли са изискванията за предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, т. 2 и 3, вр. чл. 333, ал. 2 КТ и за отговора има ли значение, че след връчването на заповедта за уволнение е констатирана техническа грешка от инспекцията по труда в разрешението, а от трудово-експертната комисия - в предварителното мнение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Наличието на основание за съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност, пречка ли е трудовият договор с него да бъде прекратен по чл. 71 КТ и в този случай налице ли е заобикаляне на закона, щом работодателят, за да не извърши предварителна преценка на притежаваните умения на уволнения служител, съпоставими с тези на служителите, заемащи същата длъжност, се ползва направо от хипотезата на чл. 71 КТ, вместо от чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ?

За доказателствената тежест за установяване оставането без работа след уволнението.

Съставлява ли злоупотреба с право извършено от работодателя последователно прекратяване на трудовите договори на различни служители на едно и също основание?

Следва ли да се иска становище на ТЕЛК относно длъжностите, определени за трудоустроени, за които се предвижда по-висока степен на образование от притежаваната от трудоустроеното лице, за което се отправя запитването? Следва ли да се предлага на трудоустроено лице длъжност, за която то не притежава необходимото образование, както и длъжност, която не се намира в района, в който той работи?

Само умишленото нарушение ли в хипотезата на чл. 187, т. 8 КТ - уронване на доброто име на предприятието – работодател, е основание за дисциплинарно уволнение?

Може ли по висящото производство за законосъобразност на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ съдът да разреши спора дали има подходяща длъжност за заемане от работника или служителя, или този спор преди прекратяване на трудовото правоотношение трябва да бъде разрешен от здравния орган по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване?

Задължен ли е въззивният съд съгласно чл. 7 ГПК служебно да събира доказателства, като дори ги индивидуализира?
Може ли да подпомага с указанията си една от страните по спора?
Може ли страната да коригира процесуалното си бездействие пред първата инстанция чрез представяне на писмени доказателства с въззивната си жалба?

Относно възможността за длъжността „ресурсен учител“ да се сключи срочен трудов договор и по въпроса може ли при сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 4 КТ обстоятелствата, обосноваващи изключението по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР КТ да не бъдат посочени в трудовия договор?

Притежаването на по-високо образование от участник в подбора по чл. 329 КТ, което няма конкретна връзка със заеманата длъжност и не може да се използва в изпълняваната работа, следва ли да се взема предвид при оценяването при извършването на подбора и може ли само наличието на такова образование да обоснове извод за по-висока квалификация, без съдът да е обсъдил относимостта му към квалификационните изисквания за заемане на длъжността и конкретните и трудови функции?

За значението на писмената форма за валидността на трудовия договор и на последващите промени на неговото съдържание в резултата на писмените волеизявления на страните и конклудентните им действия, който очевидно обуславя правилността на решението?

Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства.
Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в производството по предявен от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ?

Неявяването на работа, поради предприети с участие на работника незабавни следствени действия (разпит, освидетелстване и др.), по повод негова жалба до компетентен държавен орган за извършено престъпление против личността му, представлява ли виновно неизпълнение на трудовите задължения, или е обективна невъзможност за неизпълнението им?

Може ли да бъде уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, за период след изтичане на срока на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ, на което основание е настъпило законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение?

Кога следва да се приеме, че е открито нарушението по смисъла на разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ и следва ли съдът да се произнася по този въпрос без да е направен довод за такъв порок на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?

По приложението на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК вр. чл.313 ГПК относно момента на настъпване на преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове.

Преценка за целесъобразност ли е начина, по който конкурсната комисия е поставила крайната оценка на кандидатите, подлежи ли тя на проверка от съда и допустимо ли е съдът да обяви проведен конкурс за незаконен, ако спечелилият първо място отговаря на изискванията за заемане на длъжността и е оценен най-високо от конкурсната комисия? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
При редовно проведен конкурс, подлежи ли на съдебен контрол, правото на комисията при оценяването и класирането на кандидатите да извърши самостоятелно тълкуване и прилагане на правилата за провеждане на конкурса? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Кога следва да се приеме, че е открито нарушението по смисъла на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ и следва ли съдът да се произнася по този въпрос без да е направен довод за такъв порок на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?

За правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
За задълженията на съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, поради наличие на хипотезата. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Задължен ли е работодателят да обяви извършването на съкращение и задължен ли е да изиска от работниците и служителите информация за образованието и квалификациите, които притежават преди да открие процедура по подбор?

Намират ли приложение изискванията за брой посещения, продължителност на издирване на лицето, период от един месец между двете отделни търсения, справки за регистрирани адреси и изведени от съдебната практика по чл. 47, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ГПК в редакция действаща към 23.10.2015 г. /редакция от 03.07.2015 г./ в процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ?

Следва ли работодателят да извършва проверка за подходяща работа за трудоустрояване на работник, който е със 100 % трайно намалена работоспособност?

Кои са материалноправните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотезата на закриване на част от предприятието, когато работодателят е търговска банка и в населеното място има повече от един банков клон (офис), единият от който се закрива и където работи уволненият?

Следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл. 225, ал. 1 КТ, и конкретно времето през което незаконно уволненият работник/служител е останал без работа, когато той е представил с исковата молба препис(фотокопие) от трудовата си книжка, от което е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника-работодател, няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка ?

Дължи ли се обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода след влизане в сила на решението на съда по трудовия спор за отмяна на заповедта за уволнение и възстановяването на ищеца на работа?

По приложението на чл. 315 КТ - следва ли в броя на работните места, определени от работодателя за заемане от лица с намалена работоспособност, да се включват и работни места за майки с деца до двегодишна възраст?

Кои са юридическите факти (материално-правните предпоставки), които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предл. първо (закриване на част от предприятието), когато работодателят е банка?

За задължението на съда да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и за изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание.
Достатъчно ли е работникът/служителят веднъж да посети предприятието и да изяви готовност да престира труд по трудовото правоотношение, за да отговаря работодателят за недопускане за целия период от време, на осн. чл. 213, ал. 2 КТ?

Относно релевантните обстоятелства, които съдът следва да вземе пред вид при преценката си по чл. 189 КТ, при определяне на адекватното наказание за извършеното.

При отмяна на уволнение като незаконосъобразно, работникът има ли право на обезщетение за оставане без работа, ако преди постановяване на отменената заповед за уволнение е подал предизвестие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 326, ал. 1 КТ ? От кой момент следва да се счита за прекратен тр. договор при прекратяване с предизвестие?

За задължението на въззивния съд да определи точния предмета на спора с оглед на всички наведени от страните твърдения и възражения, като постанови решението си след като вземе предвид и извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и въз основа на нея да приеме кои факти и обстоятелства от значение за спора са установени и кои не както и какви са правните последици от така установените факти за правоотношенията между страните.

Има ли разлика между делегиране на павомощия и заместване, като във втория случай какъв е обемът на правомощията на заместника? Дали същият получава пълен обем от правомощия като извършва действия от името на замествания орган или конкретните му правомощия трябва да се изброят изчерпателно в акта за заместване, или получава всички правомощия на замествания орган, с изключение на тези, които са изрично изключени в акта за заместване?
За задължението на въззивния съд да обсъди представените по делото относими към спора доказателства.

Неизпълнението на императивната разпоредба на чл. 262, ал. 2 ГПК, вр. чл. 261, т. 4 ГПК от първоинстанционния съд, при администриране на подадената въззивна жалба, явява ли се процесуално нарушение от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно?

Има ли право да прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ вписан в търговския регистър управител на еднолично търговско дружество, чиито договор за управление не е безсрочен, а бизнеспланът, който се съдържа в отделен документ, е в процес на административно одобрение?

В заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата / чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение/ или това не е необходимо?

За формата на вината при отговорността на работника или служителя за връщане на неотчетен аванс и за тежестта на работодателя да докаже умисъла на работника или служителя при причиняването на вреди от неотчетен аванс.

Кога индивидуализацията на замествания работник или служител в трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ е достатъчна, за да е валидна клаузата за срок на трудовото правоотношение?

Следва ли да е мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ?

Относно приложението на чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 49 ЗЗД - каква е правната квалификация на иск за обезщетяване на вреди в период, който следва шестмесечния по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, когато работникът или служителят твърди, че по надлежния ред уволнението му е признато за незаконно, както и че издателят на заповедта за уволнение е знаел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не съществува и допуска ли обективното ни право такава претенция да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД.

За формата на вината при отговорността на работника или служителя за връщане на неотчетен аванс и за тежестта на работодателя да докаже умисъла на работника или служителя при причиняването на вреди от неотчетен аванс.

Следва ли да е мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ?

Относно формата (устна или писмена) на възлагането на ръководна длъжност по вътрешно съвместителство. Правното значение на сключването на договора и приемането на бизнес плана и бизнес задачата към договора за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ (допустимо ли е препращане към вече изготвени бизнес план и бизнес задача, възложени на предходен управител и има ли забрана да се залагат еднакви или сходни задачи), с оглед определянето на началото на 9-месечния срок за упражняване на правото за прекратяване на трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприетието? Относно определянето на размера за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ при съвместителство.

Какви доказателства са достатъчни за приемането / за доказано/ на оставане без работа на незаконно уволнения работник? Необходимо ли е когато е представено ксерокопие на даден документ, той да бъде представян в оригинал пред съда, при положение, че ксерокопието не е било оспорено от ответната страна, нито съдът е изразил съмнение относно съдържанието на доказателствения документ? След като СРС е взел решение по даден казус, допустимо ли е въззивната инстанция да отменя това решение, без да има наличие на такова искане от въззивната страна? Във въззивната жалба не е споменато принудителното оставане без работа на ищеца и не са правени доводи за това дали е осъществявал или не трудова дейност за периода след 27.04.14 г.?

В случай, че първоинстанционният съд не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределението на доказателствената тежест за тях и/или за кои от тях те не сочат доказателства, следва ли доказателствата за тези факти да се съберат от въззивния съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК ?

Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание
Чл. 193. (1) Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

Относно това налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции.

Може ли да бъде прекратен трудов договор с работещ пенсионер на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, когато работещият пенсионер е придобил право и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на действието на трудовия договор ?

Налице ли е начало на срока по чл. 345, ал. 1 КТ само в случаите при получаване от работника или служителя на нарочно уведомление от съда, че е възстановен на работа или този срок започва да тече и от узнаването по друг начин на влязлото в сила решение на съда затова, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС?

Относно съдържанието на искането на работодателя до ищцата за вземане на обяснения, допустимо ли е заповедта за дисциплинарно уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт, който е доведен до знанието на работника или служителя и относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.

Дължи ли се обезщетение за оставане без работа след незаконно уволнение на чужд гражданин с разрешение за временно пребиваване в страната, както и действителна ли е уговорка за обезщетение, дължимо независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение ?

Относно предмета на доказване по направено възражение за прихващане от ответника.

Дали са спазени изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако работникът или служителят е запознат с тях ? Относно необходимостта да се посочи точния момент на извършване на нарушенията. Дали това законово изискване е изпълнено в случай, че те се изразяват в бездействие, осъществено през определен период от време ?

Относно процесуалната легитимация на Р. по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, предявени от лице, трудовото правоотношение с което е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ.

Длъжен ли е съдът съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчно и ако не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада настъпва ли преклузия за представяне на нови доказателства ?

Дали работодателят е длъжен да измени щатното разписание след възстановяването на ищеца на предишната му работа, като предвиди длъжността, за да изпълни съдебното решение и едва след това може да пристъпи към съкращаването и съответно към уволнение поради съкращаване на щата?

Спазени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, с които работникът е запознат? Необходимо ли е да се посочи точният момент на извършване на нарушенията, когато се изразяват в бездействие през определен период от време?

Може ли да се приеме за доказано твърдението на работодателя, че има надлежно взето решение на Управителния съвет на сдружението с нестопанска цел, ако самото решение не е представено, а щатното разписание съдържа само подпис на председателя на сдружението? Каква е доказателствената сила на оспорени частни писмени документи, изходящи от страна по делото и установяващи изгодни за нея факти?

