чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

Налице ли е обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато е изтекъл срока на валидност на удостоверението за разрешение за психическа пригодност, издадено въз основа на Наредба 54 /02.06.2003 г. за медицинските и психологически изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътни/предсмени/ медицински прегледи, респ. при наличие на отказ да се поднови удостоверението за психическа пригодност?

Кой следва да докаже съществуването на безопасни условия за изпълнение на трудовите задължения и какви са причините, които могат да породят обективна невъзможност за изпълнение на същите с оглед преценката за наличие на нарушение по чл. 187, т. 1 КТ, обуславящо дисциплинарно наказание „уволнение”?

Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за длъжността поради промяната на изискванията от работодателя след сключването на трудовия договор в нарушение на принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на ищеца, посочени в исковата молба, които имат значение за решението по делото?
2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи в мотивите си кои доказателства конкретно кредитира, на кой свидетел показанията приема, така че да възприеме изцяло защитната теза на ответника? Длъжен ли е съдът да посочи въз основа на кои доказателства, събрани по делото-гласни или писмени, почива правният извод за крайния съдебен акт?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 193, ал. 3 КТ, когато обясненията на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание не са изслушани или дадени по негова вина.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Огледът на видеозапис по реда на чл. 204 ГПК допустим способ ли е за събиране на доказателства?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, така както е очертан в предмета на исковата молба?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно значението на момента на издаване и съобщаване на заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ за допустимостта на иска за защита срещу незаконното уволнение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какви са критериите, по които длъжността следва да се квалифицира като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. пар. 1, т. 3 ДР КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В кои случаи работодателят е длъжен да доказва истинността на отразените в протокола за подбор констатации и дали направеното в исковата молба оспорване на съдържанието на протокола за подбор, без същият да е представен по делото, представлява оспорване на констатациите от подбора?
Дали при уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, съдът е длъжен да се произнесе по направеното от ответника-работодател и прието от съда за разглеждане възражение за прихващане със заплатено от него обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и може ли последното да се кумулира с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Когато уволненият служител не е оспорил законосъобразността на извършения подбор, не е оспорил и писмените доказателства, установяващи приложените от работодателя критерии и отразените в тях обстоятелства, а само принципно е заявил, че такъв не е извършен, длъжен ли е работодателят да установява с други доказателствени средства вписаните обстоятелства, касаещи извършения подбор?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Има ли давностен срок за прогласяване недействителност на трудовия договор по реда на чл.74, ал.4 КТ?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните?

Налице ли е реално спиране на работата на отделно звено в предприятието, когато през периода на обявен от работодателя „престой“ звеното извършва част от дейността си, а друга част не извършва, като за осъществяването на извършваната дейност труд се полага от други служители, вместо от служителите, които следва да изпълняват тези трудови задължения, но не са ги изпълнявали поради обявения престой?

За приложението на специалната норма на чл. 58 ЗВО и произтичащото от това дерогиращо действие на нормата на чл. 344 КТ.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на ищеца, посочени в исковата молба, които имат значение за решението по делото?
2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи в мотивите си кои доказателства конкретно кредитира, на кой свидетел показанията приема, така че да възприеме изцяло защитната теза на ответника? Длъжен ли е съдът да посочи въз основа на кои доказателства, събрани по делото-гласни или писмени, почива правният извод за крайния съдебен акт?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли да се приеме, че преустановяването на работа на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, за повече от 15 работни дни със заповед по чл. 120в КТ, при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение, съставлява спиране на работа по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и съответно може ли да е основание за прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно значението на представената длъжностна характеристика, за релевантността на установената употреба на алкохол през работно време и за съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя“.

За съпоставка между чл. 67, ал. 3 КТ и чл. 119 КТ и изискванията към съгласието на работника/служителя в двете хипотези.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник, който не е отговарял на въведените към момента на сключването на трудовия договор изисквания за образование и квалификация, като работодателят е знаел това?

С какви доказателствени средства и как се установяват в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, както и искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения?

За задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в случаите, в които при сключването на договора работникът не отговаря на изискванията за образование или квалификация за работата?

Към кой момент следва да се преценява трайната липса на качества у работника, послужили като основание за уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и работодателят може ли да се позове на пропуски в работата на работника/служителя, установени за минал период от време, за да приеме, че той допуска същите пропуските при изпълнение на трудовите си функции и през следващите години?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, включително и тези за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ, когато работникът/служителят е навел такива доводи; следва ли работодателят да установи обективна необходимост за предприетата от него промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какви са критериите, по които длъжността следва да се квалифицира като ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ?

Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначи на работа, а впоследствие уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?

За значението на използваните критерии за подбор и обхвата на съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците.

За материалната и процесуалната легитимация на юридическо лице като ответник по трудов спор, възникнал по иск на лице, работодател на който по смисъла на пар. 1 т. 1 ДР КТ е поделение на юридическо лице.

За характера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и относно критериите за определяне на дисциплинарното наказание.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ.

Дали несъответствието в акта за уволнение между изложените факти за прекратяване на трудовия договор и посоченото основание за уволнение и неправилната правна квалификация на основанието за уволнение е достатъчно, за да се приеме незаконност на уволнението?
Дали преценката на работодателя за въвеждане на определени изисквания за заемане на длъжността подлежи на съдебен контрол, вкл. относно спазване на предвидената с вътрешни правила и с договора за управление процедура, освен ако няма данни за злоупотреба с права?

Следва ли заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да бъде мотивирана с конкретни примери от поведението на уволнявания работник/служител, сочещи липса на качества за изпълнение на възложената му работа, или е достатъчно да бъдат посочени какви са липсващите качества?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задълженията на въззивната инстанция при констатиране на нередовност на исковата молба.

С какви доказателствени средства и как се установяват в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, както и искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При условие, че при сключване на трудовия договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае, но въпреки това го назначава на работа, може ли впоследствие да го уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Допустим ли е предявеният от работника иск за възстановяване на заеманата от него длъжност при отхвърлен иск за отмяна на уволнението по съдебен ред, поради отмяна на заповедта за уволнение от работодателя при висящ съдебен процес и възстановяване на работника съгласно издадената/ от работодателя/ заповед на длъжност, различна от заеманата преди уволнението? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. Правнорелевантна ли е заповед за уволнение, издадена въз основа на споразумение, което не е подписано от работника и допустим ли е иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, ако работодателят е отменил заповедта за уволнение, но е възстановил работника на длъжността, посочена в неподписаното от него споразумение? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. За тълкуването и прилагането на императивната разпоредба на закона работникът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Налице ли е произнасяне „свръхпетитум” при разглеждане и произнасяне по нерелевирани до момента от ищеца твърдения или такова решение е налице само при произнасяне на съда по предмет/ иск/, с който не е бил сезиран?
Когато е налице решение „свръхпетитум”, постановено въз основа на едно –единствено, нерелевирано до момента от ищеца твърдение, ВКС следва ли да обезсили решението и да върне на въззивния съд/ делото/ за произнасяне или следва да реши делото по същество?
Необходимо ли е длъжността на уволнения по чл. 328, ал. 2 служител от ръководството на предприятието да е от значение за постигането на заложените икономически показатели и стопански резултати на предприятието?

Дали периодът на действие на особеното непредвидено обстоятелство следва да съвпада с пропуснатия срок?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на Може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?
Допуснал ли е нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ работодателят, който е наложил дисциплинарно наказание без предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя? съдебния акт.

Кой е релевантният момент за преценката спазени ли са изискванията за предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ и за отговора има ли значение, че след връчването на заповедта за уволнение е констатирана очевидна фактическа грешка от инспекцията по труда в даденото разрешение, а от трудово-експертната комисия - в мнението?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Към кой момент следва да се преценява трайната липса на качества у работника, послужили като основание за уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и работодателят може ли да се позове на пропуски в работата на работника/служителя, установени за минал период от време, за да приеме, че той допуска същите пропуските при изпълнение на трудовите си функции и през следващите години?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В кой момент трябва да е налице липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, кога трябва да се е проявила тази липса и за какъв период от време трябва да е налице за да може работодателят да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, както и може ли да се приложи това основание за уволнение в случаите когато неефективното изпълнение на работата се дължи на субективно отношение на работника или служителя и от значение ли е за това основание това дали липсата е била налице през целия период посочен в заповедта за уволнение или само за част от него, както и продължителността на трудовия стаж на работника или служителя на съответната длъжност, и как следва да бъде съобразявана атестационната оценка на служителя, при наличието на съществуващата в администрацията система на атестиране на служителите, както и за това какви са правомощията на съда при оспорването на прекратяването на трудовото правоотношение на това основание по съдебен ред?

Кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за продължавано във времето финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Може ли временната неработоспособност да бъде установена с амбулаторен лист и следва ли разпоредбата на чл. 6, ал. 2 НМЕ да се тълкува разширително?

Предстои добавяне на анотация.Свидетелят, участвал в комисията за подбор по чл. 329 КТ, трябва ли да има преки впечатления от работата на участниците в подбора?

Относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание.

Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначи на работа, а впоследствие уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?

При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?
Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Наличието на основание за съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност, пречка ли е трудовият договор с него да бъде прекратен по чл. 71 КТ и в този случай налице ли е заобикаляне на закона, щом работодателят, за да не извърши предварителна преценка на притежаваните умения на уволнения служител, съпоставими с тези на служителите, заемащи същата длъжност, се ползва направо от хипотезата на чл. 71 КТ, вместо от чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?
Допуснал ли е нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ работодателят, който е наложил дисциплинарно наказание без предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е давностен и при констатация за изтичането му исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо. Давността е въпрос на материалната основателност на претенцията, поради което делото не се прекратява поради недопустимост на иска. Също така в доктрината и съдебната практика няма колебание, че погасителната давност погасява правото на иск, поради което съдът не се произнася по съществото на спора - в случая дали законосъобразно е упражнено правото на уволнение на приложеното от работодателя основание и то при съобразяване на релевираните от ищеца в исковата молба основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, след като възражението за погасителна давност е прието за основателно.

Кой е релевантният момент за преценка спазени ли са изискванията за предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, т. 2 и 3, вр. чл. 333, ал. 2 КТ и за отговора има ли значение, че след връчването на заповедта за уволнение е констатирана техническа грешка от инспекцията по труда в разрешението, а от трудово-експертната комисия - в предварителното мнение?

В случаите, когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорва от уволнения работник или служител, работодателят следва ли да проведе пълно доказване на законността на проведения подбор, включително чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на справяне с работата на участвалите в подбора?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кой е момента за настъпване на преклузията за представяне на доказателства за оставане без работа от страна на ищеца, по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно възможността съдът да мотивира извода си за незаконосъобразност на уволнението въз основа на факт, който не е посочен в исковата молба.
За кръгът от лица, между които следва да се извърши подбора и по-специално дали следва да се включват в подбора работници, които продължителен период от време не са изпълнявали трудовите си функции?

Наличието на основание за съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност, пречка ли е трудовият договор с него да бъде прекратен по чл. 71 КТ и в този случай налице ли е заобикаляне на закона, щом работодателят, за да не извърши предварителна преценка на притежаваните умения на уволнения служител, съпоставими с тези на служителите, заемащи същата длъжност, се ползва направо от хипотезата на чл. 71 КТ, вместо от чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ?