Дали обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушения, за които са поискани обяснения ?

Относно надлежния ответник по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ.

Дали решението на първоинстанционния съд, с което е бил уважен иск по чл. 58 ЗК, има обратна сила по отношение на решения на Общо събрание на кооперацията, взети преди съдебното решение да е влязло в сила или съдебното решение по чл. 58 ЗК има действие занапред – от момента на влизането му в законна сила, подобно на решението по иска с правно основание чл. 74 ТЗ?

Нарушил ли е въззивния съд чл. 269 ГПК вр. чл. 6, ал. 2 ГПК, ако, след като е приел, че уволнението е незаконно е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на нерелевирани с въззивната жалба основания, правен въпрос разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд съгласно Р. № 292/24.06.2010 г. по гр. д. № 1282/2009 г., ВКС, IV г.о., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК ?

Има ли изискване за писмена форма на подбора и допустимо ли е релевантните обстоятелства в хипотезата на чл. 329, ал. 1 КТ, с резултатите от проведения подбор да се установяват с всички доказателствени средства, включително и със свидетели, за които е прието, че обуславят делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, установена по задължителен начин?

Необходимо ли е към момента на прекратяване на трудовия договор с учител/възпитател, поради съкращаване на щата, списък – образец № 1 да е съгласуван с началника на Регионална инспекция по образованието или е достатъчно утвърждаване на щатното разписание само от директора на училището, за да се приеме, че е настъпило реално съкращаване на щата ?

Дали може въззивният съд да се произнася за законността на уволнението по основание, относно което не е сезиран от страните и дали работодателят е длъжен да включи в подбора всички служители на длъжността на ищцата от цялата страна или може да се ограничи само до тези в [населено място]. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата?

Относно начина,по който следва в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е опи-сано всяко едно от посочените нарушения,за да се гарантира възможността на работника или служителя за ефективна защита срещу уволнението.

Относно възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител шофьор” и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2521,06 лева.

Относно възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател начален етап” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1149, 61 лева.

Длъжен ли е работодателя да представи доказателствата, въз основа на които е оценил останалите служителите,участвали в подбора по предварително определените от него критерии/имат се пред вид доказателства,които не касаят оценката на ищеца/ и подлежат ли на съдебен контрол поставените от комисията оценки на всеки участник в подбора, както и за доказателственото значение на представения Протокол № 4400-1378 от 1.02.09г.на Комисията за подбор?

Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя и дадената от него оценка въз основа на обективните критерии,посочени в оспорения от ищеца Протокол № 4400-1378 от 1.02.09г.на Комисията за подбор за начина на изпълнение на работата от служителя ?

Когато в хода на предприето едностранно прекратяване на трудово правоотношение на някое от основанията , посочени в чл.333, ал.1 КТ, даденото от ТЕЛК отрицателно мнение/решение бъде обжалвано от работодателя пред по-висш орган на медицинската експертиза – Н., задължен ли е обжалващият работодател да изчака произнасяне от Н. и едва тогава да прецени дали се налага снемане на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ пред извършване на уволнението ? Допустимо ли е работодателят да сезира инспекцията по труда с искане за даване на предварително разрешение по чл.333, ал.1 КТ без да изчака произнасяне от Н. ? Ако вследствие на обжалвано от работодателя решение на ТЕЛК, противопоставящо се на уволнението, но непредставляващо категорична закрила по Наредба №5/1987 г., се стигне до решение на Н., което категорично предвижда такава закрила, освободен ли е работодателят от задължението да се снабди с предварително разрешение от инспекцията по труда по чл.333, ал.1, т.3 КТ, само защото с извършване на уволнението е “изпреварил” окончателното решение на медицинската експертиза ? Към кой момент произвежда действие постановеното по повод такова обжалване експертно решение на Н. – към момента на самото му произнасяне или към момента на произнасяне на по-долустоящия орган на медицинската експертиза/ТЕЛК/, замествайки във втория случай мнението/експертното решение на ТЕЛК ? Какъв е обемът на правораздавателния контрол на съда при извършен от работодателя подбор по чл.329 КТ ?

Относно определение № 182 от 10.02.2012 г. на ВКС, III г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочената по – горе част, включително в частта, с която са присъдени разноски на ответника.

Налице ли е дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ при неупражнен от служителя контрол, когато е имал това задължение по длъжностна характеристика и следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява върху цялостната дейност на работодателя?

Относно възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 9926,29 лева.

Обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение неговата незаконност? Относно действителността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която е предхождана/съпътствана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за същото дисциплинарно нарушение.

Относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на законовите критерии по чл. 329 КТ при извършване на подбор от работодателя.

Дали подлежи на съдебен контрол извършената от комисията на работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора работници или служители? Дали по-високата квалификация трябва да бъде установявана само с писмени доказателства, както и дали извършването на подбора може да се доказва и с други доказателствени средства освен с протокола на комисията?

Кога се приема, че е настъпило изменение на длъжностното щатно разписание за педагогическия персонал- от утвърждаване на списък образец № 1 от директора на училището или от съгласуването му с Регионалния инспекторат на образованието, и какво значение има съгласуването предвидено в чл. 10 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета? Кой трябва да се включи в подбора по чл. 329 КТ, когато той е задължителен- отсъстващият титуляр на длъжността или неговия заместник?

Относно възможността да бъде уговарян изпитателен срок, както при срочните, така и при безсрочните трудови договори и за възможността условията на сключен писмени договор за бъдат променяни с изрични писмени уговорки.

Следва ли към момента на получаването на предизвестието за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ работникът или служителят да е навършил възраст за пенсиониране по пар. 5, ал. 1 КСО или е достатъчно това изискване да е налице към момента на уволнението? Към кой момент следва да се преценява законността на уволнението в случаите, при които трудовият договор се прекратява с предизвестие-към момента на отправяне на предизвестието или към момента на изтичане на срока на предизвестието, като е констатира, че по тези правни въпроси решението е постановено в противоречие с Р. № 393/26.05.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г., ВКС, IV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК?

Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора по чл. 329, ал. 1 КТ работници или служители.?

Относно правомощията на съда да извършва контрол върху извършения от работодателя подбор не само с оглед формалното използване на критериите визирани в чл. 329 КТ.

За точното тълкуване на понятието “предприятие” по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР КТ при преценка законосъобразността на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ.

Налице ли е разлика между предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ и становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?

Подлежи ли на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите работи по-добре?

Налице ли е реално съкращаване в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност системно за били възлагани за изпълнение на друг работник ?

До кой момент може да бъде въведено възражение за недействителност на трудовото правоотношение ? Следва ли след уточняване на исковата молба от ищеца в изпълнение указания на съда, на ответника да бъде предоставена повторна възможност за отговор по чл. 131 ГПК?

Kой факт поражда правните последици на съкращаване на щата – волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатното разписание и длъжен ли е работодателят да включи в подбора всички работници в дружеството или само изпълняващите длъжността в съответното структурно звено ? Oтносно последиците от неустановяване на факт, за който съдът не е допуснал доказателства, които страната е поискала своевременно.

Дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, които са различни от предходните?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Относно разпределение на доказателствената тежест в трудовия спор с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Дали работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК, когато искането за даване на обяснение е връчено на работника или служителя, той е бил в продължителен отпуск по болест, но не е имало пречка да представи устни или писмени обяснения. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на IV ГО и № 137 от 2.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на IV ГО на ВКС са дадени задължителни разяснения кога е осъществен фактическият състав на чл. 193, ал. 3 КТ ?

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с ТР №3 от 16.01.2012г. по т.д. № 3/11г. на ОСГК на ВКС?

Може ли работодател да прекрати трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ с вече пенсиониран служител ?

Трябва ли работодателят, преди да изиска обяснения по реда на чл. 193 КТ, да е открил дисциплинарно производство срещу служителя и да го е уведомил за това, или е достатъчно да се изискат обяснения по конкретните фактически обстоятелства, съставляващи от обективна страна дисциплинарното нарушение, за което впоследствие е наложено дисциплинарното наказание? Относно спазването на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за надлежно мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при посочването на дисциплинарното нарушение в нея.

При две основания за прекратяване на трудовото правоотношение в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и ако и двете са осъществени, работодателят има ли право на избор, кое от двете да посочи, като основание в заповедта и допустимо ли е въззивният съд да промени волята му и да приеме наличие само на непосоченото основание, като мотив за отмяна на уволнението ?

Дали погрешната правна квалификация води до незаконно прекратяване на трудовото правоотношение ?

Кога следва да бъде извършен подбора , за да бъде законосъобразен – преди или след реалното съкращаване в щата ? От значение ли е за законосъобразността на подбора извършването му преди реалното съкращаване в щата, като се има предвид законосъобразно проведената процедура по подбор ?

Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника – ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии?

Относно забраната за повторна проверка годността на работника да изпълнява определена работа при смяна на работодателя при условията на чл. 123 КТ.

Относно преценката извършено ли е и в кои случаи реално съкращаване на щата при структурна реорганизация на предприятието.

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Кога е налице основанието чл. 328, т. 10а КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя ?

Следвало ли при преценката за законосъобразност на извършен подбор съдът да преценява и допустимостта на персоналните оценки , давани от включените в комисия лица в процеса на нейната дейност с оглед знанията, компетентността и личните им наблюдения върху пряката работа на оценяваните служители, или съдът следва да прецени дали оценката съвпада с действителните качества на последните?

Приравнява ли се поисканото и получено от страна на работодателя мнение на ТЕЛК на липсата на изобщо изпълнена от негова страна процедура по чл. 333, ал. 2 КТ и на липсата на експертно мнение на ТЕЛК, ако същото експертно мнение не съдържа изрично посочване как уволнението ще се отрази на здравословното състояние на лицето, тоест- на целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд/ един от елементите на съдържанието, предвидено в чл. 4, ал. 2 Наредба № 5 от 1987 г./ в хипотезата на уволнение на работник или служител по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ във връзка с чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ?

Необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39, ал. 4 З., и по-конкретно необходимо ли е същата да бъде мотивирана. Касационно обжалване е допуснато поради противоречие на въззивното решение на постановени по реда на чл. 290 ГПК и сл. решения на ВКС?

Относно възможността за събиране на доказателства във въззивното производство, предвид обстоятелството, че ищцата е представила пред въззивната инстанция доказателства в подкрепа на иска си по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.

Към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение/в случая ползването на закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ /при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие /в случая по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ /- към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към момента на издаване на заповедта за уволнение?

Mоже ли да се счете,че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ /да изслуша и приеме писмените обяснения на работника или служителя/, когато в продължение на дълъг период от време е полагал всевъзможни усилия да установи контакт с работника или служителя /по пощата,чрез нотариус,по телефон/, но поради недобросъвестно поведение на работника или служителя,не е могъл лично да му връчи искането си по чл. 193 КТ да се яви и да представи обясненията си?

Може ли да се счете,че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ /да изслуша и приеме писмените обяснения на работника или служителя/, когато в продължение на дълъг период от време е полагал всевъзможни усилия да установи контакт с работника или служителя /по пощата,чрез нотариус,по телефон/, но поради недобросъвестно поведение на работника или служителя,не е могъл лично да му връчи искането си по чл. 193 КТ да се яви и да представи обясненията си ?

Може ли да се приеме за годно доказателствено средство заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от съда и неоспорена от страните, в която се съдържа констатация на вещото лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, относно периода на оставане без работа след уволнението ?

Относно доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

При наличие на ЕР на ТЕЛК със здравно противопоказание „негоден за физически труд” в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва ли да се събират доказателства тежка ли е физическата работа, която работникът изпълнява и относно годността на работника да изпълнява длъжността, която заема по трудово правоотношение с работодателя? След като първоинстанционния съд не е допуснал поискано от ответника-работодател доказателствено средство за липса на друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника и не е указал на страната по силата на служебното начало, че това обстоятелство е недоказано по делото, то длъжен ли е въззивният съд да допусне това доказателствено средство при направено пред него процесуално искане за това ?

Дали определящо е само мястото на работа или следва да се има предвид естеството на трудовите функции при преценката за наличие или не на относително самостоятелна обособена структура в рамките на общото щатно разписание, обуславяща от своя страна преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор при закриване на такава структура или при съкращаване на всички длъжности в нея? Относно особените случаи, когато със съответните актове на компетентните за това общински и държавни органи учебни паралелки от закрито училище в едно населено място са присъединени към училище в друго населено място и впоследствие са закрити и тези присъединени паралелки.

Налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ във връзка с чл. 189, ал. 1 КТ в случай на виновно неизпълнение на трудови задължения по смисъла на чл. 126, т. 5 КТ, изразяващо се в нарушаване на технологичния ред по заповед № 457/12.06.2007 г. на директора на СДВР-София във връзка с регистрацията на МПС, с което са създадени предпоставки за извършване на престъпление ?

Относно съобразяване от страна на работодателя с установените в закона критерии, по които следва да се осъществи подбора при уволнение поради съкращаване в щата.

Допустимо ли е работодателят да делегира правомощия за прекратяване на трудови правоотношения на лица извън кръга представляващи дружеството извън случаите на дисциплинарните наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, като разрешен с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд ?

Относно точното приложение на пар. 1, т. 1 ДР КТ и в частност кой е надлежният ответник по трудов спор между община и работник в нейно организационно обособено звено, както и по процесуалния въпрос за точното приложение на чл. 269 ГПК – ограничен ли е въззивният съд от въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

Относно задължението на работодателя да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда при извършване на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ са разрешени в противоречие с решение № 75 от 10.02.11г.по гр.дело № 619/10г.на ВКС,III г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Относно критериите,по които следва да се осъществи подбора при уволнение поради съкращаване в щата,поради противоречие между приетото от въззивния съд и постановеното по реда на чл. 290 ГПК в решения с № 536 от 3.08.2010г.по гр.д.№ 336/2009г.на IIIг.о., № 287 от 16.07.2010г.по гр.д.№ 90/09г.на IVг.о., №409 от 9.07.2010г.по гр.д. №581 от 2009г. на IIIг.о., № 732 от 28.10.2010г.по гр.д.№ 1146/09г.на IVг.о.на ВКС.

Относно приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, а именно обуславя ли незаконност на уволнението определената от работодателя неправилна квалификация на дисциплинарното нарушение.

Относно възможността работникът или служителят да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ без реално да е започнал ползването на отпуск, които се решават противоречиво от съдилищата.

Може ли да се уважат исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, който е решаван противоречиво от съдилищата?

Трябва ли взаимното съгласие на страните да е постигнато преди издаване на заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение или може да се приеме за постигнато с връчването й на работника или служителя ? Писмена или устна трябва да бъде формата на волеизявленията на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие ? При връчване на предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, материализирано в заповед за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 КТ, необходимо ли е изрично изявление на работника или служителя за приемане на предложението и в каква форма трябва да е- устна или писмена, и може ли изразена воля от работника за прекратяване на трудовия договор на друго основание да се счита за израз на съгласие за прекратяването му на основание чл. 325, т. 1 КТ- взаимно съгласие ?

Относно допустимостта и основателността на възражение за прихващане с изплатено вече обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и претендирано обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ.

За статута на държавните предприятия и териториалните им поделения по чл. 173 ЗГ и дали сключваният с директора на поделението договор, представлява договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ?

Относно законосъобразността на съкращаване в щат наличието на заети работни места при липса на щатни бройки за длъжностите и с представени доказателства за обстоятелствата, поради които тези места са заети. Следва ли да се приеме, че е налице реално съкращение, ако в представеното ново щатно разписание /след решението на компетентния орган за това/ се съдържат данни за заети бройки и едновременно с това за длъжностите, за които има заети бройки, липсват щатни бройки?

Дали подписването от страна на служителя на заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение представлява писмено волеизявление за неговото съгласие по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ?

Относно трайната практика на ВКС по приложението на чл. 329 КТ, според която подборът е законен само при извършена реална съпоставка на трудовата дейност на лицата, подлежащи на подбор, като оценката за нивото на справянето им с трудовите задължения следва да почива на конкретни обстоятелства от трудовата им дейност.

Кога заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се счита достатъчно мотивирана, е разрешен в противоречие с константната съдебна практика на ВКС?

Налице ли е реално закриване на част от предприятието със закриването на Отделение за клинична патофизиология на човека в МБАЛСМ „Н. И. П. ” ЕАД, извършено с решение на СД от 06.07.2006г. и заповед № 496/07.07.2006г. на изп. директор, послужило за основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ за прекратяване на трудовия договор на Е. Й?

Относно формата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Относно пасивната легитимация в трудовия спор ,както и в противоречие с указанията по конкретното дело , дадени веднъж при първото касационно обжалване и връщане на делото за ново разглеждане пред Плевенски окръжен съд с решение № 1* от 12.05.2006г на ВКС , III г.о

Относно обхвата на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и понятието “трудоустроено лице” по смисъла на тази разпоредба.

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпените от незаконно уволнение вреди по реда на чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно определение № 1396 от 8.10.09г.,постановено по делото,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение

Относно касационно обжалване на решението от 08.05.2009 год., постановено по гр.д. №4006/2006 год. на СГС, II В въззивен състав, в частта, в която след като е отменено решението на първата инстанция, е постановено ново решение, с което предявеният от него иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1,т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен.

Относно защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 KT и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,предявени от П. Ц. Л..С определение № 1* от 13.10.09г.

Дали нормата на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е императивна, и дали е приложима за работници и служители, които законодателната промяна е заварила в условията за вече сключен трудов договор, както и дали е налице недействителност на “завареното” трудово правоотношение, и има ли право работодателят да се позове на нея ? Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото с оглед спазването на принципа за дирене на обективната истина относно релевантните за спора факти ?

Относно определение № 1* от 26.IХ.2009г. по процесуалноправния въпрос, изразяващ се в непреценка на представени доказателства.

Ползва ли се ищцата от закрилата по чл.333, ал.1,т.2 от КТ при дисциплинарното й уволнение и как се установява това, са разрешени в противоречие с трайноустановена практика на ВКС, без задължителен характер?

Относно задължението на съда за да обсъди всички доказателства представени му в подкрепа на тезата на работодателя за законност на извършения подбор, без фактически съдът да преценява работата на посочените в подбора, която преценка по целесъобразност единствено работодателя може да направи, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата.

Дали разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник-кмет на община или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение, а основанията са посочени в КТ, и относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39, ал. 4 ЗМСМА.

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ, а именно подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя при извършване на подбор между служителите по критерии квалификация и ниво на справяне с възложената работа.

Трябва ли да се отложи делото при наличие на внезапна пречка за явяване в насроченото заседание на страната и на процесуалният й представител – в разрез с практиката на ВКС?

Дали изискването и представянето на писмено обяснение на прекия ръководител, а не на работодателя, е основание за незаконност на уволнението, както и за възможността работодателят да делегира правомощия в тази насока на друго лице ?

Относно компетентността на органа на кооперацията, който следва да вземе решение за извършване на съкращаване на щата, който въпрос е от съществено значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, тъй като по същия не е налице съдебна практика на ВКС.

Относно императивните изисквания на закона преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да поиска обяснения от нарушителя по силата на чл. 193, ал. 1 КТ. Относно задължителното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, които изисквания съдът е приел, че в случая не са изпълнени от работодателя и това е обусловило уважаването на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Дали с оглед ползването правото на защита по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ при уволнение за работника или служителя съществува задължение да уведоми работодателя, когато страда от болестите, посочени в Наредба №5/1987 г. на МЗ и следва ли да представи на работодателя необходимите медицински документи, удостоверяващи наличието на заболяване ? Какъв е способът за работодателя да установи обстоятелствата, обосноваващи правото на защита по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ при уволнение в случаите, когато той не е бил информиран изрично от работника и не е могъл по друг начин да знае за наличието им ?

Подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определя по-високи от нормативно определените изисквания за заемане на определена длъжност и в нарушение на закона ли е въвеждането на такива изисквания ?

Редовно ли е,съобразно нормата на чл. 39 ГПК,призоваването,ако съобщенията са изпращани лично на страната,при положение,че в още с жалбата е бил посочен съдебен адрес и лице, на което да се връчват съобщенията,който в случая е и пълномощник на страната ?

Относно необходимостта да бъде извършена преценка във всеки конкретен случай кое “явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи”.

Относно разликата между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане на работника без работа в шестмесечен срок след незаконното уволнение?

Относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение не противоречи на представените решения, поради което не е налице хипотезата на противоречива практика.

Относно съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието” на работодателя по см. на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ в контекста на допуснати нарушение на правилата на Етичния кодекс на служителите на НАП, чието разрешение от ВКС поради липата на съдебна практика би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Относно ангажиране на доказателства по действащия процесуален закон предвид ограниченията в него, по претенцията за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, когато шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 КТ, считано от уволнението ,чиято отмяна се иска съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , ще настъпи за ищеца в хода на делото и с оглед необходимостта от формиране на съдебна практика по процесуалните институти на чл. 266 ГПК вр. чл. 267, ал. 1 ГПК относно доказателствата във връзка този иск, във фазата на въззивно обжалване .

Относно приетото в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на II г.о. ВКС с № 764 от 19.01.11г. по гр.д. № 1645/09г.на IV г.о., № 131 от 14.07.11г. по гр.д. № 1120/10г. и № 189 от 9.07.12г. по гр.д. № 107/12г., съгласно които при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка за правилността на постановения акт – тази проверка е ограничена от релевираните в жалбата основания и е в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд.

От кого следва да изхожда съгласието за уволнение, свързано с предварителната закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган ?

Характеристиката на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”.

Относно възможността подуправителя на НОИ да изпълнява функциите на управител на НОИ в период от време, през който управителя е освободен с решение на НОИ и не е избран нов управител и включва ли се в правомощията на подуправителя на НОИ правомощието от компетентността на управителя да прекратява трудови договори. Има ли от правна гледна точка разлика между отсъстващ по болест, отпуск, командировка и др. управител на НОИ и хипотезата, при която за определен период от време НОИ няма управител, тъй като същият е освободен с решение на Народното събрание и не е избран друг управител ?

За тълкуване на пар. 1, т. 8 ДР КТ.

Относно критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, разрешен от въззивния съд в противоречие с формираната по въпроса задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, според която характера на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика.

Липсата на обсъждане и произнасяне в решението на въззивния съд по въведените във въззивната жалба оплаквания и събраните доказателства пред първата инстанция представлява ли процесуално нарушение, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Следва ли в мотивите към решението си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения от въззивника в подадената въззивна жалба и да изложи собствени съображения по тях.

Подлежи ли на съдебен контрол в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя за избор на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, когато по делото е доказано осъществяването на фактическия състав на основанието, посочено в акта за прекратяване на трудовото правоотношение.

От кога се счита за упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – от датата, считано от която на правоимащото лице е отпусната пенсия или от датата на подаване на заявлението по чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се счита за упражнено преди датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, когато заявлението за отпускане на пенсия е подадено след сключване на индивидуалния трудов договор, но по силата на чл. 94, ал. 2 КСО пенсията е отпусната преди момента на възникване на трудовото правоотношение и в този случай дали е налице правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ за прекратяване на индивидуално трудово правоотношение.

Следва ли да бъде уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр.чл. 225, ал. 1 от КТ, когато в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцата е представила трудовата си книжка в оригинал за извършване на съдебна констатация? Може ли въззивната инстанция да излезе извън рамките на законовите й правомощия, като отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск, на незаявено с въззивната жалба твърдение за неправилност на решението?

Относно частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 26420 щатски долара на осн. чл. 215 КТ и работодателят е осъден да заплати сумата в размер на 17054 лв., ведно със законната лихва. Относно съдебноделоводните разноски.

Относно прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. от министъра, към който е създадена изпълнителната агенция съгласуването с министър-председателя по смисъла на чл. 54, ал. 5 ЗАдм. представлява ли елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор.