При липса на твърдения допустимо ли е такива да бъдат вменявани със съдебен акт, в случая нито в исковата молба и допълненията към нея не сме излагали твърдения за наличие на устна заповед за прекратяване на трудовите правоотношения каквито твърдения са вменени от двете инстанции?
Невръчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на работника означава ли липса на уволнение?

Kакво е съотношението между исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 KT и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, при упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се правни основания, както и в частта относно разноските?

Съставлява ли злоупотреба с право извършено от работодателя последователно прекратяване на трудовите договори на различни служители на едно и също основание?

Може ли временната неработоспособност да бъде установена с амбулаторен лист и следва ли разпоредбата на чл. 6, ал. 2 НМЕ да се тълкува разширително?

Следва ли да се иска становище на ТЕЛК относно длъжностите, определени за трудоустроени, за които се предвижда по-висока степен на образование от притежаваната от трудоустроеното лице, за което се отправя запитването? Следва ли да се предлага на трудоустроено лице длъжност, за която то не притежава необходимото образование, както и длъжност, която не се намира в района, в който той работи?

Само умишленото нарушение ли в хипотезата на чл. 187, т. 8 КТ - уронване на доброто име на предприятието – работодател, е основание за дисциплинарно уволнение?

Може ли по висящото производство за законосъобразност на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ съдът да разреши спора дали има подходяща длъжност за заемане от работника или служителя, или този спор преди прекратяване на трудовото правоотношение трябва да бъде разрешен от здравния орган по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване?

Задължен ли е въззивният съд съгласно чл. 7 ГПК служебно да събира доказателства, като дори ги индивидуализира?
Може ли да подпомага с указанията си една от страните по спора?
Може ли страната да коригира процесуалното си бездействие пред първата инстанция чрез представяне на писмени доказателства с въззивната си жалба?

Дали едностранното изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда действие, независимо дали е осъществен фактическият състав по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че трудовото правоотношение продължава да съществува?

Относно възможността за длъжността „ресурсен учител“ да се сключи срочен трудов договор и по въпроса може ли при сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 4 КТ обстоятелствата, обосноваващи изключението по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР КТ да не бъдат посочени в трудовия договор?

За значението на писмената форма за валидността на трудовия договор и на последващите промени на неговото съдържание в резултата на писмените волеизявления на страните и конклудентните им действия, който очевидно обуславя правилността на решението?

Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства.
Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в производството по предявен от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ?

Поради вероятна недопустимост, тъй като ищецът разполага с право на иск за установяване на факт само в предвидените от закона случаи.

Неявяването на работа, поради предприети с участие на работника незабавни следствени действия (разпит, освидетелстване и др.), по повод негова жалба до компетентен държавен орган за извършено престъпление против личността му, представлява ли виновно неизпълнение на трудовите задължения, или е обективна невъзможност за неизпълнението им?

Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?

Може ли да бъде уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, за период след изтичане на срока на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ, на което основание е настъпило законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение?

Какво е съотношението между исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ при упражнени от страните насрещни воляизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се правни основания?

Забранява ли закона свидетелски показания за доказване нарушение на работник при изпълнение на трудовите му задължения?
Само в писмен вид ли може да бъде докладът на служител за изпълнение на поставена служебна задача?
Изисква ли законът да не се кредитират показания на свидетел за факти, възприети от служебен доклад?

Относно предпоставките, при които възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, по отношение на работник придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Преценка за целесъобразност ли е начина, по който конкурсната комисия е поставила крайната оценка на кандидатите, подлежи ли тя на проверка от съда и допустимо ли е съдът да обяви проведен конкурс за незаконен, ако спечелилият първо място отговаря на изискванията за заемане на длъжността и е оценен най-високо от конкурсната комисия? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
При редовно проведен конкурс, подлежи ли на съдебен контрол, правото на комисията при оценяването и класирането на кандидатите да извърши самостоятелно тълкуване и прилагане на правилата за провеждане на конкурса? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или друго населено място?

Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?

Задължен ли е работодателят да обяви извършването на съкращение и задължен ли е да изиска от работниците и служителите информация за образованието и квалификациите, които притежават преди да открие процедура по подбор?

Намират ли приложение изискванията за брой посещения, продължителност на издирване на лицето, период от един месец между двете отделни търсения, справки за регистрирани адреси и изведени от съдебната практика по чл. 47, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ГПК в редакция действаща към 23.10.2015 г. /редакция от 03.07.2015 г./ в процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ?

Кои са материалноправните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотезата на закриване на част от предприятието, когато работодателят е търговска банка и в населеното място има повече от един банков клон (офис), единият от който се закрива и където работи уволненият?

Кои са юридическите факти (материално-правните предпоставки), които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предл. първо (закриване на част от предприятието), когато работодателят е банка?

Дали при закриване на структурно обособено звено има закриване на част от предприятието и в този случай необходимо ли е извършване на подбор с работници или служители на сходна длъжност в друго структурно обособено звено?

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2;

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2;

Относно начина на доказване на реално осъществено съкращаване в щата.

Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение, когато съдебният акт за осъждането на педагогически специалист за тежко умишлено престъпление от общ характер е влязъл в сила преди 01.08.2016 г. – датата на влизане в сила на пар. 33 ПЗР ЗПУО, с която се въведе новото основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 ЗПУО?
За материално-правните предпоставки (условия) на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ има ли значение видът на наложеното наказание за извършеното умишлено престъпление от общ характер?

За разпределението на доказателствената тежест при доказване на незаконно уволнение на сочените в исковата молба основания.

Чл. 7. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2016 г.; изм., бр. 41 от 2017 г. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по а.д. № 3002/2015 г. и Решение № 5485 от 02.05.2017 г. на ВАС по а.д. № 1403/2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2;
2. (изм. изцяло - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за прекратяване на брак по исков ред-600 лв., а за развод по взаимно съгласие-400 лв., като при уреждане на имуществени отношения за изготвяне на споразумението се прилага и чл. 6, т. 8;
3. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за бащинство и оспорване на бащинство - 500 лв.;
4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за други неоценяеми искове - 300 лв.;
5. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за охранителни производства и производство за обезпечение на доказателства - 300 лв.;
6. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) на адвоката повереник на ответник по дело за издръжка - 300 лв.
7. (нова - ДВ, бр. 2 от 2009 г.) в производства по частни жалби-1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11.
8. (нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване и защита в производство по поправка на очевидна фактическа грешка - 200 лв.
9. (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за поставяне под запрещение - 500 лв.;
10. (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) за производства по Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу дружеството - 800 лв.

Следва ли въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като при спор за законност на уволнението и въведен довод за нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, да извърши преценка за съответствие на наложеното наказание с тежестта на допуснатото нарушение?

Какъв е обемът на отговорността на работодателя и на конкретния служител, извършил акта на дискриминация?

В заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата / чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение/ или това не е необходимо?

От кой момент поражда правен ефект заповедта за уволнение и в частност, може ли да породи присъщия и правен ефект заповед за уволнение, която е изготвена от работодателя без да е връчена на работника?

Кога индивидуализацията на замествания работник или служител в трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ е достатъчна, за да е валидна клаузата за срок на трудовото правоотношение?

Следва ли да е мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ?

Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК); длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато страната, на която документът се противопоставя твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните факти и как се разпределя доказателствената тежест, когато подобни твърдения са въведени?

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2;
2. (изм. изцяло - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за прекратяване на брак по исков ред-600 лв., а за развод по взаимно съгласие-400 лв., като при уреждане на имуществени отношения за изготвяне на споразумението се прилага и чл. 6, т. 8;
3. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за бащинство и оспорване на бащинство - 500 лв.;
4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за други неоценяеми искове - 300 лв.;
5. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за охранителни производства и производство за обезпечение на доказателства - 300 лв.;
6. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) на адвоката повереник на ответник по дело за издръжка - 300 лв.
7. (нова - ДВ, бр. 2 от 2009 г.) в производства по частни жалби-1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11.
8. (нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване и защита в производство по поправка на очевидна фактическа грешка - 200 лв.
9. (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за поставяне под запрещение - 500 лв.;
10. (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) за производства по Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу дружеството - 800 лв.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) при интерес до 1000 лв. - 300 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.;
3. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.;
4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.; изм., бр. 84 от 2016 г.; изм. от бр.28 от 2014 г. отменено, бр. 41 от 2017 г. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по а.д. № 3002/2015 г. и Решение № 5485 от 02.05.2017 г. на ВАС по а.д. № 1403/2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.;
5. (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. -3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.;
6. (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. - 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв.;
7. (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес над 10 000 000 лв. - 111 530 лв. плюс 0,5 % за горницата над 10 000 000 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.; доп., бр. 84 от 2016 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност възнаграждението се изчислява на базата на стойността на предявените вземания по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. За изготвяне на молба за предявяване на вземане, както и за изготвяне на възражение против предявено или прието вземане в производство по несъстоятелност, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 1/2 от предвиденото по ал. 2, но не по-малко от 400 лв.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.; изм., бр. 84 от 2016 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба само на земеделски земи възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 300 лв. за всяка фаза.
(5) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях.
(6) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв.
(7) (Изм. изцяло - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.; предишна ал. 5, бр. 84 от 2016 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
(8) (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.; предишна ал. 6, бр. 84 от 2016 г.) При защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.

Мотивирана ли е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, когато в нея са посочени задълженията, които служителят не е изпълнявал, без да са изброени конкретните липсващи качества за ефективно изпълнение на работата и законно ли е прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, когато сочените в заповедта за уволнение факти съставляват дисциплинарно нарушение?

Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?

Следва ли да е мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ?

Относно пределите на произнасяне от въззивния съд, очертани в чл. 269 ГПК. Има ли право работодателят да прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ трудовия договор с работник или служител, в случай че последният е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО, но не е придобил право на пенсия по чл. 68 КСО?

Относно формата (устна или писмена) на възлагането на ръководна длъжност по вътрешно съвместителство. Правното значение на сключването на договора и приемането на бизнес плана и бизнес задачата към договора за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ (допустимо ли е препращане към вече изготвени бизнес план и бизнес задача, възложени на предходен управител и има ли забрана да се залагат еднакви или сходни задачи), с оглед определянето на началото на 9-месечния срок за упражняване на правото за прекратяване на трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприетието? Относно определянето на размера за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ при съвместителство.

Кой е надлежният ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо от КТ – работодателят или горестоящият спрямо него орган?, за проверка на съответствието му с цитираното ТР № 1/30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010г. на ОСГК на ВКС?

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2;

Може ли въззивният съд да приеме за основен спорен въпрос и да обсъди като такъв материалноправен въпрос, който не е въведен от страните по делото по надлежния ред (с исковата молба, с отговора на същата, с въззивната жалба или с отговора на последната), и може ли да не се произнесе по наведените от страните доводи и съображения относно (не)законосъобразността на уволнението?

Относно това налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции.

За задължението на съда да постанови решението си след като извърши преценка на всички относими към спора доказателства.

За законосъобразността на прекратяването при конкуренция на основанията за : с предизвестие по инициатива на работника и служителя на основание чл. 326, ал. 1 КТ и по инициатива на работодателя с дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ ?

Относно основателността на предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в хипотеза на признато уволнение за незаконно по срочен трудов договор и в хода на съдебния процес преди постановяване на решението за възстановяване на работа срокът на трудовия договор е изтекъл.