Дали определянето на длъжностите и числеността на персонала в учебното заведение се извършва с утвърдените от директора на заведението длъжностно разписание и поименно щатно разписание или с изготвените по реда на чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета списъци-образец № 1 и какво е съотношението на между длъжностните разписания и списъците за преценка на обстоятелството дали е налице съкращение в щата при съществуващо в тях противоречие относно длъжностите и числеността на персонала?

Относно надлежния ответник по иск за отмяна на дисциплинарно наказание наложено от Регионалния инспекторат при М. на образованието и науката на директор на училище.

След като дисциплинарното наказание е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина кой е началният момент, от който почва да тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, определен за всяко дисциплинарно нарушение поотделно или по последното извършено от работника или служителя ? След като дисциплинарното наказание е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина кой е началният момент, от който почва да тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, определен за всяко дисциплинарно нарушение поотделно или по последното извършено от работника или служителя ? След като служителката е наказана за системни нарушения на трудовата дисциплина следва ли съдът да определи приема ли тази квалификация на уволнителната заповед или не ?

Задължен ли е работодателят да уволни всички служители, които не отговарят на въведените от него нови изисквания за образование за определена длъжност и подлежи ли преценката му за това кого да уволни на съдебен контрол? Относима ли е преценката на работодателя за това кого от тези служители да уволни към въпроса за законосъобразността на конкретно уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?

Относно приложението на чл. 333, ал. 3 КТ и е бил предмет на т.д. № 9/2013 г. на ОСГК, по което е постановено ТР № 9/2014 г., с което е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ, вр. пар. 1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато тези вътрешни структури следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на КТ

Относно критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и в частност, заеманата от ищеца длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции“, спрямо който е упражнено правото по чл. 328, ал. 2 КТ. Има ли качеството на лице, представляващо част от ръководството на предприятието, който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с приетото във влязлото в сила въззивно решение № 422 от 07.11.2013 г. по в.гр.д. № 1345/2013 г. на Старозагорския окръжен съд ?

Относно необходимо ли е при сключен договор за управление на основание чл. 244, ал. 7 ТЗ поставената бизнес задача да се намира в същия документ или може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях, за да е налице валиден документ, във връзка с който да е валидно извършването на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ.

Длъжен ли е въззивният съд в случай, че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест, поради неточност или непълнота на дадените в доклада по делото на първоистнанционния съд указания не са събрани в първата инстанция?

Следва ли при преценката дали нарушението е „тежко”, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?

Какви са качествата, необходими на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели?
Относно обсъждане на всички доказателства по делото във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти, както е в случая с прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и за тежестта на работодателя да докаже липсата им.

Налице ли е причинна връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи в случай, че за периода от 6 месеца /по чл.225, ал.1 КТ/ е получавано обезщетение за майчинство? Получаваното обезщетение за майчинство представлява ли доход от трудово правоотношение и/или може ли да се приравни на такъв? Налице ли е вреда за работника и/или служителя в смисъла на чл.225 от КТ при незаконно уволнение ако е получавал обезщетение на друго правно основание, различно от основанията по КТ? Правно релевантен ли е фактът на получаване на обезщетение за майчинство с искането за получаване на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ? Какво друго правоотношение може да изключи отговорността на работодателя да плати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ?

Относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.

За разпределението на доказателствената тежест при въведени от ищеца по спор за незаконно уволнение доводи за липса на подбор с лица, изпълняващи конкретно посочени от него длъжности.

Може ли, когато трудовият договор се прекратява при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по инициатива на работодателя, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да се счита за предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие?

Има ли задължение работодателят да промени организацията си на работа / в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността/, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК ?

Относно елементите от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за съотношението му с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Дали финансовият център към банка представлява самостоятелно структурно звено или не и за това налице ли е закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ, в случаите когато се закриват един или няколко такива центрове като заедно с това се открива нов такъв, към който преминават всички дейности осъществявани от закритите такива, както и в случай че само част от дейностите преминават към новия център, а останалата част към други структури на банката?

За доказателствената тежест относно фактите и обстоятелствата от значение за законността на уволнението.

Необходимо ли е работодателят изрично да извести работника / служителя/ относно инициираното висящо дисциплинарно производство срещу него преди да поиска от последния обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ? Когато обясненията на управителя на дружеството-работодател са събрани по реда на разпит на свидетел по чл. 171 ГПК, а не по реда за даване на обяснения от страна по чл. 176 ГПК , следва ли тези обяснения да се изключат от доказателствения материал по делото или могат да се кредитират като годно доказателствено средство като съдът извърши преценка за тях съгласно чл. 172 ГПК?

Дадените обяснения пред съда от законен представител на ответното търговско дружество имат ли характер на свидетелски показания или само на обяснения на страна в процеса и съответно каква е тяхната доказателствена стойност?

Относно елементите от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за съотношението му с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Може ли да се приеме за доказано връчване на заповед за уволнение при условията на отказ, без изричен запис „отказ”, а със запис ”Потвърждавам връчването на заповедта”, удостоверен с подписите на двама свидетели, за което двамата свидетели са дали показания пред първоинстанционния съд, в които потвърждават връчване именно на уволнителна заповед на работника/служителя?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите за подбор, респ. възможността при осъществяването на подбора, назначената от работодателя комисия да използва и възприеме като оценка за нивото на изпълнение на работата, резултати от по-ранни атестации на сравняваните лица, в т.ч. оценки от „картата за диференцирано заплащане”.

Разполага ли кмета на общината с правомощията си по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА да назначава и освобождава от длъжност заместник – кмета, за периода от време, посочен в нормата на чл. 161, ал. 1 ИК, когато като кандидат, регистриран за участие в избори, е следвало да бъде в задължителен отпуск /от регистрацията до обявяването на изборните резултати/, но такъв отпуск не е ползван и кметът е бил на работа ?

Относно правната квалификация на иска за обезщетение за вреди от дискриминация, която е установена по реда на Глава ІV, раздел І от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), с решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент?

Длъжен ли е съда да обсъжда довод за допуснато нарушение по чл. 193 КТ, който не се съдържа в исковата молба и изрично не е въведен в хода на делото, по който е констатирано противоречие с приетото в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС с № 158 от 1.07.13г. по гр.д.№ 1008/12г. на ІV г.о., № 19 от 30.05.11г. по гр.д.№ 262/10г. на ІІ г.о., № 229 от 20.10.11г. по гр.д.№ 1465/10г. на ІІ г.о.?

Относно времето на подбора и правното значение на момента на издаване на заповедта и момента на връчването й на адресата при преценка законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ.

При противоречиви показания следва ли съдът да кредитира твърденията на група свидетели, които са заинтересовани лица, тъй като имат заведени дела срещу ответника с идентичен предмет, може ли въз основа на тези показания и при приложение на норми от неюридически характер/правила на логиката/ съдът да приеме за доказан по несъмнен начин правно релевантния факт, че не е налице състав на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3/предложение второ/, вр.чл. 187, т. 8/предложение първо/ и чл. 187, т. 10 КТ в случаите, когато по делото са приложени и неоспорени от страните писмени доказателства/длъжностна характеристика и вътрешен акт на работодателя-План Инструкция/, които не са били обявени от съда за недостоверни и съгласно които е регламентирана изрична процедура по уведомяване на работодателя относно настъпили изменения в установения режим на работа ?

Има ли работника право на обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ за времето през което е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност поради заболяване и има ли обезщетението по чл. 162, ал. 3 КТ значение за определяне на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ?

Длъжен ли е съда да назначи служебно експертиза в случаите, когато е въведено с жалбата оплакване за необоснованост на решението, поради недоказаност на определени факти и съда установи, че този факт действително не е изследван?

Кои са подлежащите на доказване факти по иск за оспорване законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и следва ли при преценката за законосъобразност на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ да бъдат съобразени всички доказателства по делото ?

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря ли на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако не са посочени конкретни дати на осъществяване на описаните в нея деяния, но с посочен период, в рамките на който са извършени дисциплинарните нарушения?
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря ли на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако служителят е запознат с тях, както и, ако част от реквизитите на заповедта се съдържат в искането за писмени обяснения по чл. 195 КТ?
Допустимо ли е работодателят да възрази за първи път с въззивната жалба, относно елементите на брутното трудово възнаграждение, във връзка с приложението на чл. 225, ал. 1 КТ и може ли въззивният съд да прави извод кои суми са част от брутното трудово възнаграждение, след като по делото не са представени доказателства как е формирано то?
За характера на допълнителните възнаграждения за нощен труд и труд в празничните дни, както и ежемесечния бонус за продажби.

Какво следва да се разбира под понятието плагиатство по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО и въпрос 3-ти – за елементите от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, при наличие на които е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на член на академичния състав на основание този текст от ЗВО и необходимо ли е да бъде утвърдена предварително процедура по установяване на плагиатство в съответното висше училище, за да бъде законосъобразно уволнението?

При положение, че в исковата молба не се съдържат доводи за нарушение на чл. 193 КТ и такива не са направени до приключване на съдебното дирене, следва ли съдът да обсъжда въпроса за изслушване на работника или служителя, или за искане на писмени обяснения, и представлява ли разглеждането на такъв въпрос постановяване на съдебното решение при условията на „плюс петитум ?

От кой момент започва да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ и какво се има предвид под откриване на нарушението по смисъла на същата разпоредба; налице ли е виновно неизпълнение на трудови задължения при задържане във връзка с водено наказателно производство или има обективна невъзможност от страна на работника или служителя да изпълнява трудовите си задължения?

Относно възможността директорът на училище да прекрати трудовия договор за длъжността „главен учител”, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като въведе с длъжностната характеристика допълнителни квалификационни изисквания, наред с нормативно установените в ЗНП, ППЗНП, Инструкция №2/1994г. и Наредба №5/1996г.

За правомощието на въззивния съд да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд.

Кога е налице трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и дали дейността, която трябва да се изпълнява като определена работа, е задължително да е преустановена като трудов процес по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ?

Относно задължението на работодателя да включи при извършването на подбор работници, чиито длъжности не са съкратени и които имат по длъжностна характеристика контролни и ръководни функции по отношение на работниците, заемащи съкратена от щата длъжност. Относно правото на работодателя да предвиди различни оценки по определените от него критерии за извършване на подбора в зависимост от това, на кой критерии придава по-голямо значение. Кога частният документ, обективиращ протокол за подбор, придобива достоверна дата: от датата на представянето му по делото или от датата, потвърдена от един от авторите на документа при разпита му като свидетел?

Допустимо доказателство в гражданския процес ли са “писмените свидетелски показания” и ако това е така, те имат ли “материална доказателствена сила да докажат твърденията на работодателя по въпросите на дисциплинарната отговорност на работник/служител при искове за незаконно уволнение?
Трябва ли съдържанието на задълженията на работника/служителя да е определено ясно и недвусмислено и той да е известен за него?

Включена ли е в компетентността на кмета на кметство възможността чрез промяна в длъжностната характеристика да променя изискванията относно необходимото образование за заемане на длъжност от служителите в общинската администрация, които подпомагат неговата дейност?

За наличието на идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ само за част от нарушенията и/или само за част от периода на извършване на нарушенията, посочени в заповедта по чл. 195, ал. 1 ГПК ?

За да се приложи фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК необходимо ли е длъжностното лице-връчител да е посочило в съобщението източника на информацията и начина на събирането или е достатъчно единствено да е отбелязано, че страната е напуснала адреса или е освободила офиса ?

Законосъобразно ли е извършен подбор по реда на чл. 329 КТ за съкратена длъжност „главен юрисконсулт” само между лицата,заемащи тази длъжност,или подборът следва да се извърши измежду всички юристи? Длъжен ли е работодателят,при извършването на подбор по реда на чл. 329 КТ,да формира състав на комисия от оценяващи,които да са с идентични на оценяваните лица образование и квалификация и включването на лица с различен професионален профил в състава на комисията,води ли до опорочаване на оценяването при подбора ? Включва ли се в критерия за подбор по чл. 329 КТ -„професионална квалификация” наличието на специализиран трудов стаж и може ли работодателят да даде приоритет при подбора на този показател,макар предварително да не го е задал на комисията по извършване на подбора ?

Чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа през шестмесечния период след уволнението?

Чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа след незаконно уволнение при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ?

Отрицателните фактически твърдения на ищеца в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225 КТ подлежат ли на доказване, по какъв начин, с какви доказателствени средства и как се разпределя доказателствената тежест, съответно при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение ?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ?

Относно законовите предпоставки за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Относно начението, в хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, на ползван отпуск по болест от уволнения работник или служител, през времето на спиране на работа на предприятието за повече от 15 дни. Въпросът е от значение за постановения резултат по спора.

Подлежат ли на доказване отрицателни юридически факти, в частност че уволненият работник или служител не е получавал трудови доходи в периода след уволнението за срок от 6 месеца?

Какво поведение на работник или служител, възстановен на предишната му работа от съда обхваща определеното според чл. 345, ал. 1 КТ, съответно в чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ общо понятие явяване на работа, за да я заеме?

1. Отрицателните фактически твърдения на страните в производството по граждански дела подлежат ли на доказване, по какъв начин, как се разпределя доказателствената тежест?
2. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?

За надлежната страна по материалното правоотношение и процесуално легитимираната страна в исковото производство.

За спазване на предварителната закрила при уволнение, установена в чл. 333, ал. 1, т.3 КТ и чл. 333, ал. 2 КТ от значение ли е кога е изпратено мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда?

Как следва да се тълкува понятието „предприятие” във връзка с основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ?

Длъжен ли е работодателят да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен?

Относно характера на изготвените от служители на работодателя по негово искане документи.

Коя териториална дирекция „И. по т.“ е компетентна да даде предварително разрешение по чл. 333, ал. 1 КТ в случаите, когато седалището на работодателя не съвпада с мястото на работа, където работникът полага своя труд?

Какви са пределите на разглеждане на фактическата обстановка от въззивния съд при сезиране за неправилност на първоинстанционното решение? Какъв е обхватът на чл.195, ал.3 КТ при връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ? При наличието на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на какво основание се прекратява то ?

Влиза ли в правомощията на въззивния съд служебно да се произнася за обстоятелства неоспорени от страните и без съответно оплакване във въззивната жалба ?

Ако е закрито мястото на работа на работника, /в случая ЦДГ „Мир”, [населено място]/, и е налице прехвърляне на дейност, функции, активи и пасиви към работодателя по трудовото правоотношение между страните, /в случая ЦДГ „Граничар”, [населено място]/, налице ли е закриване на предприятието и основание за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ?

Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти? Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от не даване на указания, за кои факти и обстоятелства страните не сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 2 ГПК?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, в случаите, при които поради намаляване обема на работата се съкращава единствената щатна длъжност, но работодателят е извършил подбор между лицето, заемащо тази длъжност и друго лице, заемащо близка/сходна по трудови функции длъжност?

Императивно ли е изискването на чл. 29а ЗМСМА при освобождаване от длъжност на служител от звено по чл. 29а, ал. 1 ЗМСМА да е направено предложение от Председателя на Общински народен съвет в хипотезата на чл. 71, ал. 1 КТ?

До кой момент страната може да представя релевантни доказателства за оставането си без работа?

Допустимо ли е въззивният съд да разгледа жалба на лице, което не е страна по делото и не е било конституирано като страна във въззивното производство и следва ли въззивният съд да следи служебно за процесуалноправната легитимация на страните, и ако констатира, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, с какви правомощия разполага?

Относно задължителните реквизити от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение и кога е нарушено изискването за посочване в същата на време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие, за мотивирането на заповедта, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, включително чрез препращане към друг документ.

Относно задълженията на съда при преценката на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си и в частност съставлява ли доводът за формално извършване на подбора, равнозначно на липса на подбор, оплакване за извършването му в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ.

За предмета на въззивната проверка и по материалноправния въпрос за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, когато служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия поради осигурителен стаж и възраст преди възстановяването му от съда по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Следва ли въззивният съд да цени писмени доказателства, които са представени от страната след срока по чл. 312, ал. 2 ГПК и допустимо ли е разноските да се посочват и удостоверяват с представени едва с писмените бележки на страната, след последното по делото съдебно заседание, списък и договор за правна помощ?

За възможността работодателят да бъде представляван в трудовите правоотношение от пълномощник с общо пълномощно, в т.ч. при прекратяване на трудовото правоотношение и за възможността страните да се съгласят да променят мястото и характера на работата, без да засегнат условията и срока на уговорения срок за изпитване.

Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба или само по някои, съгласно правомощията му по чл. 269 ГПК и съгласно установеното диспозитивно начало в чл. 6, ал. 2 ГПК?
Следва ли съдът да се произнесе по въпроси, които са предмет на оплаквания, както във въззивната жалба, така и в исковата молба?
Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл. 313 ГПК, във връзка с чл. 312, ал. 1 ГПК и чл. 312, ал. 2 ГПК и във връзка с чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК ?

Кога възниква правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ – само след валидно взе решение за съкращаване в щата или след датата на която позицията (щатната бройка) е действително закрита ?

За значението за законността на прекратяване на трудовото правоотношение на несъответствие в заповедта на работодателя на посоченото фактическото и правно основание за уволнението.

Какво следва да е същественото съдържание на договора за възлагане на управлението? Необходимо ли е в същия да има поставена бизнес задача /план/, за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ? Необходимо ли е съдът да направи обоснован анализ и тълкуване на съдържанието на договора за възлагане на управлението или е достатъчна констатацията за сключването на такъв?

Налице ли е разлика в трудовите функции на длъжността „горски стражар“ по отменения ЗГ и „главен специалист – горски инспектор“ по действащия ЗГ, водеща до извода за въвеждането на нова длъжност.

За правните последици от поетото с КТД задължение на работодателя при съкращение на синдикален член да вземе становище от съответното синдикално ръководство и правното значение на документа, възпроизвеждащ становището или съгласието, подписан от представителя на съответния синдикален орган.

Дали е необходимо работодателят да извършва доказване и на неоспорените от другата страна обстоятелства относно подбора, когато документите, удостоверяващи този подбор, са оспорени само по отношение на датата на съставяне и на подписалите ги лица ?

Кой е релевантния момент за приложението на чл. 333, ал. 3 КТ?
Следва ли работодателят при отправено искане към работника, относно уведомлението дали последният ползва закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, да му бъде указано, че при промяна на обстоятелствата посочени в декларацията трябва да уведоми работодателят за това?
Липсата на отговор по искане за закрила на чл. 333 КТ укриване ли е на обстоятелства и при тези обстоятелства отпада ли закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ ?

Когато длъжността не се съкращава и работодателят се е възползвал от предоставената му възможност да извърши подбор по чл. 329 КТ,с цел оставане на работа на тези,които са по-квалифицирани и работят по-добре, задължен ли е да извърши подбор между работници в цялото предприятие или само в организационно обособената структура,така както е разграничено и съкращаването на щатните бройки в одобреното щатно разписание,като разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 1248 от 27.07.01г.по гр.дело № 2306/00г.на III г.о.на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК?

Задължен ли е работодателят да издаде две отделни заповеди при дисциплинарното уволнение – една за налагане на дисциплинарното наказание, и друга за прекратяване на трудовия договор, поради тази причина, или и двете действия могат да се извършат с един акт ?

Относно обективния характер на закрилата по чл. 333 КТ спрямо уволнен работник или служител, за когото по време на действие на трудовото правоотношение, респективно към датата на прекратяване на същото, на работодателя не са били представяни медицински документи, нито са били известни данни, че лицето, привлечено към уволнение има качеството на трудоустроен, както и при изрично писмено искане от страна на работодателя не е представил информация за наличието на заболяване по Наредба №5/1987 г.

От кой момент уволнението по чл. 328, ал. 2 ГПК се счита за извършено – от датата на издаване на заповедта за уволнение в рамките на 9-месечния срок, или от връчването на заповедта за уволнение след изтичането на този срок?

Налице ли и съществено изменение на трудовата функция на длъжността „горски стражар“ по чл. 34 ЗГ /отм./ и „Главен специалист – горски инспектор“ по чл. 198 ЗГ?
Премахването на част от функциите/охранителните/ от длъжността „горски стражар“ и запазването на останалите функции/контролни/ и длъжността „главен специалист – горски инспектор“ водят ли до съществено изменение на трудовите функции по ЗГ?

За работното място на търговския представител и как се определя то?

Производство по чл. 129 ГПК е следвало да се реализира още при първоинстанционното разглеждане на делото, а въззивният съд, като инстанция по съществото на спора е следвало да извърши проверка за редовността на сезирането и да констатира недостатъците на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК. Обжалваното решение е постановено срещу ненадлежен ответник, поради което е недопустимо и съгласно разясненията в т. 5 от цитираното тълкувателно решение следва да се обезсили, като делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради което следва да се обезсили и първоинстанционното решение, с което са уважени исковете и са присъдени разноски.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Срочен ли е трудов договор, сключен по Национална програма „Старт на кариерата“ и как следва да бъде прекратен такъв договор, с изтичане на срока за изпитване от 6 месеца или с изтичането на уговорения срок от 9 месеца и какъв по вид е трудовия договор сключван с кандидатстващите по Национална програма „Старт на кариерата“ с оглед неговото времетраене?

За правното действие на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, когато старата длъжност не съществува по щат при работодателя и когато е налице закриване на част от предприятието.

Кой е надлежния ответник/работодател/ по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, в случаите при които трудовото правоотношение е възникнало с един работодател, но впоследствие в резултат на създадена обособена структура за извършване на конкретна трудова дейност, последващите допълнителни трудови споразумения са сключени с този правен субект, който е издал и процесната уволнителна заповед?

Когато работодателят не е определил срок за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, в какъв срок следва да бъдат дадени обясненията?
Когато заедно с писмените си обяснения служителят представя на работодателя и документи, обосноваващи невъзможност обясненията да се представят в срок или по-рано, следва ли да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ и разполага ли в този случай работодателят с възможност да не вземе под внимание обясненията при издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение?
Когато поради заболяване служителят не се явява на работа, следва ли дисциплинарното производство да приключи със заповед за дисциплинарно уволнение, въпреки, че заболяването е удостоверено с надлежен документ?
Разполага ли работодателят с възможност да връчи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по начин, различен от посочените в чл. 195, ал. 2 КТ, и конкретно - чрез обаждане и чрез съобщение (SMS) по мобилен телефон?
След като отмени първоинстанционното решение, с което дисциплинарното уволнение е било признато за незаконосъобразно и отменено, въззивният съд следва ли да се произнесе и по иска за дължимото от работодателя обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ?

Относно правата и задълженията на работодателя при осъществяване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и начина на даване на обяснения, с оглед преценката налице ли е формално основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение.

Кому принадлежи правото да извърши съкращение на щата при кредитните институции съобразно Закона за кредитните институции и устава на съответното акционерно дружество?

Относно базата за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ и за допустимостта на съдебно решение при произнасяне по искания, направени извън сроковете, предвидени в ГПК.

За наличието на формални изисквания за удостоверяване на извършения подбор, за доказателствената сила на протокола за подбор и необходимостта той съдържа отделните показатели, по които е извършен подборът, както и оценката за всеки участник.

За правното значение на електронното съобщение и доколко доставянето му на електронен адрес може да бъде приравнено на връчването на писмен документ?

Следва ли работодателят да е установил,че е настъпила обективна необходимост от промяна на изискванията за образование за заеманата длъжност,за да се счете,че е законосъобразно извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ уволнение?

Длъжен ли е съдът да обяви на формално основание незаконността на заповед за уволнение, преди издаването на която работодателят не е поискал обяснения по чл. 193 КТ за всички нарушения на работника, а само за част от тях?

За правомощието на съда по иск за признаване на уволнението за незаконно да се произнася по законосъобразността на актове на органи на търговското дружество и за правното значение на обстоятелството търсил ли е работникът активно работа.

За допустимостта на свидетелски показания за установяване извършването на подбор, в т.ч. включените лица, приложените критерии, получените оценки и действителните качества на включените лица.

За възможността трудовото правоотношение да бъде прекратено с една заповед на повече основания (съкращение и намаляване обема на работата) и правните последици от това, че някои от тях е възможно да не са налице, необходимо ли е да се иска разрешение от инспекцията по труда за всяко посочено основание?
За значението на посочването на наименованието на длъжността в трудовия договор, длъжностната характеристика и на реално изпълняваните задължения за определяне на съдържанието на трудовото правоотношение в т.ч. трудовата функция с оглед извършването на подбора с необходимите участници.

Следва ли съдът да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните изводи по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ?

Съдът е разгледал уволнение, което не е предмет на заповедта по исковата молба. Не може да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице противоречие между приетото от съда в мотивите и постановеното в диспозитива. Решението, като постановено по непредявен иск, подлежи на обезсилване, и делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявения иск. Тъй като искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от решението на съда по иска по т. 1 на същия текст, то в тази му част решението следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане съобразно решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. На обезсилване подлежи и решението в частта му по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като съдът е обвързал срока за заплащане на обезщетение с извода си за това, че процесното уволнение е станало факт на 27 май 2010 г., което не е претендирано от ищцата.

За приложението на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ по отношение на трудови правоотношения, възникнали преди влизането на разпоредбата в сила.

Допустимо ли е представяне пред въззивния съд на нови доказателства по чл. 260, т. 6 ГПК за нововъзникнали обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, цитирана и приложена към изложението на касатора-ищец Р. С. С?

За разграничението между основанията чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, ако някои от трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, не са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение.

Необходимо ли е да се изследват трудовите функции по длъжностните характеристики на отделните длъжности, за да се прецени задължителен ли е подборът, или следва да се изхожда само от наименованието на длъжността” и по процесуалноправния въпрос „допустимо ли е производството по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ при извършена по почин на работодателя отмяна на уволнението, преди прекратяването на трудовото правоотношение да е станало факт в обективната действителност?

Има ли право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работник или служител, който в периода след незаконно уволнение е работил на половин работен ден?

Относно законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение и проведената дисциплинарна процедурата във връзка с приложението на чл. 195 КТ и чл. 193 КТ.

Следва ли начинът на извършване на подбор да е съобразен със спецификата на изпълняваната работа и допустимо ли е извършване на подбор и по допълнителни критерии, извън посочените в чл. 329, ал. 1 КТ, както и чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане на уволнения служител без работа в периода след уволнението?

Относно критериите при преценка тежестта на нарушението и в частност следва ли да бъдат съобразени характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, както и възможните вредни последици от неизпълнението.

От значение ли е за законността на уволнението поради съкращение в щата отразяването на промяната в щатното разписание и утвърждаването му от работодателя, при положение, че има решение на компетентния орган за премахване за в бъдеще на определена длъжност – щатна бройка?

Какъв е фактическия състав при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на страните?
Подписът на работника/служителя под текста на заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание удостоверява ли връчването й, или негово съгласие за прекратяването?

Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му?

Може ли съдът да прихваща обезщетение по чл. 222 КТ с обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, без да е направено възражение за прихващане от страна на работодателя с негово вземане?

Може ли съдът да прихваща обезщетение по чл. 222 КТ с обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, без да е направено възражение за прихващане от страна на работодателя с негово вземане?

Между лица с еднакви или сходни длъжности, които работят в различни населени места, следва ли да се извършва подбор ?

Между лица с еднакви или сходни длъжности, които работят в различни населени места, следва ли да се извършва подбор ?

За начина, по който се изчислява обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, когато уволненият работник не е могъл да отработи пълен месец преди уволнението, което е извършено след възстановяването му на работа по чл. 345, ал. 1 КТ и може ли съдът да извършва проверка за размера на дължимата по чл. 225, ал. 1 КТ сума, когато няма такова оплакване във въззивната жалба; доводите за неправилност са само във връзка със законосъобразността на заповедта за уволнение?

Може ли въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване и при условие, че ищцата е член на ръководство на синдикат, защитаващ права на членове, чиято специфика на полагания труд, няма нищо общо с този на работниците в сферата на предоставяне на електронни съобщителни услуги?

Може ли да се уважат исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, т.2 и т.3 за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за оставане без работа когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл?

За компетентността на изпълнителния директор да определя щатното разписание, когато извършването на съществени структурни и организационни промени е възложено в компетентността на съвета на директорите.

Относно приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и в частност към кой момент се преценява извършено ли е съкращаване на щата в структурно обособено звено на работодателя при наличие и на структурна реорганизация.

При отправено от работника или служителя писмено предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ , по което работодателят в срок и писмено е изразил съгласието си, предпоставя ли добросъвестното упражняване на задължението за уведомяване, чрез връчване на нарочна заповед, с която трудовото правоотношение се прекратява, връчване и на съобщение за това в седмодневния срок, при положение че след депозиране на молба за освобождаване, служителят не се е явявал на работа, не е потърсил и получил известието, изпратено от работодателя по пощата с обратна разписка на домашния му адрес?

Надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.

По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на КТ, по който правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановени от Върховния касационен съд решения по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ?

Следва ли въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди наведените от жалбоподателя във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, когато прилага разпоредбата на чл. 272 ГПК, препращайки към мотивите на същото решение?
Подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 КТ от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, представлява ли писмено съгласие на същия за прекратяване на договора по взаимно съгласие?
Представлява ли заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 КТ писмено предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните?

В хипотезите, при които част от шестмесечният период по чл. 225, ал. 1 КТ изтича след предявяване на иска, следва ли да се ангажират доказателства за оставане без работа и за този период?

Oтносно необходимостта работникът или служителят да доказва с оглед закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ ползването на отпуск, след като работодателят не оспорва това обстоятелство и твърди, че е връчил заповедта за уволнение след края на разрешения му отпуск.

За съдебния контрол на извършения от работодателя подбор по критериите на чл. 329 КТ.

Дали разликите в трудовите функции на отделните служители могат да произтичат от разлики в естеството на възложената им работа в различни структурни звена на предприятието на работодателя?

Следва ли решаващият съд да се произнесе изрично в мотивите си относно направено възражение за прихващане от ответника или е достатъчно изцяло присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, за да се приеме, че възражението е отхвърлено?

Относно начина, по който може да се установи дали работникът притежава необходимите качества за работа с оглед хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

Относно начина, по който работодателят следва да мотивира заповед за дисциплинарно уволнение, за да се счете, че уволнението е законно.

Дали [община] има качеството „работодател“ по отношение на ищцата,която е заемала длъжността „директор“ на общинска целодневна детска градина и легитимирана ли е да отговаря по предявените искове?

Как следва да се мотивира заповедта за уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?
Необходимо ли е при мотивирана заповед за уволнение на посоченото уволнително основание на служителя да се връчи оценката за неговата работа и представлява ли неефективното изпълнение на трудовите функции липса на качества на служителя по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?
Може ли съдът да отмени заповедта за прекратяване на трудовия договор на формално основание, без да обсъди събраните по делото доказателства?

За правомощията на въззивния съд и длъжен ли е той, когато пререшава спора, да обсъди всички доказателства по делото, включително, приетите от първоинстанционния съд.

По приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и в частност налице ли е реално съкращаване на щата, когато трудовите функции за определена длъжност се премахват изцяло и се създава нова длъжност със същото наименование, но с напълно различни трудови функции?

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и посочи, кои правно релевантни факти счита за установени.

За допустимостта пред въззивната инстанция на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

Незаконосъобразно ли е уволнениетото, тъй като в заповедта не е посочено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, и обстоятелството, че в предизвестието за уволнение това е направено, ирелевантно ли е за спора?

Може ли доказването на спирането на работата в продължение на повече от 15 работни дни да се извърши с протокол от заседание на УС на дружеството за вземане на решение за спиране работата в цеха, протокол от заседание на УС за вземане на решение за прекратяване на трудовите договори, заповед на изпълнителния директор за изключване на елзахранването в цеха, докладна записка от техническия директор за изключване на елзахранването, изпълнение на производствена програма, установяваща, че през процесния период тя не е предвиждала цехът да работи, нито е отчетена работа. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение ?

По приложението на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение.

Приложима ли е предварителната закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ при положение, че към момента на връчване на заповедта за уволнение служителят е бил на работа през целия работен ден, изпълнявайки задълженията си по трудовия договор и не е уведомил работодателя, че е в разрешен болничен отпуск, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, израз на която са Р. № 903/21.09.1995 г. по гр. д. № 437/1995 г. на ВС, III г. о.; О. № 946/30.07.2009 г. по гр. д. № 233/2009 г., ВКС, IV г. о.; Р. № 259/30.10.2008 г. по гр. д. № 96/2008 г. и Р. № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., ВКС, III г. о?

За правата и задълженията на работодателя, когато съкращаваната длъжност е сходна с други длъжности, които не се съкращават и когато тя не се различава съществено от такива длъжности.

Относно материалноправен въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика на съдебни състави от Върховния касационен съд, във връзка с което производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК при ВКС.

За възможността съдът да приемe определени факти за доказани, без да са представени доказателства по делото и за възможността в колективен трудов договор да бъде уговорено вземането на предварително съгласие или становище за прекратяване на трудов договор със синдикален член поради съкращение.

Кога трябва да бъде извършен подбора по чл. 329, ал. 1 КТ, когато той е задъжлителен?

Когато са налице условията по чл. 344, ал. 2 ГПК, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ недопустими ли са или неоснователни?

За надлежната страна по материалното правоотношение по трудови спорове, възникнали между ръководител на предприятие или звено, когато договорът е сключен в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ.

Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице изменение на трудовото правоотношение чрез извършване на конклудентни действия от страна на работника/служителя – подписване на книжа като молба за отпуск, приемане на протоколи за кочани и др.?

За задължението на съда да следи за процесуалната легитимация на ответника по предявения иск.

Основанието по чл. 327, т. 2 КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение или на част от него?

За възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца и по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да поиска от работника информация за наличието на болести по Наредба № 5, за компетентността на медицинските органи да установят наличието на такова заболяване и за значението на момента, в който то е констатирано.

Има ли основание за прихващане между дължими суми по чл. 225, ал. 1 КТ и получените суми като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ?

Кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от работник или служител, извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 193 КТ?

За легитимацията на ведомствения ръководител, който е издал заповедта за уволнение, като ответник по иска за незаконност на уволнението.

Кой е надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган?
За разликата между образователната степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. а ЗВО и „бакалавър“ по пар. 32, ал. 3 ПЗР ЗВО с оглед изискванията на чл. 37, ал. 2 ЗНП.

При правилна фактическа констатация на съда, че до датата на подаване на исковата молба от уволнената служителка в съда, с която са предявени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работодателят по свой почин е отменил заповедта за уволнение, съдът е следвало да прекрати производството по делото, поради липса на правен интерес от предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, тъй като към момента на постъпване на исковата молба в съда заповедта за уволнение е била отменена по почин на самия работодател, а не да се произнася с решение и да отхвърля исковете като неоснователни.

Подлежи ли на съдебен контрол в производство, образувано по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката на работодателя, кой от служителите работи по – добре?

За задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по приложението на процесуалния закон и по материалноправния въпрос за задължението на съда да тълкува правните действия според действителната воля на страната.

За задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение не само липсващите качества на работника, но и фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите, установяващи неефективността на работата.

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, за който е прието, че е обусловил изхода от спора и по който към момента на постановяване на определението по чл. 288 ГПК е било образувано тълкувателно дело № 3 /2011 г., по което не е било постановено тълкувателно решение?

Относно приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК – включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание.

Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страните срок за представяне на писмена защита?

Относно противоречива съдебна практика по приложението на чл. 325, т. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, тъй като в заповедта подписите на служител и работодател са на едно ниво в документа, след текста за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие и едва след това има текст за дата на връчване.