Дали съдът е длъжен да осъществи контрол относно спазването от страна на работодателя на критериите по чл. 329 КТ при извършване на подбор. По този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР № 3 от 2012 г. от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3 от 2011 г. ?

Може ли да бъде прекратен трудов договор с работещ пенсионер на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, когато работещият пенсионер е придобил право и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на действието на трудовия договор ?

Налице ли е начало на срока по чл. 345, ал. 1 КТ само в случаите при получаване от работника или служителя на нарочно уведомление от съда, че е възстановен на работа или този срок започва да тече и от узнаването по друг начин на влязлото в сила решение на съда затова, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС?

Относно съдържанието на искането на работодателя до ищцата за вземане на обяснения, допустимо ли е заповедта за дисциплинарно уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт, който е доведен до знанието на работника или служителя и относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.

Дали със закриването на МИС е прекратена и неговата Главна дирекция Н. служба „Гражданска защита” или по силата на ЗИД на ЗМВР /ДВ бр.93/2009 г./ е преминала към Главна дирекция „Гражданска защита” към МВР и дали трудовите отношения с работниците и служителите ,визирани в пар. 64 ЗИД ЗМВР в този случай се запазват?

Дали са спазени изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако работникът или служителят е запознат с тях ? Относно необходимостта да се посочи точния момент на извършване на нарушенията. Дали това законово изискване е изпълнено в случай, че те се изразяват в бездействие, осъществено през определен период от време ?

Относно процесуалната легитимация на Р. по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, предявени от лице, трудовото правоотношение с което е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ.

Длъжен ли е съдът съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчно и ако не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада настъпва ли преклузия за представяне на нови доказателства ?

Спазени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, с които работникът е запознат? Необходимо ли е да се посочи точният момент на извършване на нарушенията, когато се изразяват в бездействие през определен период от време?

Относно правната характеристика на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – установяване незаконосъобразността на уволнението и отмяната му или искът е за отмяна на заповедта, с която уволнението е извършено.

Може ли да се приеме за доказано твърдението на работодателя, че има надлежно взето решение на Управителния съвет на сдружението с нестопанска цел, ако самото решение не е представено, а щатното разписание съдържа само подпис на председателя на сдружението? Каква е доказателствената сила на оспорени частни писмени документи, изходящи от страна по делото и установяващи изгодни за нея факти?

Дали обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушения, за които са поискани обяснения ?

Относно надлежния ответник по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ.

Относно тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ в хипотеза, когато служителят няма достъп до класифицирана информация, въпреки, че такава се изисква за длъжността, но поради непредприети действия за получаване на разрешение от страна на работодателя.

Нарушил ли е въззивния съд чл. 269 ГПК вр. чл. 6, ал. 2 ГПК, ако, след като е приел, че уволнението е незаконно е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на нерелевирани с въззивната жалба основания, правен въпрос разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд съгласно Р. № 292/24.06.2010 г. по гр. д. № 1282/2009 г., ВКС, IV г.о., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК ?

Има ли изискване за писмена форма на подбора и допустимо ли е релевантните обстоятелства в хипотезата на чл. 329, ал. 1 КТ, с резултатите от проведения подбор да се установяват с всички доказателствени средства, включително и със свидетели, за които е прието, че обуславят делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, установена по задължителен начин?

Необходимо ли е към момента на прекратяване на трудовия договор с учител/възпитател, поради съкращаване на щата, списък – образец № 1 да е съгласуван с началника на Регионална инспекция по образованието или е достатъчно утвърждаване на щатното разписание само от директора на училището, за да се приеме, че е настъпило реално съкращаване на щата ?

Дали може въззивният съд да се произнася за законността на уволнението по основание, относно което не е сезиран от страните и дали работодателят е длъжен да включи в подбора всички служители на длъжността на ищцата от цялата страна или може да се ограничи само до тези в [населено място]. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата?

Относно начина,по който следва в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е опи-сано всяко едно от посочените нарушения,за да се гарантира възможността на работника или служителя за ефективна защита срещу уволнението.

Длъжен ли е работодателя да представи доказателствата, въз основа на които е оценил останалите служителите,участвали в подбора по предварително определените от него критерии/имат се пред вид доказателства,които не касаят оценката на ищеца/ и подлежат ли на съдебен контрол поставените от комисията оценки на всеки участник в подбора, както и за доказателственото значение на представения Протокол № 4400-1378 от 1.02.09г.на Комисията за подбор?

Относно възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител шофьор” и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2521,06 лева.

Относно възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател начален етап” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1149, 61 лева.

Подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор по чл. 329 КТ ?

Относно актове на ВКС не са от кръга на тези, които са задължителни за съдилищата или тези, постановени за уеднаквяване на практиката и осигуряване на точното прилагане на закона по действащия ГПК.

Може ли съдът да се произнася по въпрос, по който няма направени искания и възражения ? Може ли въззивният съд да се произнася за правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивното решение противоречи на практика на ВКС по чл. 290 ГПК ?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ – подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре.

Относно фактическия състав на нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ – „злоупотреба с доверието на предприятието/работодателя”, за което съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ може да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, и по-конкретно – в случаите, когато е извършено от служител, който осъществява материално-отчетнически функции.

Следва ли съдът при осъществяване на контрол за законосъобразност на подбора да извършва преценка за съответствието на дадената оценка на действителните качества на работника, както и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа ?

Налице ли е дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ при неупражнен от служителя контрол, когато е имал това задължение по длъжностна характеристика и следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява върху цялостната дейност на работодателя?

Относно възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 9926,29 лева.

Обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение неговата незаконност? Относно действителността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която е предхождана/съпътствана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за същото дисциплинарно нарушение.

Относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на законовите критерии по чл. 329 КТ при извършване на подбор от работодателя.

Относно разпределянето на доказателствената тежест при иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ , предвид основаването му на отрицателен факт .

Дали подлежи на съдебен контрол извършената от комисията на работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора работници или служители? Дали по-високата квалификация трябва да бъде установявана само с писмени доказателства, както и дали извършването на подбора може да се доказва и с други доказателствени средства освен с протокола на комисията?

Кога се приема, че е настъпило изменение на длъжностното щатно разписание за педагогическия персонал- от утвърждаване на списък образец № 1 от директора на училището или от съгласуването му с Регионалния инспекторат на образованието, и какво значение има съгласуването предвидено в чл. 10 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета? Кой трябва да се включи в подбора по чл. 329 КТ, когато той е задължителен- отсъстващият титуляр на длъжността или неговия заместник?

Относно възможността да бъде уговарян изпитателен срок, както при срочните, така и при безсрочните трудови договори и за възможността условията на сключен писмени договор за бъдат променяни с изрични писмени уговорки.

Следва ли към момента на получаването на предизвестието за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ работникът или служителят да е навършил възраст за пенсиониране по пар. 5, ал. 1 КСО или е достатъчно това изискване да е налице към момента на уволнението? Към кой момент следва да се преценява законността на уволнението в случаите, при които трудовият договор се прекратява с предизвестие-към момента на отправяне на предизвестието или към момента на изтичане на срока на предизвестието, като е констатира, че по тези правни въпроси решението е постановено в противоречие с Р. № 393/26.05.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г., ВКС, IV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК?

Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора по чл. 329, ал. 1 КТ работници или служители.?

Относно правомощията на съда да извършва контрол върху извършения от работодателя подбор не само с оглед формалното използване на критериите визирани в чл. 329 КТ.

За точното тълкуване на понятието “предприятие” по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР КТ при преценка законосъобразността на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ.

Налице ли е разлика между предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ и становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?

Подлежи ли на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите работи по-добре?

Подлежи ли на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре?

Налице ли е реално съкращаване в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност системно за били възлагани за изпълнение на друг работник ?

Дали наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, или е такъв по процесуалната допустимост на този иск и на производството по него?

До кой момент може да бъде въведено възражение за недействителност на трудовото правоотношение ? Следва ли след уточняване на исковата молба от ищеца в изпълнение указания на съда, на ответника да бъде предоставена повторна възможност за отговор по чл. 131 ГПК?

Kой факт поражда правните последици на съкращаване на щата – волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатното разписание и длъжен ли е работодателят да включи в подбора всички работници в дружеството или само изпълняващите длъжността в съответното структурно звено ? Oтносно последиците от неустановяване на факт, за който съдът не е допуснал доказателства, които страната е поискала своевременно.

Дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, които са различни от предходните?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Дали работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК, когато искането за даване на обяснение е връчено на работника или служителя, той е бил в продължителен отпуск по болест, но не е имало пречка да представи устни или писмени обяснения. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на IV ГО и № 137 от 2.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на IV ГО на ВКС са дадени задължителни разяснения кога е осъществен фактическият състав на чл. 193, ал. 3 КТ ?

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с ТР №3 от 16.01.2012г. по т.д. № 3/11г. на ОСГК на ВКС?

Може ли работодател да прекрати трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ с вече пенсиониран служител ?

Допустимо ли е оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор преди насрещната страна да е уведомила предложителя за приемането ? Как следва да бъде обективирано съгласието на работодателя за прекратяване на трудовия договор и следва ли в предложението да се посочи изрично основанието за прекратяване на трудовия договор, явяващи се от значение за точното приложение на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ?

Трябва ли работодателят, преди да изиска обяснения по реда на чл. 193 КТ, да е открил дисциплинарно производство срещу служителя и да го е уведомил за това, или е достатъчно да се изискат обяснения по конкретните фактически обстоятелства, съставляващи от обективна страна дисциплинарното нарушение, за което впоследствие е наложено дисциплинарното наказание? Относно спазването на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за надлежно мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при посочването на дисциплинарното нарушение в нея.

При две основания за прекратяване на трудовото правоотношение в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и ако и двете са осъществени, работодателят има ли право на избор, кое от двете да посочи, като основание в заповедта и допустимо ли е въззивният съд да промени волята му и да приеме наличие само на непосоченото основание, като мотив за отмяна на уволнението ?

Дали погрешната правна квалификация води до незаконно прекратяване на трудовото правоотношение ?

Кога следва да бъде извършен подбора , за да бъде законосъобразен – преди или след реалното съкращаване в щата ? От значение ли е за законосъобразността на подбора извършването му преди реалното съкращаване в щата, като се има предвид законосъобразно проведената процедура по подбор ?

Относно приложението на чл. 193 КТ,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 363 от 10.01.12г.по гр.дело № 354/11г.на III г.о. и решение № 544 от 6.01.12г.по гр.дело № 1811/10г.на IV г.о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК. Относно съотношението между разпоредбите на чл. 141, ал. 1 ТЗ и чл. 141, ал. 2 ТЗ и чл. 207 ал. 1 КТ.

Законно ли е уволнение, когато в заповедта за прекратяване на трудовия договор не е вписано точното основание, но е известно на уволнения работник.

Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника – ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии?

Относно забраната за повторна проверка годността на работника да изпълнява определена работа при смяна на работодателя при условията на чл. 123 КТ.

Относно преценката извършено ли е и в кои случаи реално съкращаване на щата при структурна реорганизация на предприятието.

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Кога е налице основанието чл. 328, т. 10а КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя ?

Достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в представеното по делото копие от трудовата му книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател, тъй като този въпрос обуславя въззивното решение по този иск?

Следвало ли при преценката за законосъобразност на извършен подбор съдът да преценява и допустимостта на персоналните оценки , давани от включените в комисия лица в процеса на нейната дейност с оглед знанията, компетентността и личните им наблюдения върху пряката работа на оценяваните служители, или съдът следва да прецени дали оценката съвпада с действителните качества на последните?

Приравнява ли се поисканото и получено от страна на работодателя мнение на ТЕЛК на липсата на изобщо изпълнена от негова страна процедура по чл. 333, ал. 2 КТ и на липсата на експертно мнение на ТЕЛК, ако същото експертно мнение не съдържа изрично посочване как уволнението ще се отрази на здравословното състояние на лицето, тоест- на целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд/ един от елементите на съдържанието, предвидено в чл. 4, ал. 2 Наредба № 5 от 1987 г./ в хипотезата на уволнение на работник или служител по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ във връзка с чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ?

Необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39, ал. 4 З., и по-конкретно необходимо ли е същата да бъде мотивирана. Касационно обжалване е допуснато поради противоречие на въззивното решение на постановени по реда на чл. 290 ГПК и сл. решения на ВКС?

Към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение/в случая ползването на закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ /при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие /в случая по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ /- към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към момента на издаване на заповедта за уволнение?

При наличие на ЕР на ТЕЛК със здравно противопоказание „негоден за физически труд” в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва ли да се събират доказателства тежка ли е физическата работа, която работникът изпълнява и относно годността на работника да изпълнява длъжността, която заема по трудово правоотношение с работодателя? След като първоинстанционния съд не е допуснал поискано от ответника-работодател доказателствено средство за липса на друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника и не е указал на страната по силата на служебното начало, че това обстоятелство е недоказано по делото, то длъжен ли е въззивният съд да допусне това доказателствено средство при направено пред него процесуално искане за това ?

Налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ във връзка с чл. 189, ал. 1 КТ в случай на виновно неизпълнение на трудови задължения по смисъла на чл. 126, т. 5 КТ, изразяващо се в нарушаване на технологичния ред по заповед № 457/12.06.2007 г. на директора на СДВР-София във връзка с регистрацията на МПС, с което са създадени предпоставки за извършване на престъпление ?

Относно съобразяване от страна на работодателя с установените в закона критерии, по които следва да се осъществи подбора при уволнение поради съкращаване в щата.

Допустимо ли е работодателят да делегира правомощия за прекратяване на трудови правоотношения на лица извън кръга представляващи дружеството извън случаите на дисциплинарните наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, като разрешен с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд ?

Относно точното приложение на пар. 1, т. 1 ДР КТ и в частност кой е надлежният ответник по трудов спор между община и работник в нейно организационно обособено звено, както и по процесуалния въпрос за точното приложение на чл. 269 ГПК – ограничен ли е въззивният съд от въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

Относно задължението на работодателя да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда при извършване на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ са разрешени в противоречие с решение № 75 от 10.02.11г.по гр.дело № 619/10г.на ВКС,III г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Необходимо ли е решение, съгласно разпоредбата на чл. 35 ЗВО, на органа който ги е избрал, при прекратяване на трудовото правоотношение на лица с ръководни, изборни длъжности в системата на образованието?

Относно необходимото съдържание на допълнително споразумение за срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа.

Относно критериите,по които следва да се осъществи подбора при уволнение поради съкращаване в щата,поради противоречие между приетото от въззивния съд и постановеното по реда на чл. 290 ГПК в решения с № 536 от 3.08.2010г.по гр.д.№ 336/2009г.на IIIг.о., № 287 от 16.07.2010г.по гр.д.№ 90/09г.на IVг.о., №409 от 9.07.2010г.по гр.д. №581 от 2009г. на IIIг.о., № 732 от 28.10.2010г.по гр.д.№ 1146/09г.на IVг.о.на ВКС.

Относно приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, а именно обуславя ли незаконност на уволнението определената от работодателя неправилна квалификация на дисциплинарното нарушение.

Относно възможността работникът или служителят да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ без реално да е започнал ползването на отпуск, които се решават противоречиво от съдилищата.

Трябва ли взаимното съгласие на страните да е постигнато преди издаване на заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение или може да се приеме за постигнато с връчването й на работника или служителя ? Писмена или устна трябва да бъде формата на волеизявленията на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие ? При връчване на предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, материализирано в заповед за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 КТ, необходимо ли е изрично изявление на работника или служителя за приемане на предложението и в каква форма трябва да е- устна или писмена, и може ли изразена воля от работника за прекратяване на трудовия договор на друго основание да се счита за израз на съгласие за прекратяването му на основание чл. 325, т. 1 КТ- взаимно съгласие ?

Относно поставения въпрос,във връзка със спазване на процедурата по чл. 193, ал. 2 КТ.

Относно задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели и за това на коя група от тях следва да основе крайните си изводи – на тази, която, макар и да не е на очевидци, явно е заинтересована от изхода на спора или на втората група, която може да свидетелства и за придобити по косвен път данни за релевантни за делото факти.

За статута на държавните предприятия и териториалните им поделения по чл. 173 ЗГ и дали сключваният с директора на поделението договор, представлява договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ?

Относно законосъобразността на съкращаване в щат наличието на заети работни места при липса на щатни бройки за длъжностите и с представени доказателства за обстоятелствата, поради които тези места са заети. Следва ли да се приеме, че е налице реално съкращение, ако в представеното ново щатно разписание /след решението на компетентния орган за това/ се съдържат данни за заети бройки и едновременно с това за длъжностите, за които има заети бройки, липсват щатни бройки?

Дали подписването от страна на служителя на заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение представлява писмено волеизявление за неговото съгласие по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ?

Има ли право прокуристът да прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ?

Относно трайната практика на ВКС по приложението на чл. 329 КТ, според която подборът е законен само при извършена реална съпоставка на трудовата дейност на лицата, подлежащи на подбор, като оценката за нивото на справянето им с трудовите задължения следва да почива на конкретни обстоятелства от трудовата им дейност.

Относно допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано.

Може ли страната, в чиято полза не е сключен договорът със срок за изпитване да прекрати едностранно на основание чл. 325, ал. 1 т. 3 КТ трудовото правоотношение и след като е подала молба за това, може ли да се приеме, че договорът е трансформиран в безсрочен предвид явяването на работника на работа до произнасянето по молбата от работодателя?

Кога заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се счита достатъчно мотивирана, е разрешен в противоречие с константната съдебна практика на ВКС?

Налице ли е реално закриване на част от предприятието със закриването на Отделение за клинична патофизиология на човека в МБАЛСМ „Н. И. П. ” ЕАД, извършено с решение на СД от 06.07.2006г. и заповед № 496/07.07.2006г. на изп. директор, послужило за основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ за прекратяване на трудовия договор на Е. Й?

Относно пасивната легитимация в трудовия спор ,както и в противоречие с указанията по конкретното дело , дадени веднъж при първото касационно обжалване и връщане на делото за ново разглеждане пред Плевенски окръжен съд с решение № 1* от 12.05.2006г на ВКС , III г.о

Относно обусловеността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ от обстоятелствата , установени в предходен процес по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за случай , при който тези искове са били отхвърлени с решението ,но е прието ,че трудовото правоотношение не е прекратено на оспорваното откъм законосъобразност основание.

Относно пасивната легитимация в трудовия спор за законосъобразност на уволнение от структури на МОН в хитотезата на чл. 61, ал. 2 КТ и във вр. чл. 35, ал. 4 ЗНП.

Относно обхвата на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и понятието “трудоустроено лице” по смисъла на тази разпоредба.

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпените от незаконно уволнение вреди по реда на чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно срока за предявяване на иска за възстановяване на работа,като иск със самостоятелно значение и обвързаността му с иска за отмяна на незаконното уволнение,респективно срока за неговото предявяване.

Относно определение № 1396 от 8.10.09г.,постановено по делото,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение

Дали нормата на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е императивна, и дали е приложима за работници и служители, които законодателната промяна е заварила в условията за вече сключен трудов договор, както и дали е налице недействителност на “завареното” трудово правоотношение, и има ли право работодателят да се позове на нея ? Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото с оглед спазването на принципа за дирене на обективната истина относно релевантните за спора факти ?

Относно определение № 1* от 26.IХ.2009г. по процесуалноправния въпрос, изразяващ се в непреценка на представени доказателства.

Ползва ли се ищцата от закрилата по чл.333, ал.1,т.2 от КТ при дисциплинарното й уволнение и как се установява това, са разрешени в противоречие с трайноустановена практика на ВКС, без задължителен характер?

Относно задължението на съда за да обсъди всички доказателства представени му в подкрепа на тезата на работодателя за законност на извършения подбор, без фактически съдът да преценява работата на посочените в подбора, която преценка по целесъобразност единствено работодателя може да направи, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата.

Дали разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник-кмет на община или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение, а основанията са посочени в КТ, и относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39, ал. 4 ЗМСМА.

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ, а именно подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя при извършване на подбор между служителите по критерии квалификация и ниво на справяне с възложената работа.

Дали изискването и представянето на писмено обяснение на прекия ръководител, а не на работодателя, е основание за незаконност на уволнението, както и за възможността работодателят да делегира правомощия в тази насока на друго лице ?

Относно компетентността на органа на кооперацията, който следва да вземе решение за извършване на съкращаване на щата, който въпрос е от съществено значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, тъй като по същия не е налице съдебна практика на ВКС.

Относно неизпълнението или непълното или лошо изпълнение на трудовите задължения на ответницата по касация могат за бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание- уволнение, но не могат да обосноват визираното в уволнителната заповед основание по чл. 328,ал.1,т.5 КТ.

Относно императивните изисквания на закона преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да поиска обяснения от нарушителя по силата на чл. 193, ал. 1 КТ. Относно задължителното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, които изисквания съдът е приел, че в случая не са изпълнени от работодателя и това е обусловило уважаването на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определя по-високи от нормативно определените изисквания за заемане на определена длъжност и в нарушение на закона ли е въвеждането на такива изисквания ?

Редовно ли е,съобразно нормата на чл. 39 ГПК,призоваването,ако съобщенията са изпращани лично на страната,при положение,че в още с жалбата е бил посочен съдебен адрес и лице, на което да се връчват съобщенията,който в случая е и пълномощник на страната ?

Дали може да се приеме, че една заповед за уволнение е незаконна само затова, че в нея не е означено лицето, от което тя изхожда?

Относно необходимостта да бъде извършена преценка във всеки конкретен случай кое “явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи”.

Относно разликата между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Относно нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение не противоречи на представените решения, поради което не е налице хипотезата на противоречива практика.

Относно съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието” на работодателя по см. на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ в контекста на допуснати нарушение на правилата на Етичния кодекс на служителите на НАП, чието разрешение от ВКС поради липата на съдебна практика би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Относно ангажиране на доказателства по действащия процесуален закон предвид ограниченията в него, по претенцията за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, когато шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 КТ, считано от уволнението ,чиято отмяна се иска съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , ще настъпи за ищеца в хода на делото и с оглед необходимостта от формиране на съдебна практика по процесуалните институти на чл. 266 ГПК вр. чл. 267, ал. 1 ГПК относно доказателствата във връзка този иск, във фазата на въззивно обжалване .