Могат ли да се сочат нови доказателства във въззивното производство,ако касаят факти, които не са били спорни пред първата инстанция и за тях ответната страна своевременно е представила доказателства,но съдът ги е счел за недоста-тъчни да установят спорния факт,без предварително да даде указания за това на страната?

Дали при извършване на пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ?

Относно доказателствената сила на частните свидетелстващи документи в производствата по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за който е прието, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Допустимо ли е при сключване на трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като основание за прекратяването му да бъде определена крайна, точно фиксирана дата като се игнорира предвиденото в закона прекратително основание – завръщането на титуляра на длъжността?

Може ли да се използва основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ при нов мандат по договор за възлагане на управлението, по отношение на служители, които са били в екипа при предходния мандат на същия управител?

До кои лица се отнася закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ – само до членовете на ръководството председател и секретар на синдикалната организация на цялото предприятие или и до членовете на ръководството председател и секретар на първичните синдикални организации в структурните звена на предприятието?

Дали сключването на трудов договор със служител в дипломатическа служба за изпълнение на трудови функции при задграничен мандат /което е винаги за даден срок/ представлява специална хипотеза,дерогираща общите норми на чл. 68 КТ?

Относно значението на допуснато несъответствие в посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието за уволнение и в заповедта - е дадено противоречиво разрешение от това на въззивния съд.

Дали несъответствието между законовия текст, въз основа на който е наложено дисциплинарното наказание и констатираното нарушение на трудовата дисциплина води до незаконност на уволнението?

Относно доказателствената сила на изготвени от служители на работодателя докладни записки.

Счита ли се за трудоустроено лицето, за което в решението на ТЕЛК няма дадени препоръки за преместване? Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си преди да изтече даденият от него срок за представяне на писмена защита и има ли право въззивният съд да се произнася по факти и доводи, които не са твърдяни в исковата молба и във въззивната жалба?

Дали спрямо работниците и служителите на предприятието - работодател започване на изпълнението по договора за управление в хипотезата на чл. 328, ал.2 от КТ е възможно да предхожда календарно вписването на изпълнителя (управителя, изп. директор) по партидата на търговеца в Търговския регистър?

Дали непосредствено към момента на утвърждаване на новото разписание на длъжностите, предвиждащо съкращаване в щата или е допустимо такъв да бъде проведен известно време преди този момент, на състава не е известна съдебна практика?

Мотивирана ли е заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато в нея работодателят е посочил кои качества счита, че липсват на работника за ефективното изпълнение на възложената му работа,а обстоятелствата въз основа на които е достигнал до този извод са изложени в посочени два доклада, на които се е позовал в обстоятелствената част на заповедта?

Как се установява фактът на реално съкращаване на щата – според съдържанието на трудовите функции на съкратената длъжност или според наименованието на длъжността?

Относно частна жалба от Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място], чрез адв. К. Г., против определение № 246 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което частният жалбоподател е осъден да заплати на ищцата сумата 800 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция.

Относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора,в случая за липсата на работодателска власт на лицето,издало и подписало процесната уволнителна заповед.

Нарушени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, чрез посочване на периода на извършване на нарушението, а не на конкретна дата ?

Има ли право работодателят да извърши подбора сам или чрез комисия, както и да се намесва в работата на комисията, ако е назначил такава?

Изменението на изискванията за образование или професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице при запазване на длъжността, изискванията за изпълнение на която са променени. Когато наред с изменението на изискванията за образование или професионална квалификация се закриват щатни бройки по щатното разписание, предвидени за същата длъжност, трудовото правоотношение не следва ли да се прекрати на основание съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ?

Дължи ли се обезщетение за имуществени вреди при оставане без работа вследствие незаконно уволнение, при наличието освен на прекратеното основно трудово правоотношение и на друго – съществуващо отпреди процесното уволнение – трудово правоотношение по чл. 110 КТ, чл. 111 КТ или чл. 114 КТ?

Незаконосъобразно ли е уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 4 КТ при безсрочно трудово правоотношение?

Дали работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия в хипотезата на пар. 4 ПЗР КСО?

Допустимо ли е със споразумение между страните, сключено в рамките на договор за неопределено време, да се преуредят отношенията им така, че договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване или по-конкретно: уговаряне на срок за изпитване по отношение на нова длъжност, различна от тази, която служителят е заемал продължително време преди изменение на трудовия договор, с който се преназначава на новата длъжност?

Относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие затова от страните.

За начина по който работодателят следва да установи времето на извършване на трудовите нарушения с оглед преценката за спазване срока по чл. 194 КТ, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС.

С какъв акт работодателят може да въведе ново изискване за заемане на определена длъжност, с оглед фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като разрешен с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика?

Относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие за това.

Дали заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако датата на нарушенията не е посочена конкретно, но времето на извършването им може да бъде определено от друг документ, посочен в самата заповед?

Относно изискванията по отношение обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ.

За правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства.

Дали е изпълнено изискването за участие в подбора на всички служители, заемащи длъжността „старши митнически специалист“, ако към момента на уволнението две от щатните 90 бройки са били свободни и кои са законовите критерии за извършване на подбор?

Дали след влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на работа на незаконно уволнен работник (по иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и издаване на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ е необходим нарочен акт на работодателя за възстановяването?

За начина по който работодателят следва да установи времето на извършване на трудовите нарушения с оглед преценката за спазване срока по чл. 194 КТ.

Налице ли е обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ когато е изтекъл срок на валидност на разрешение за работа на чужденец с оглед законосъобразността на прекратяване на трудовото му правоотношение на соченото основание?

Като е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, въз основа на факти, които не са заявени с исковата молба по делото като основание на тези искове по смисъла на чл. 98, ал. 1, б. г ГПК /отм./, нито са въведени като такова основание по реда на чл. 116 ГПК /отм./, въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявени искове. Същевременно, като не е разгледал трудовия спор по същество - по наведените с исковата молба основания за незаконосъобразност на процесното уволнение - липса на реално съкращение в щата, неизвършен подбор и непредложени на ищцата вакантни длъжности, въззивният съд (за разлика от първоинстанционния, който е обсъдил тези факти по делото и е основал решението си на тях) не се е произнесъл по предявените по делото искове.

За задължението на работодателя да изслуша работника или приеме обясненията му преди налагане на дисциплинарното наказание.

Относно моментът, към който се преценява законосъобразността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

За дължимостта на обезщетение поради незаконно уволнение, когато работникът е започнал друга по-нископлатена работа за по-кратък период в рамките на 6-месечния сок след уволнението.

Какви са качествата, необходими на работника за ефективно изпълнение на работата и за необходимостта в заповедта да уволнение да бъдат посочени качествата, които липсват и по процесуалноправния въпрос за тежестта на работодателя да докаже липсата им?

За задължителната сила на указанията на касационната инстанция по приложението на закона и по материалноправния въпрос за противопоставимостта на възмездна сделка с имот съпружеска имуществена общност, извършена от единия съпруг без участието на другия.

Mогат ли нарушенията на трудовата дисциплина да обусловят извод за липса на качества у работника за ефективно изпълнение на възложената работа (чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ), както и по какъв начин трябва да бъдат мотивирани липсващите качества в уволнителната заповед?

Относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, предл. първо КТ за налагане на дисциплинарното наказание. (по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)
За допустимостта във въззивното производство на доказателства за нововъзникнали обстоятелства – относно оставането на ищеца без работа за последващ период. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно момента на настъпване на преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове.

Относно приложението на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и в частност обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение “злоупотреба с доверието на работодателя”, извършено от лице, натоварено с управленчески функции.

Дали втора по ред заповед за уволнение и нищожна или незаконосъобразна е разрешен в обжалваното решение по различен начин от приетото в Р-18-2007-ІІІ ГО ВС и Р-153-2001-ВКС, Р-124-2009-САС?

Може ли да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл?

Налице ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в случаи на закриване по щата заемана от работника или служителя длъжност и създаване на нейно място нова длъжност, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и нови трудови функции?

Относно порока на съдебен акт, постановен от съдебен състав, който не се е произнесъл по направено от страната искане за отвод на съда.

Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина?

Относно приложното поле на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ в случаите когато инспекцията по труда е дала разрешение за уволнение.

Дали работодателят има право да поставя по-високи изисквания за квалификация и образование, когато те са предвидени в нормативен акт, като е прието, че повдигнатият въпрос е от значение за постановения резултат и е разрешаван от съдилищата противоречиво?

Задължително ли е в заповедта за уволнение изрично да се посочи правното и фактическото му основание и каква е необходимата степен на конкретизацията им; може ли основанието за уволнение да се съобщи устно на работника, без да е изрично посочено в заповедта, както и процесуалният? Допустимо ли е представяне с въззивната жалба на нови писмени доказателства, които са съществували, били са известни на страната и тя е могла да ги представи пред първата инстанция. Процесуалният въпрос? Следва ли въззивният съд при пререшаване на спора да се произнесе по оставения без разглеждане от първата инстанция евентуален иск, пък е решен в противоречие с ТР №1/01 г., т.15?

Дали съобразно изричната разпоредба на чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ касаторът отговаря за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната на работодателя, с оглед конституирането му като ответник в хода на делото наред с първоначалния ответник [фирма].

За значението на фактите и обстоятелствата, посочени в заповедта за уволнение и задължението на съда сам да квалифицира неговото правно основание.

Има ли правомощието съвета на директорите да вземе решение за закриването на структурно звено на болницата?
Има ли на задължение за извършване на подбор при закриване на цяло структурно звено?

Дължи ли се обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от шест месеца непосредствено следващ уволнението или става въпрос за период, чието начало и край не са свързани задължително с датата на уволнението, както и дали се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и търпените вреди (неполучено трудово възнаграждение), ако в 6 месечния период след уволнението работникът е започнал работа при друг работодател?

Дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените Решение № 222 от 22.01.2008 г. / 2008 г., III г.о. на ВКС и Решение № 38 /2008 г. III г.о. на ВКС?

Относно компетентността на работодателя, на който Кодексът на труда е предоставил право на дисциплинална власт от значение за законността на уволнението, а не за нищожност на акта, с който е извършено дисциплинарното уволнение, по който въпрос няма съдебна практика и който е от значение за точното приложение на закона.

Относно задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, който е в трудово правоотношение с работодателя. Относно правното значение на връчването на длъжностна характеристика и нормативната уредба на трудовите задължения и за липсата на качества като основание за прекратяване на трудовия договор.

Относно материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за уволнение съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 КТ.

Достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател?

За правното значение на подписания договор, когато трудовото правоотношение е възникнало от конкурс и за правното значение на отношенията с новоназначен работник за правоотношенията с уволнения работник.

Относно правнорелевантния момент към който следва да се преценя приложимостта на предвидената в чл. З, ал. 1, т. 4 КТ предварителна закрила при прекратяване на трудовия договор с предизвестие.

Доказателствената сила на доклада на назначената от работодателя комисия за установяване на нарушение на трудовата дисциплина не е представена противоречива практика на съдилищата. Представените решения на административните съдилища се отнасят за доказателствената сила на други документи – ревизионен акт, медицински протокол и др.?

Дали даденото само от председателя на синдикалната организация съгласие отговаря на императивните изисквания на чл. 333, ал. 4 КТ за преодоляване на закрилата?

Следва ли обясненията на работника да бъдат приети в рамките на провеждащо се дисциплинарно производство; необходимо ли е в заповедта за уволнение да бъде посочена датата на всяко от констатираните нарушения и в какво се състоят те от обективна и субективна страна, които въпроси се явяват и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото?

Има ли закриване на част от предприятието когато се премахва звеното, в което е работила ищцата и следва ли да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 225, ал. 2 КТ по отношение на работник или служител, който е започнал работа по друг срочен трудов договор, но той също е прекратен в рамките на шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ?

Относно ограничението за ползване на нови фактически твърдения и нови доказателства във въззивното производсво съобразно разпоредбата на чл. 266 ГПК,

Дали в задълженията на заемащия длъжността „старши инспектор в митническо бюро” влиза осъществяването на контрол и митнически надзор по физическото напускане на декларираните стоки?

Може ли работодателят да упражни правото на уволнение по чл. 328, т. 10 КТ, след като уволненият служител вече е бил пенсионер преди възникване на трудовото правоотношение между страните?

Относно запазването на трудовото правоотношение при промяна на работодателя при условията на чл. 123 КТ.

В кои случаи длъжността се заема въз основа на избор по смисъла на чл. 83, ал. 1 КТ и при какви предпоставки възниква трудово правоотношение от избор?

Относно началният момент на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ при предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В производството по оспорване законността на уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, може ли съдът да извърши собствена проверка на причината, поради която за страната е настъпила обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, когато тази причина е установена от оторизиран орган и документирана по делото, в случая – с писмо, изходящо от органите на МВР по даване довереност за контрол и работа с взривни материали на лица по списък, работещи при жалбоподателя, след извършена от тях проверка, или съдът е длъжен да се съобрази с доказателствената сила на представения документ; както и отразява ли се на законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ отпадането на причината, поради която работникът е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, след заповедта за уволнението?

Относно точното тълкуване на понятието „срочен трудов договор“, като предпоставка за прекратяване на договор със срок на изпитване и за основателността на претенция за обезщетение по чл. 225 КТ.

За мотивираността на заповедта за уволнение с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ.

За момента, към който трябва да се преценява законосъобразността на уволнението, а също така и вземането на предварително съгласие от синдикалната организация, когато това е предвидено в колективен трудов договор.

Относно определение № 991 от 3.08.2009г. по настоящото дело е допуснал касационно обжалване на въззивното решение .

За задължението на съда при спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ.

Относно възможността за доказване оставането без работа с извлечение от трудова книжка, служебна бележка за регистрация в бюро по труда като безработен и декларация.

Основно значение за спора, който касае точното прилагане на закона и развитието на правото.

Когато уволненият е работил едновременно по два трудови договора и е получавал доходи по двата, при незаконно уволнение само по единия, има ли право на обезщетение по чл. 225 КТ и дали незаконно уволненият работник има право да получи по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил за длъжността, за която е уволнен и по-ниската заплатата, получавана по новосъздавено трудово?

При наличие на три санкционирани дисциплинарни нарушения и незаличени по предвидения в закона ред наложени за тях дисциплинарни наказания налице ли е системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ относно четвъртото наложено дисциплинарно наказание със заповед, предмет на съдебния спор?

Дали кметът на общината е компетентен да одобрява новото щатно разписание на общинската администрация, в което да определя конкретно кои длъжности или щатни бройки да бъдат съкратени в изпълнение на взето решение на Общинския съвет за определяне на структурата и общата численост на общинската администрация, като се тълкуват разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА и чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА след изменението на ЗМСМА, публикувано в ДВ бр. 69/2006 г.?

Дали разпоредба на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник- кметовете в общините или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение със заместник-кметовете, а основанията за това прекратяване са посочени в чл. 42 ЗМСМА и в КТ. Необходимостта от тълкуване на разпоредбата е мотивирана с липсата на съдебна практика след изменението на правната норма със ЗИД на ЗМСМА, публ. в Д.в. бр. 69/2003 г.?

За приложното поле на чл. 61, ал. 1 КТ във връзка с изведения в изложението въпрос на трудовото право , свързан с допустимостта за делегиране на работодателска правоспособност на лица извън кръга представляващи дружеството лице чл. 235 ТЗ , когато същите представляват по силата на вътрешен регламент и изрично овластяване от органите на управление на търговското дружество да прекратяват трудови правоотношения, извън случаите на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ.

Дали следва да е налице някое от основанията по чл. 328 КТ ? Дали следва да се изложат мотиви ? Дали намира приложение закрилата по чл. 333 КТ и др.?

Решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл изчерпателно по предмета на спора, въз основа на заявените от ищцата основания за отмяна на уволнението. Като инстанция по същество – чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по предмета на делото, съобразно заявеното в исковата молба – чл. 6, ал. 2 ГПК.

Относно дисциплинарната отговорност на служители на НАП, допуснали нарушение на текстове на ДОПК, регламентиращи сроковете за произнасяне на административния орган по жалби срещу ревизионни актове.

Какъв е характера на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и кой е моментът, от който той започва да тече?

Следва ли преди да извърши уволнение на основание чл. 325 , т. 9 КТ работодателят да предложи друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа при липса на утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност, и трябва ли работодателят да установи, че при него няма друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, която същият е съгласен да заеме, при липса на списък за трудоустроени лица?

За момента към който следва да се преценя наличието или не на системност на нарушенията по смисъла на чл. 190, т. 3 КТ,когато едно от наложените наказания е било отменено-към момента на налагане на наказанието или към момента на преценката на законосъобразността на уволнението ? Дали с оглед характера на основанието за уволнение по чл. 190, т. 3 КТ,предполагащо извършени от работника три или повече нарушения на трудовата дисциплина – преценката на съда,че последно извършено от работника нарушение не е „тежко” по смисъла на чл. 189 КТ,е достатъчна за отмяна на уволнението ?

Относно допускане на повече от един свидетел с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК/отм./ и предвид т.VII, абзац втори от ППВС №6/1968 г.

Относно разграничаване правомощията на Общ. С по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА при одобряване на структурата на общинската администрация и правомощията на кмета при утвърждаване на длъжностно разписание по чл. 11 от Наредбата за прилагане на ЕКДА.

Относно спазването на законовите критерии за подбора по чл. 329 КТ.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, относими за установяване на правнозначимия за основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ факт, а именно оставането на касатора без работа в шестмесечния срок след прекратяване на трудовото правоотношение.

Относно действителността и характера / срочен или за неопределено време/ на допълнителното споразумение между страните, скл. на 16.03.07 г., според съдържанието му и възможностите по чл. 68, ал. 1 КТ, са от значение за точното прилагане на закона, на което сочи и приложената по делото практика на ВКС без задължителен характер.

За съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии.

За необходимостта в заповедта за уволнение да бъдат посочени изрично качествата, които липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения.

Кой има право да извършва промени в щатното разписание по отношение на персонала в системата на народната просвета и необходимо ли е изготвеното от директора на учебното заведение длъжностно щатно разписание да бъде съгласувано с инспектората по образование?

Има ли задължение въззивния съд, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване – в случая, че липсва страница от представеното копие на решението на Общинския съвет?

За законността на уволнението на приложеното от работодателя основание – чл. 325, т. 3 КТ – поради изтичане на срока, без обсъждане на доводите на служителката за липса на предпоставките на закона за сключване на срочен трудов договор за определено време.

Относно доказателствената сила на констатациите на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица. ВКС е констатирал противоречие между въззивното решение и приложените решения от 19.12.2007г. по гр.д. № 374/2007г. на САС, решение № 759 от 2.10.1991г. по гр.д. № 629/91г. на ВС, IIIг.о., решение № 326 от 18.03.2008г. по гр.д. № 1243/2007г. на ВКС, III г.о., решение от 3.01.2008г. по гр.д. № 592/2007г. на САС и решение от 7.01.2008г. по гр.д. № 617/2007г. на САС в които е изразено становище, че на съдебна преценка подлежи извършването на подбора съгласно критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, но не и фактическата преценка на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица.

Относно изискването за конкретизиране на основанието за уволнение и за спазването на законовите критерии за подбора по чл. 329 КТ.

Необходимо ли е към момента на прекратяване на трудовия договор с учител/възпитател, поради съкращаване на щата, списък – образец № 1 да е съгласуван с началника на Регионална инспекция по образованието или е достатъчно само утвърждаване на щатното разписание от директора на училището, за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на основанието за уволнение „съкращаване на щата” – реално отпадане на трудовата функция с ново щатно разписание, утвърдено от надлежния орган?

Чия е доказателствената тежест за доказване основателността на иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ?

Относно определение № 109 от 10.02.09г. ВКС,IV г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

Относно упражняването на съдебен контрол за легитимността на синдикалната организация при прилагане на закрилата на работника по чл. 333, ал. 3 КТ.

Относно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - за разграничаването на субективното право от страна на работодателя от една страна и от друга страна – налице ли са обективно настъпили промени в професионалните и образователни изисквания за съответната работа, предхождащи прекратяването на трудовото правоотношение на това основание поради обективни, а не субективни причини.

Относно връзката между посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ/липса на качества за ефективно изпълнение на работата/ и безспорно установения по делото отказ на работника да се яви на писмен изпит,представляващ последна фаза от задължителна и ежегодно провеждана проверка на професионалните качества на работника за ефективно изпълнение на работата.

Относно наличието на изискуемите се реквизитите по чл. 195 КТ на заповедта за уволнение,при преценката си за нейната мотивираност.

Относно пределните възможности за ангажиране на доказателства по действащия процесуален закон предвид ограниченията в него ,при обективно съединен иск за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ , когато шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 КТ, считано от уволнението ,чиято отмяна се иска съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , ще настъпи за ищеца в хода на делото.

Дали постъпването на уволнения служител на работа при друг работодател в шестмесечния период след незаконното уволнение води до прекъсване на причинната връзка между незаконното уволнение и понесените от служителя щети?

За момента, към който следва да се преценява валидността на изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ с оглед приложението на чл. 333, ал. 4 КТ.

Дали е приложим чл. 41, ал. 1 ЗЗД в областта на трудовото право – тогава, когато законният представител на дружеството-работодател е делегирал на трето лице правото да сключва, изменя и прекратява трудовите договори на работниците и служителите на дружеството?

Относно задължението да обсъди „ всички обстоятелства при извършване на нарушението от служителя и неговото поведение,взети предвид от работодателя с оглед критерия по чл. 189, ал. 1 КТ,както и възможността служителят сам да извършва компенсация на извънредно положение труд и да не се явява на работа”.

Относно реда за утвърждаване на щатните разписания по Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на образованието и науката, (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.). Относно точното приложение на чл. 313 ГПК, вр. с чл. 312, ал. 3 ГПК и в частност по въпроса за преклузията на правото да се посочват и представят доказателства по дела, разглеждани по реда на бързо производство.

1. С какъв иск се претендира отмяната на незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация за прекратяване на членствено правоотношение на член-кооператор?
2. С какъв иск се претендира отмяната на незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация за прекратяване на трудово правоотношение на член-кооператор?
3. С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация за вреди причинени на член-кооператор от незаконно освобождаване от работа, чиято неправомерност е установена по съдебен ред?
4. При незаконно недопускане на член-кооператор, с когото е създадено трудово правоотношение в изпълнение на чл. 9, ал. 2 ЗК и по реда на глава пета от КТ да постъпи на работа с какъв иск се осъществява защитата на накърнените му права?
5. Дължи ли се обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и от страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно предизвестие на другата страна при неспазване срока на предизвестие?
6. Дължи ли се обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ от производствена кооперация на член-кооператор при прекратяване на трудово правоотношение от член-кооператор в хипотезите регламентирани в чл. 327 КТ, т. 2 - За?
7. Дължи ли се обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ от член-кооператор на производствена кооперация когато членственото му правоотношение е прекратено при условията на чл. 12, ал. 1, т. 2 3К?
8. Дължат ли се обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор на основанията по КТ регламентирани в чл. 328, ал. 1 КТ, т. 1 - 4, по чл. 222, ал. 2 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор на основанията по чл. 325, т. 9 КТ и чл. 327, т. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване?
9. Дължи ли се обезщетение по чл. 224 КТ на член-кооператор при изключване от производствена кооперация по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК?
10. Дължи ли се обезщетение по чл. 224 КТ на член-кооператор при прекратяване на трудово правоотношение на основания по КТ?
11. С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация и виновните длъжностни лица за вреди, причинени на член-кооператор в хипотезите на чл. 226, ал. 1 КТ, т. 1 и 2?
12. С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация и виновните длъжностни лица за вреди причинени на член-кооператор в хипотезата на чл. 226, ал. 2 КТ?

По някои въпроси на непозволеното увреждане.

По някои въпроси във връзка с отговорността по чл. 49 ЗЗД.