Относно приетото в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на II г.о. ВКС с № 764 от 19.01.11г. по гр.д. № 1645/09г.на IV г.о., № 131 от 14.07.11г. по гр.д. № 1120/10г. и № 189 от 9.07.12г. по гр.д. № 107/12г., съгласно които при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка за правилността на постановения акт – тази проверка е ограничена от релевираните в жалбата основания и е в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд.

От кого следва да изхожда съгласието за уволнение, свързано с предварителната закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган ?

Характеристиката на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”.

За тълкуване на пар. 1, т. 8 ДР КТ.

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ, касаещи обхвата на съдебния контрол по установените в закона задължителни критерии и възможността работодателят да извърши подбор и по допълнителни критерии, извън посочените в чл. 329, ал. 1 КТ, с оглед спецификата на извършваната работа; за значението на използваните критерии за подбор и съответствието им с приетата оценка на действителните качества на работника.

Допустимо ли е предметът на въззивното производство, определен с въззивната жалба, да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и направено ново искане извън преклузивния срок за обжалване и следва ли въззивният съд да се произнесе само по посоченото във въззивната жалба - са решени от ГС в противоречие с цитираната практика на ВКС и съдилищата?

Липсата на обсъждане и произнасяне в решението на въззивния съд по въведените във въззивната жалба оплаквания и събраните доказателства пред първата инстанция представлява ли процесуално нарушение, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Следва ли при промяна на щатното разписание работодателят да издаде нарочен акт за отмяна на предходното? Предвиждат ли се изисквания за форма за действителност или за доказване на щатното разписание и кои са допустимите доказателствени средства за установяване на промяна в щата на предприятието?

По приложението на чл. 329, ал. 1 КТ относно обхвата на задължителния подбор и в частност следва ли в подбора да се включват и работници, заемащи длъжност с различно наименование по утвърденото за предприятието щатно разписание.

Следва ли в мотивите към решението си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения от въззивника в подадената въззивна жалба и да изложи собствени съображения по тях.

Подлежи ли на съдебен контрол в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя за избор на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, когато по делото е доказано осъществяването на фактическия състав на основанието, посочено в акта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Може ли да бъде прекратено трудово правоотношение на основание правна норма в специален закон, когато процедурата за безвиновно уволнение не е уредена в същия този закон, а самият специален закон съдържа изрична препратка, че уреждането на трудовите правоотношения се извършва по Кодекса на труда.

От кога се счита за упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – от датата, считано от която на правоимащото лице е отпусната пенсия или от датата на подаване на заявлението по чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се счита за упражнено преди датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, когато заявлението за отпускане на пенсия е подадено след сключване на индивидуалния трудов договор, но по силата на чл. 94, ал. 2 КСО пенсията е отпусната преди момента на възникване на трудовото правоотношение и в този случай дали е налице правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ за прекратяване на индивидуално трудово правоотношение.

Каква е доказателствената тежест на работодателя и следва ли той да извърши пълно главно доказване на обстоятелствата отразени в протокола по подбор или той самият е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства. Каква е доказателствената сила на представения по делото протокол на комисията за подбор, обективиращ преценката на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК.

Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса?

Относно необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и в тази връзка трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност? Какво е от значение при преценката на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?

Може ли съдът да основе решението си на факти, които опорочават потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба и следва ли съдът да се произнесе по всички въведени от ответника възражения, в т.ч. по своевременно заявено възражение за прихващане?

Относно частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 26420 щатски долара на осн. чл. 215 КТ и работодателят е осъден да заплати сумата в размер на 17054 лв., ведно със законната лихва. Относно съдебноделоводните разноски.

Относно прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. от министъра, към който е създадена изпълнителната агенция съгласуването с министър-председателя по смисъла на чл. 54, ал. 5 ЗАдм. представлява ли елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Относно елементите от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за съотношението му с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Дали определянето на длъжностите и числеността на персонала в учебното заведение се извършва с утвърдените от директора на заведението длъжностно разписание и поименно щатно разписание или с изготвените по реда на чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета списъци-образец № 1 и какво е съотношението на между длъжностните разписания и списъците за преценка на обстоятелството дали е налице съкращение в щата при съществуващо в тях противоречие относно длъжностите и числеността на персонала?

Относно надлежния ответник по иск за отмяна на дисциплинарно наказание наложено от Регионалния инспекторат при М. на образованието и науката на директор на училище.

Задължен ли е работодателят да уволни всички служители, които не отговарят на въведените от него нови изисквания за образование за определена длъжност и подлежи ли преценката му за това кого да уволни на съдебен контрол? Относима ли е преценката на работодателя за това кого от тези служители да уволни към въпроса за законосъобразността на конкретно уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?

Относно приложението на чл. 333, ал. 3 КТ и е бил предмет на т.д. № 9/2013 г. на ОСГК, по което е постановено ТР № 9/2014 г., с което е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ, вр. пар. 1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато тези вътрешни структури следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на КТ

Относно критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и в частност, заеманата от ищеца длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции“, спрямо който е упражнено правото по чл. 328, ал. 2 КТ. Има ли качеството на лице, представляващо част от ръководството на предприятието, който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с приетото във влязлото в сила въззивно решение № 422 от 07.11.2013 г. по в.гр.д. № 1345/2013 г. на Старозагорския окръжен съд ?

Решенията на СРС и СГС са били постановени при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свеждащи се до разглеждане на исковете, без да се изясни процесуалната легитимация на ответника, чрез изясняване на въпроса за работодателската правосубектност на страната, с която ищцата е била в трудово правоотношение до прекратяването му с процесната заповед, както и без обстоятелствената част на исковата молба да се приведе в съответствие с петитума.

Относно необходимо ли е при сключен договор за управление на основание чл. 244, ал. 7 ТЗ поставената бизнес задача да се намира в същия документ или може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях, за да е налице валиден документ, във връзка с който да е валидно извършването на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ.

Длъжен ли е въззивният съд в случай, че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест, поради неточност или непълнота на дадените в доклада по делото на първоистнанционния съд указания не са събрани в първата инстанция?

Следва ли при преценката дали нарушението е „тежко”, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?

Какви са качествата, необходими на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели?
Относно обсъждане на всички доказателства по делото във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти, както е в случая с прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и за тежестта на работодателя да докаже липсата им.

Относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.

За разпределението на доказателствената тежест при въведени от ищеца по спор за незаконно уволнение доводи за липса на подбор с лица, изпълняващи конкретно посочени от него длъжности.

Може ли, когато трудовият договор се прекратява при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по инициатива на работодателя, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да се счита за предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие?

Има ли задължение работодателят да промени организацията си на работа / в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността/, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК ?

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Дали лицето заемащо длъжността „Председател на ТЕЛК” е част от ръководството на съответното лечебно заведение, към което е структурирана комисията, по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ и приложима ли е по отношение на него възможността за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ?

Относно елементите от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за съотношението му с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Дали финансовият център към банка представлява самостоятелно структурно звено или не и за това налице ли е закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ, в случаите когато се закриват един или няколко такива центрове като заедно с това се открива нов такъв, към който преминават всички дейности осъществявани от закритите такива, както и в случай че само част от дейностите преминават към новия център, а останалата част към други структури на банката?

За доказателствената тежест относно фактите и обстоятелствата от значение за законността на уволнението.

Налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при положение, че с утвърдената преди уволнението нова длъжностна характеристика са въведени нови трудови функции, увеличен е обемът на трудовите задължения с нови отговорности и нови дейности на работника/служителя, т.е. добавянето на нови трудови функции при запазване на основните трудови функции и наименованието на длъжността води ли до създаване на нова длъжност?

Допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца по делото?

Относно елементите от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за съотношението му с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите за подбор, респ. възможността при осъществяването на подбора, назначената от работодателя комисия да използва и възприеме като оценка за нивото на изпълнение на работата, резултати от по-ранни атестации на сравняваните лица, в т.ч. оценки от „картата за диференцирано заплащане”.

Относно правната квалификация на иска за обезщетение за вреди от дискриминация, която е установена по реда на Глава ІV, раздел І от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), с решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент?

За правото на работодателя, след като е отправил до работника или служителя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, да го оттегли без съгласието на работника или служителя.

Кога обясненията на служителя не са изслушани или дадени по негова вина и необходимо ли е откриване на специална процедура за дисциплинарното производство ?

При противоречиви показания следва ли съдът да кредитира твърденията на група свидетели, които са заинтересовани лица, тъй като имат заведени дела срещу ответника с идентичен предмет, може ли въз основа на тези показания и при приложение на норми от неюридически характер/правила на логиката/ съдът да приеме за доказан по несъмнен начин правно релевантния факт, че не е налице състав на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3/предложение второ/, вр.чл. 187, т. 8/предложение първо/ и чл. 187, т. 10 КТ в случаите, когато по делото са приложени и неоспорени от страните писмени доказателства/длъжностна характеристика и вътрешен акт на работодателя-План Инструкция/, които не са били обявени от съда за недостоверни и съгласно които е регламентирана изрична процедура по уведомяване на работодателя относно настъпили изменения в установения режим на работа ?

Длъжен ли е съда да назначи служебно експертиза в случаите, когато е въведено с жалбата оплакване за необоснованост на решението, поради недоказаност на определени факти и съда установи, че този факт действително не е изследван?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато обясненията на работника не са изслушани по негова вина?

При положение, че в исковата молба не се съдържат доводи за нарушение на чл. 193 КТ и такива не са направени до приключване на съдебното дирене, следва ли съдът да обсъжда въпроса за изслушване на работника или служителя, или за искане на писмени обяснения, и представлява ли разглеждането на такъв въпрос постановяване на съдебното решение при условията на „плюс петитум ?

Допустимо доказателство в гражданския процес ли са “писмените свидетелски показания” и ако това е така, те имат ли “материална доказателствена сила да докажат твърденията на работодателя по въпросите на дисциплинарната отговорност на работник/служител при искове за незаконно уволнение?
Трябва ли съдържанието на задълженията на работника/служителя да е определено ясно и недвусмислено и той да е известен за него?

За наличието на идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни?

Относно задължението на работодателя за подбор, когато съкращението се отнася до единствената щатна длъжност.

За правния интерес на наследниците на физическо лице – ищец по трудово дело, да продължат производството когато е предявен само иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193 КТ, ако работникът или служителят не се явява на работа два последователни работни дни, но продължава да не се явява на работа и след получаване на поканата за даване на писмени обяснения ?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ?

Когато съдът констатира, че искът по трудов спор в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ е предявен срещу ненадлежна страна, следва ли да обезсили решението и върне делото на първоинстанционния съд с указания ищецът да отстрани нередовността чрез конституиране на надлежен ответник?

Законосъобразно ли е прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 9 КТ без наличието на писмено изявление от служителя, което да изразява неговата категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността?

Относно момента, в който се преклудира възможността на ищеца по иск за отмяна на уволнение да въвежда довод за налагане на дисциплинарното наказание след сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.

Какво поведение на работник или служител, възстановен на предишната му работа от съда обхваща определеното според чл. 345, ал. 1 КТ, съответно в чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ общо понятие явяване на работа, за да я заеме?

Относно трудов спор за незаконосъобразност на уволнение при съкращение на щата с извършен подбор ,който в случая е бил задължителен. Ищцата е оспорвала правилността на подбора от гледна точка на реално приложените критерии за оценка на притежаваните професионални умения и кой работи по- добре.

В случаите, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на когото е предвидено правомощието да назначава и освобождава работници и служители, е налице надлежна делегация чрез упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя?

Дали е недопустимо решението по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което се основава на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба ?

За надлежната страна по материалното правоотношение и процесуално легитимираната страна в исковото производство.

Дали грешно изписваното в съдебното решение на име на страна по делото, може да бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК?

Спазени ли са критериите по чл. 329, ал. 1 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329, ал. 1 КТ от работодателя ?

За спазване на предварителната закрила при уволнение, установена в чл. 333, ал. 1, т.3 КТ и чл. 333, ал. 2 КТ от значение ли е кога е изпратено мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда?

Относно приложението на чл. 61, ал. 1 КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ може ли Р. на МОН да представлява надлежно общинско училище в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ относно законността на уволнението на директора му.

Длъжен ли е работодателят да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен?

Задължен ли съдът да зачете доказателствената стойност (сила) на частен свидетелстващ документ, подписан от страните, който е приет като доказателство по делото и не е оспорен?

Относно характера на изготвените от служители на работодателя по негово искане документи.

Коя териториална дирекция „И. по т.“ е компетентна да даде предварително разрешение по чл. 333, ал. 1 КТ в случаите, когато седалището на работодателя не съвпада с мястото на работа, където работникът полага своя труд?

Какви са пределите на разглеждане на фактическата обстановка от въззивния съд при сезиране за неправилност на първоинстанционното решение? Какъв е обхватът на чл.195, ал.3 КТ при връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ? При наличието на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на какво основание се прекратява то ?

Влиза ли в правомощията на въззивния съд служебно да се произнася за обстоятелства неоспорени от страните и без съответно оплакване във въззивната жалба ?

Ако е закрито мястото на работа на работника, /в случая ЦДГ „Мир”, [населено място]/, и е налице прехвърляне на дейност, функции, активи и пасиви към работодателя по трудовото правоотношение между страните, /в случая ЦДГ „Граничар”, [населено място]/, налице ли е закриване на предприятието и основание за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ?

Допустимо ли е в производството по трудов спор съдът служебно да основе своето вътрешно убеждение на непосочени от ищеца-работник фактически основания, за които в доклада на съда по чл. 146 ГПК липсват указания за доказването им?

Относно приложението на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случай, че когато заповедта за уволнение е връчена на работника той е бил на работното си място и не е уведомил, че има издаден болничен лист за продължаване отпуска поради болест.

Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти? Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от не даване на указания, за кои факти и обстоятелства страните не сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 2 ГПК?

Допустимо ли е във въззивното производство да се допускат и приемат доказателства, които страната е била длъжна да представи пред първоинстанционния съд и е имала изрични указания за това, дадени с разпореждане на съда по чл. 315 ГПК?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

В хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ трябва ли липсата на качества да отразява трайно състояние на работника или служителя и какво следва да се разбира под „трайно състояние” ?

Кой е правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – датата на заповедта или датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение? Кое основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се вземе предвид и чиято законосъобразност следва да се контролира от съда – основанието, записано в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или основанието, записано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение? Какво е правното значение на противоречието в основанията, посочени в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата заповед и обуславя ли това противоречие незаконосъобразност на уволнението?

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, в случаите, при които поради намаляване обема на работата се съкращава единствената щатна длъжност, но работодателят е извършил подбор между лицето, заемащо тази длъжност и друго лице, заемащо близка/сходна по трудови функции длъжност?

Императивно ли е изискването на чл. 29а ЗМСМА при освобождаване от длъжност на служител от звено по чл. 29а, ал. 1 ЗМСМА да е направено предложение от Председателя на Общински народен съвет в хипотезата на чл. 71, ал. 1 КТ?

Допустимо ли е въззивният съд да разгледа жалба на лице, което не е страна по делото и не е било конституирано като страна във въззивното производство и следва ли въззивният съд да следи служебно за процесуалноправната легитимация на страните, и ако констатира, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, с какви правомощия разполага?

След като по делото не е установено да са искани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ само за едно от няколко дисциплинарни нарушения, следва ли дисциплинарното уволнение да бъде отменено съгласно чл. 193, ал. 2 КТ?

Относно задължителните реквизити от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение и кога е нарушено изискването за посочване в същата на време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие, за мотивирането на заповедта, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, включително чрез препращане към друг документ.

Относно задълженията на съда при преценката на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си и в частност съставлява ли доводът за формално извършване на подбора, равнозначно на липса на подбор, оплакване за извършването му в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ.

За предмета на въззивната проверка и по материалноправния въпрос за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, когато служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия поради осигурителен стаж и възраст преди възстановяването му от съда по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

За възможността работодателят да бъде представляван в трудовите правоотношение от пълномощник с общо пълномощно, в т.ч. при прекратяване на трудовото правоотношение и за възможността страните да се съгласят да променят мястото и характера на работата, без да засегнат условията и срока на уговорения срок за изпитване.

Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба или само по някои, съгласно правомощията му по чл. 269 ГПК и съгласно установеното диспозитивно начало в чл. 6, ал. 2 ГПК?
Следва ли съдът да се произнесе по въпроси, които са предмет на оплаквания, както във въззивната жалба, така и в исковата молба?
Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл. 313 ГПК, във връзка с чл. 312, ал. 1 ГПК и чл. 312, ал. 2 ГПК и във връзка с чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК ?

Кога възниква правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ – само след валидно взе решение за съкращаване в щата или след датата на която позицията (щатната бройка) е действително закрита ?

За значението за законността на прекратяване на трудовото правоотношение на несъответствие в заповедта на работодателя на посоченото фактическото и правно основание за уволнението.

Какво следва да е същественото съдържание на договора за възлагане на управлението? Необходимо ли е в същия да има поставена бизнес задача /план/, за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ? Необходимо ли е съдът да направи обоснован анализ и тълкуване на съдържанието на договора за възлагане на управлението или е достатъчна констатацията за сключването на такъв?

Налице ли е разлика в трудовите функции на длъжността „горски стражар“ по отменения ЗГ и „главен специалист – горски инспектор“ по действащия ЗГ, водеща до извода за въвеждането на нова длъжност.

За правните последици от поетото с КТД задължение на работодателя при съкращение на синдикален член да вземе становище от съответното синдикално ръководство и правното значение на документа, възпроизвеждащ становището или съгласието, подписан от представителя на съответния синдикален орган.

Относно изведена на материален носител информация от електронна система, има претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото законодателството не съдържа изричен отговор на този въпрос, а съдебна практика по него няма данни да е формирана.

Дали е необходимо работодателят да извършва доказване и на неоспорените от другата страна обстоятелства относно подбора, когато документите, удостоверяващи този подбор, са оспорени само по отношение на датата на съставяне и на подписалите ги лица ?

Относно понятието „ръководна длъжност” в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ.

Кой е релевантния момент за приложението на чл. 333, ал. 3 КТ?
Следва ли работодателят при отправено искане към работника, относно уведомлението дали последният ползва закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, да му бъде указано, че при промяна на обстоятелствата посочени в декларацията трябва да уведоми работодателят за това?
Липсата на отговор по искане за закрила на чл. 333 КТ укриване ли е на обстоятелства и при тези обстоятелства отпада ли закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ ?

Когато длъжността не се съкращава и работодателят се е възползвал от предоставената му възможност да извърши подбор по чл. 329 КТ,с цел оставане на работа на тези,които са по-квалифицирани и работят по-добре, задължен ли е да извърши подбор между работници в цялото предприятие или само в организационно обособената структура,така както е разграничено и съкращаването на щатните бройки в одобреното щатно разписание,като разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 1248 от 27.07.01г.по гр.дело № 2306/00г.на III г.о.на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК?

Задължен ли е работодателят да издаде две отделни заповеди при дисциплинарното уволнение – една за налагане на дисциплинарното наказание, и друга за прекратяване на трудовия договор, поради тази причина, или и двете действия могат да се извършат с един акт ?

Относно обективния характер на закрилата по чл. 333 КТ спрямо уволнен работник или служител, за когото по време на действие на трудовото правоотношение, респективно към датата на прекратяване на същото, на работодателя не са били представяни медицински документи, нито са били известни данни, че лицето, привлечено към уволнение има качеството на трудоустроен, както и при изрично писмено искане от страна на работодателя не е представил информация за наличието на заболяване по Наредба №5/1987 г.

Произнасянето на съда по спорното материално право се съдържа в диспозитива. Тъй като в диспозитива на въззивното решение има разрешение на предявения иск чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, то същото е процесуално допустимо.

От кой момент уволнението по чл. 328, ал. 2 ГПК се счита за извършено – от датата на издаване на заповедта за уволнение в рамките на 9-месечния срок, или от връчването на заповедта за уволнение след изтичането на този срок?

Налице ли и съществено изменение на трудовата функция на длъжността „горски стражар“ по чл. 34 ЗГ /отм./ и „Главен специалист – горски инспектор“ по чл. 198 ЗГ?
Премахването на част от функциите/охранителните/ от длъжността „горски стражар“ и запазването на останалите функции/контролни/ и длъжността „главен специалист – горски инспектор“ водят ли до съществено изменение на трудовите функции по ЗГ?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и по точно за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя.

За работното място на търговския представител и как се определя то?

Производство по чл. 129 ГПК е следвало да се реализира още при първоинстанционното разглеждане на делото, а въззивният съд, като инстанция по съществото на спора е следвало да извърши проверка за редовността на сезирането и да констатира недостатъците на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК. Обжалваното решение е постановено срещу ненадлежен ответник, поради което е недопустимо и съгласно разясненията в т. 5 от цитираното тълкувателно решение следва да се обезсили, като делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради което следва да се обезсили и първоинстанционното решение, с което са уважени исковете и са присъдени разноски.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

За правомощията на въззивния съд да провери служебно правилността на обжалваното решение и по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на поканата за даване на обяснения и на заповедта за уволнение, както и за правните последици от непосочването на някои от нарушенията в поканата за даване на обяснения.

За правното действие на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, когато старата длъжност не съществува по щат при работодателя и когато е налице закриване на част от предприятието.

Кой е надлежния ответник/работодател/ по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, в случаите при които трудовото правоотношение е възникнало с един работодател, но впоследствие в резултат на създадена обособена структура за извършване на конкретна трудова дейност, последващите допълнителни трудови споразумения са сключени с този правен субект, който е издал и процесната уволнителна заповед?

Когато работодателят не е определил срок за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, в какъв срок следва да бъдат дадени обясненията?
Когато заедно с писмените си обяснения служителят представя на работодателя и документи, обосноваващи невъзможност обясненията да се представят в срок или по-рано, следва ли да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ и разполага ли в този случай работодателят с възможност да не вземе под внимание обясненията при издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение?
Когато поради заболяване служителят не се явява на работа, следва ли дисциплинарното производство да приключи със заповед за дисциплинарно уволнение, въпреки, че заболяването е удостоверено с надлежен документ?
Разполага ли работодателят с възможност да връчи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по начин, различен от посочените в чл. 195, ал. 2 КТ, и конкретно - чрез обаждане и чрез съобщение (SMS) по мобилен телефон?
След като отмени първоинстанционното решение, с което дисциплинарното уволнение е било признато за незаконосъобразно и отменено, въззивният съд следва ли да се произнесе и по иска за дължимото от работодателя обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ?

Кому принадлежи правото да извърши съкращение на щата при кредитните институции съобразно Закона за кредитните институции и устава на съответното акционерно дружество?

Относно базата за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ и за допустимостта на съдебно решение при произнасяне по искания, направени извън сроковете, предвидени в ГПК.

За наличието на формални изисквания за удостоверяване на извършения подбор, за доказателствената сила на протокола за подбор и необходимостта той съдържа отделните показатели, по които е извършен подборът, както и оценката за всеки участник.

Представлява ли заповедта за дисциплинарно уволнение, издадена след изтичане срока на дадено от работодателя предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изявление на последния, че трудовото правоотношение между страните не се прекратява с предизвестие, ако заповедта за дисциплинарно уволнение бъде отменена следва ли работника да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението работа?

За правното значение на електронното съобщение и доколко доставянето му на електронен адрес може да бъде приравнено на връчването на писмен документ?

Следва ли работодателят да е установил,че е настъпила обективна необходимост от промяна на изискванията за образование за заеманата длъжност,за да се счете,че е законосъобразно извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ уволнение?

Длъжен ли е съдът да обяви на формално основание незаконността на заповед за уволнение, преди издаването на която работодателят не е поискал обяснения по чл. 193 КТ за всички нарушения на работника, а само за част от тях?

За правомощието на съда по иск за признаване на уволнението за незаконно да се произнася по законосъобразността на актове на органи на търговското дружество и за правното значение на обстоятелството търсил ли е работникът активно работа.

За възможността трудовото правоотношение да бъде прекратено с една заповед на повече основания (съкращение и намаляване обема на работата) и правните последици от това, че някои от тях е възможно да не са налице, необходимо ли е да се иска разрешение от инспекцията по труда за всяко посочено основание?
За значението на посочването на наименованието на длъжността в трудовия договор, длъжностната характеристика и на реално изпълняваните задължения за определяне на съдържанието на трудовото правоотношение в т.ч. трудовата функция с оглед извършването на подбора с необходимите участници.

Следва ли съдът да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните изводи по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ?

Какво е значението на договора за управление и дали е необходимо в същия да има поставена нова бизнес задача (план), за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ?

Има ли възможност и следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение,каквито не са въведени от ищеца с исковата молба,при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 665 от 1.11.10г.по гр.дело № 242/09г.г.на IV г.о.,решение № 459 от 27.01.11г.по гр.дело № 1532/10г.на IV г.о.,решение № 503 от 5.01.12г.по гр.дело № 77/11г.на IV г.о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК?

Съдът е разгледал уволнение, което не е предмет на заповедта по исковата молба. Не може да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице противоречие между приетото от съда в мотивите и постановеното в диспозитива. Решението, като постановено по непредявен иск, подлежи на обезсилване, и делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявения иск. Тъй като искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от решението на съда по иска по т. 1 на същия текст, то в тази му част решението следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане съобразно решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. На обезсилване подлежи и решението в частта му по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като съдът е обвързал срока за заплащане на обезщетение с извода си за това, че процесното уволнение е станало факт на 27 май 2010 г., което не е претендирано от ищцата.

За приложението на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ по отношение на трудови правоотношения, възникнали преди влизането на разпоредбата в сила.

Допустимо ли е част от реквизитите в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 КТ да се съдържат в уведомлението на работодателя до работника или служителя по чл. 193, ал. 1 КТ?

Oтносно допустимостта на иска за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 325, ал. 1 КТ, когато заповедта е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, е в противоречие с приложените от касатора решение №183 от 21.12.2011г. по гр.д.№565/2010г. на ВКС, IIIг.о. и решение №87 от 11.05.2012г. по гр.д.№219/2011г. на ВКС, IVг.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна.

Oтносно допустимостта на иска за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 325, ал. 1 КТ, когато заповедта е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, е в противоречие с приложените от касатора решение №183 от 21.12.2011г. по гр.д.№565/2010г. на ВКС, IIIг.о. и решение №87 от 11.05.2012г. по гр.д.№219/2011г. на ВКС, IVг.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна.

За разграничението между основанията чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, ако някои от трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, не са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение.

Относно законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение и проведената дисциплинарна процедурата във връзка с приложението на чл. 195 КТ и чл. 193 КТ.

Относно критериите при преценка тежестта на нарушението и в частност следва ли да бъдат съобразени характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, както и възможните вредни последици от неизпълнението.

Относно възможността да се прекратява трудово правоотношение от лице, упълномощено от синдик на дружество обявено в несъстоятелност, без за това да е налице получено разрешение от съда. Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре,който е поставен във връзка с констатирано противоречие на въззивния акт с ТР №3 от 16.01.2012г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС?

Какъв е фактическия състав при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на страните?
Подписът на работника/служителя под текста на заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание удостоверява ли връчването й, или негово съгласие за прекратяването?

Относно процесуалноправния въпрос относно допустимите доказателствени средства за установяване на дисциплинарно нарушение.

Как следва да се установи намаляване обема на работа, както и кога следва да се приеме, че не е налице реално съкращаване на щата?

Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви ? Може ли въпреки липсата на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в решението на въззивния съд, да се приеме, че последният се е възползвал от възможността си по чл. 272 ГПК ?

Относно съдебния контрол върху извършения от работодателя подбор в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Към кой момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ – поради съкращаване на щата – към момента на връчване на предизвестието, респ. на заповедта за уволнение, или към момента на прекратяването на трудовото правоотношение?

Относно надлежния ответник по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ.

За компетентността на изпълнителния директор да определя щатното разписание, когато извършването на съществени структурни и организационни промени е възложено в компетентността на съвета на директорите.

Относно приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и в частност към кой момент се преценява извършено ли е съкращаване на щата в структурно обособено звено на работодателя при наличие и на структурна реорганизация.

При отправено от работника или служителя писмено предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ , по което работодателят в срок и писмено е изразил съгласието си, предпоставя ли добросъвестното упражняване на задължението за уведомяване, чрез връчване на нарочна заповед, с която трудовото правоотношение се прекратява, връчване и на съобщение за това в седмодневния срок, при положение че след депозиране на молба за освобождаване, служителят не се е явявал на работа, не е потърсил и получил известието, изпратено от работодателя по пощата с обратна разписка на домашния му адрес?

По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на КТ, по който правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановени от Върховния касационен съд решения по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ?

Следва ли въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди наведените от жалбоподателя във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, когато прилага разпоредбата на чл. 272 ГПК, препращайки към мотивите на същото решение?
Подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 КТ от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, представлява ли писмено съгласие на същия за прекратяване на договора по взаимно съгласие?
Представлява ли заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 КТ писмено предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните?

Oтносно необходимостта работникът или служителят да доказва с оглед закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ ползването на отпуск, след като работодателят не оспорва това обстоятелство и твърди, че е връчил заповедта за уволнение след края на разрешения му отпуск.

От кого следва да изхожда съгласието за уволнение – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган ?

За съдебния контрол на извършения от работодателя подбор по критериите на чл. 329 КТ.

Може ли да се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл. 326, ал. 1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието?

Дали разликите в трудовите функции на отделните служители могат да произтичат от разлики в естеството на възложената им работа в различни структурни звена на предприятието на работодателя?

За възможността предизвестието за прекратяване на трудов договор да бъде връчено след утвърждаването на решението за съкращение, но преди началото на приложимостта му.

Относно начина, по който може да се установи дали работникът притежава необходимите качества за работа с оглед хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

Относно начина, по който работодателят следва да мотивира заповед за дисциплинарно уволнение, за да се счете, че уволнението е законно.

Дали [община] има качеството „работодател“ по отношение на ищцата,която е заемала длъжността „директор“ на общинска целодневна детска градина и легитимирана ли е да отговаря по предявените искове?

Как следва да се мотивира заповедта за уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?
Необходимо ли е при мотивирана заповед за уволнение на посоченото уволнително основание на служителя да се връчи оценката за неговата работа и представлява ли неефективното изпълнение на трудовите функции липса на качества на служителя по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?
Може ли съдът да отмени заповедта за прекратяване на трудовия договор на формално основание, без да обсъди събраните по делото доказателства?

За разграничаване на безвиновното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, т. 5 КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на работата и налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради виновно неизпълнение на трудови задължения.

За процесуална недопустимост на решението, с което съдът се е произнесъл по просрочена въззивна жалба, която е подадена от страна на ответника, във връзка с което своевременно е било заявено възражение от страна на ищцата с писмен отговор на жалбата.

За правомощията на въззивния съд и длъжен ли е той, когато пререшава спора, да обсъди всички доказателства по делото, включително, приетите от първоинстанционния съд.

По приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и в частност налице ли е реално съкращаване на щата, когато трудовите функции за определена длъжност се премахват изцяло и се създава нова длъжност със същото наименование, но с напълно различни трудови функции?

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и посочи, кои правно релевантни факти счита за установени.

При съдебен контрол за законност на дисциплинарно уволнение по повод предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът длъжен ли е да извърши преценка на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ?

За допустимостта пред въззивната инстанция на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

Незаконосъобразно ли е уволнениетото, тъй като в заповедта не е посочено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, и обстоятелството, че в предизвестието за уволнение това е направено, ирелевантно ли е за спора?

По приложението на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение.

Приложима ли е предварителната закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ при положение, че към момента на връчване на заповедта за уволнение служителят е бил на работа през целия работен ден, изпълнявайки задълженията си по трудовия договор и не е уведомил работодателя, че е в разрешен болничен отпуск, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, израз на която са Р. № 903/21.09.1995 г. по гр. д. № 437/1995 г. на ВС, III г. о.; О. № 946/30.07.2009 г. по гр. д. № 233/2009 г., ВКС, IV г. о.; Р. № 259/30.10.2008 г. по гр. д. № 96/2008 г. и Р. № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., ВКС, III г. о?

За правата и задълженията на работодателя, когато съкращаваната длъжност е сходна с други длъжности, които не се съкращават и когато тя не се различава съществено от такива длъжности.

Относно материалноправен въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика на съдебни състави от Върховния касационен съд, във връзка с което производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК при ВКС.

Относно обстоятелствата, които са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение при прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ ?

Следва ли да се приема, че волеизявлението за едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работник може да се извърши с конклудентни действия, а не с едностранно писмено изявление, достигнало до знанието на работодателя ? Следва ли да се счита, че работодателят е узнал за изявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, когато същото е отправено не лично до законния представител на дружеството, а до друг служител без представителна власт, макар и същият да е бил ръководител на работника ? Следва ли съдът да присъжда разноски в полза на ищеца – работник, когато безспорно е установено, че трудовото възнаграждение, което същият претендира е надлежно начислено във ведомостите за заплати, но той не е предприел никакви действия да потърси и поиска възнаграждението си ? Следва ли ръководителят да кани работник, чието трудово правоотношение е прекратил да получи дължимото му се възнаграждение, когато в прекратения трудов договор са уговорени срокове за неговото заплащане ? Следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичането на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок ? Допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и основе съдебния си акт на неприето по делото доказателство, като в съдебния протокол е извършил единствено констатация за вида и датата на документа, но е лишил ответника от правото да оспори същия ?

За възможността съдът да приемe определени факти за доказани, без да са представени доказателства по делото и за възможността в колективен трудов договор да бъде уговорено вземането на предварително съгласие или становище за прекратяване на трудов договор със синдикален член поради съкращение.

Кога трябва да бъде извършен подбора по чл. 329, ал. 1 КТ, когато той е задъжлителен?

Когато са налице условията по чл. 344, ал. 2 ГПК, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ недопустими ли са или неоснователни?

За необходимостта обясненията на работника да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина и в тази връзка от кой момент произвежда действие уволнителната заповед с оглед разпоредбата на чл. 195 КТ.

Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице изменение на трудовото правоотношение чрез извършване на конклудентни действия от страна на работника/служителя – подписване на книжа като молба за отпуск, приемане на протоколи за кочани и др.?

За задължението на съда да следи за процесуалната легитимация на ответника по предявения иск.

За задължението на работодателя да изслуша работника или приеме обясненията му преди налагане на дисциплинарното наказание и възможността поканата за това да бъде връчена по време на отпуск по болест.

Основанието по чл. 327, т. 2 КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение или на част от него?

За възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца и по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да поиска от работника информация за наличието на болести по Наредба № 5, за компетентността на медицинските органи да установят наличието на такова заболяване и за значението на момента, в който то е констатирано.

Има ли основание за прихващане между дължими суми по чл. 225, ал. 1 КТ и получените суми като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ?

Относно надлежния ответник по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение на директор на училище, извършено от Регионалния инспекторат при М. на образованието и науката.

Кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от работник или служител, извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 193 КТ?

За легитимацията на ведомствения ръководител, който е издал заповедта за уволнение, като ответник по иска за незаконност на уволнението.

Кой е надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган?
За разликата между образователната степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. а ЗВО и „бакалавър“ по пар. 32, ал. 3 ПЗР ЗВО с оглед изискванията на чл. 37, ал. 2 ЗНП.

За изискванията за законност на извършения подбор по Кодекса на труда.

Относно приложението на чл. 335, ал. 1 КТ относно действието на заповед за уволнение, издадена от работодателя след прекратяване на трудово правоотношение с предходна заповед.

Относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазването на нормата на чл. 329 КТ.

При правилна фактическа констатация на съда, че до датата на подаване на исковата молба от уволнената служителка в съда, с която са предявени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работодателят по свой почин е отменил заповедта за уволнение, съдът е следвало да прекрати производството по делото, поради липса на правен интерес от предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, тъй като към момента на постъпване на исковата молба в съда заповедта за уволнение е била отменена по почин на самия работодател, а не да се произнася с решение и да отхвърля исковете като неоснователни.

За критериите, по които се установява кой измежду сравняваните служители работи по добре, какъв контрол може да упражни съда на тази преценка на работодателя и за доказателствените средства, с които може да се установи в исковия процес извършване на подбор по чл. 329 КТ.

Подлежи ли на съдебен контрол в производство, образувано по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката на работодателя, кой от служителите работи по – добре?

За задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по приложението на процесуалния закон и по материалноправния въпрос за задължението на съда да тълкува правните действия според действителната воля на страната.

За задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение не само липсващите качества на работника, но и фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите, установяващи неефективността на работата.

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, за който е прието, че е обусловил изхода от спора и по който към момента на постановяване на определението по чл. 288 ГПК е било образувано тълкувателно дело № 3 /2011 г., по което не е било постановено тълкувателно решение?

Относно приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК – включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание.

Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страните срок за представяне на писмена защита?

Относно противоречива съдебна практика по приложението на чл. 325, т. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, тъй като в заповедта подписите на служител и работодател са на едно ниво в документа, след текста за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие и едва след това има текст за дата на връчване.

Могат ли да се сочат нови доказателства във въззивното производство,ако касаят факти, които не са били спорни пред първата инстанция и за тях ответната страна своевременно е представила доказателства,но съдът ги е счел за недоста-тъчни да установят спорния факт,без предварително да даде указания за това на страната?

Относно наличието на противоречива практика, като е съобразено и обстоятелството, че е налице висящо производство за издаване на тълкувателно решение по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, което ще засегне разглежданата проблематика.

За значението на цената на предмета на нарушението, формата на вината и наличието на щета при злоупотреба с доверието на работодателя и за тежестта на нарушението при определянето на наказание дисциплинарно уволнение.

Дали при извършване на пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ?

Относно доказателствената сила на частните свидетелстващи документи в производствата по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за който е прието, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Допустимо ли е при сключване на трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като основание за прекратяването му да бъде определена крайна, точно фиксирана дата като се игнорира предвиденото в закона прекратително основание – завръщането на титуляра на длъжността?

Може ли да се използва основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ при нов мандат по договор за възлагане на управлението, по отношение на служители, които са били в екипа при предходния мандат на същия управител?

До кои лица се отнася закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ – само до членовете на ръководството председател и секретар на синдикалната организация на цялото предприятие или и до членовете на ръководството председател и секретар на първичните синдикални организации в структурните звена на предприятието?

Дали сключването на трудов договор със служител в дипломатическа служба за изпълнение на трудови функции при задграничен мандат /което е винаги за даден срок/ представлява специална хипотеза,дерогираща общите норми на чл. 68 КТ?

Относно значението на допуснато несъответствие в посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието за уволнение и в заповедта - е дадено противоречиво разрешение от това на въззивния съд.

Дали несъответствието между законовия текст, въз основа на който е наложено дисциплинарното наказание и констатираното нарушение на трудовата дисциплина води до незаконност на уволнението?

Относно доказателствената сила на изготвени от служители на работодателя докладни записки.

Счита ли се за трудоустроено лицето, за което в решението на ТЕЛК няма дадени препоръки за преместване? Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си преди да изтече даденият от него срок за представяне на писмена защита и има ли право въззивният съд да се произнася по факти и доводи, които не са твърдяни в исковата молба и във въззивната жалба?

Необходимо ли е лично връчване на заповедта за уволнение в случаите, когато тя е изпратена по пощата, както и дали датата на узнаване от работника на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” може да се счита за начало на срока по чл. 194, ал. 1 КТ?

Дали спрямо работниците и служителите на предприятието - работодател започване на изпълнението по договора за управление в хипотезата на чл. 328, ал.2 от КТ е възможно да предхожда календарно вписването на изпълнителя (управителя, изп. директор) по партидата на търговеца в Търговския регистър?

Дали непосредствено към момента на утвърждаване на новото разписание на длъжностите, предвиждащо съкращаване в щата или е допустимо такъв да бъде проведен известно време преди този момент, на състава не е известна съдебна практика?

Мотивирана ли е заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато в нея работодателят е посочил кои качества счита, че липсват на работника за ефективното изпълнение на възложената му работа,а обстоятелствата въз основа на които е достигнал до този извод са изложени в посочени два доклада, на които се е позовал в обстоятелствената част на заповедта?

Как се установява фактът на реално съкращаване на щата – според съдържанието на трудовите функции на съкратената длъжност или според наименованието на длъжността?

Относно частна жалба от Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място], чрез адв. К. Г., против определение № 246 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което частният жалбоподател е осъден да заплати на ищцата сумата 800 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция.

Относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора,в случая за липсата на работодателска власт на лицето,издало и подписало процесната уволнителна заповед.

За възможността ищецът да сочи нови пороци на заповедта за уволнение след подаването на исковата молба.

Нарушени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, чрез посочване на периода на извършване на нарушението, а не на конкретна дата ?

Има ли право работодателят да извърши подбора сам или чрез комисия, както и да се намесва в работата на комисията, ако е назначил такава?

Изменението на изискванията за образование или професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице при запазване на длъжността, изискванията за изпълнение на която са променени. Когато наред с изменението на изискванията за образование или професионална квалификация се закриват щатни бройки по щатното разписание, предвидени за същата длъжност, трудовото правоотношение не следва ли да се прекрати на основание съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ?

Незаконосъобразно ли е уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 4 КТ при безсрочно трудово правоотношение?

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката на работодателя – кой от служителите има по – висока квалификация и работи по – добре?

Влиза ли в правомощията на синдика правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, който въпрос е обусловил изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с чл. 328, ал. 2 КТ?

Дали работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия в хипотезата на пар. 4 ПЗР КСО?

Дали наложено дисциплинарно наказание, което не е заличено, има значение при преценка за системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ?
За размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, в случай, че искът е оспорен и ищецът не е представил доказателства за това какъв е размерът на последното получено от него трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец съгласно чл. 228 КТ и въобще за това кой е последният месец, в който е отработил всички работни дни?

Допустимо ли е със споразумение между страните, сключено в рамките на договор за неопределено време, да се преуредят отношенията им така, че договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване или по-конкретно: уговаряне на срок за изпитване по отношение на нова длъжност, различна от тази, която служителят е заемал продължително време преди изменение на трудовия договор, с който се преназначава на новата длъжност?

Относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие затова от страните.

За начина по който работодателят следва да установи времето на извършване на трудовите нарушения с оглед преценката за спазване срока по чл. 194 КТ, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС.

С какъв акт работодателят може да въведе ново изискване за заемане на определена длъжност, с оглед фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като разрешен с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика?

Относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие за това.

Дали заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако датата на нарушенията не е посочена конкретно, но времето на извършването им може да бъде определено от друг документ, посочен в самата заповед?

Относно изискванията по отношение обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ.

За правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства.

Дали след влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на работа на незаконно уволнен работник (по иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и издаване на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ е необходим нарочен акт на работодателя за възстановяването?

Представлява ли изменение на иска, което води до предявяването на нов иск, въвеждането на нови факти за незаконност на заповедта за наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, направено в процеса на делото след предявяване на исковата молба и съдът следва ли да ги разгледа, ако те са наведени след двумесечния срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, при направено възражение за давност от другата страна и може ли въззивният съд да се произнесе по порок на решението, което не е въведено във въззивната жалба, с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК?

За начина по който работодателят следва да установи времето на извършване на трудовите нарушения с оглед преценката за спазване срока по чл. 194 КТ.

Като е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, въз основа на факти, които не са заявени с исковата молба по делото като основание на тези искове по смисъла на чл. 98, ал. 1, б. г ГПК /отм./, нито са въведени като такова основание по реда на чл. 116 ГПК /отм./, въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявени искове. Същевременно, като не е разгледал трудовия спор по същество - по наведените с исковата молба основания за незаконосъобразност на процесното уволнение - липса на реално съкращение в щата, неизвършен подбор и непредложени на ищцата вакантни длъжности, въззивният съд (за разлика от първоинстанционния, който е обсъдил тези факти по делото и е основал решението си на тях) не се е произнесъл по предявените по делото искове.

Стриктно ли следва да бъдат тълкувани задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание така, както са описани в чл. 195, ал. 1 КТ или наложеното наказание е законно, дори да отсъстват някои от изброените в разпоредбата реквизити, стига да не се нарушава принципа на равнопоставеност и по-конкретно – наказаният работник да знае конкретната причина за наказанието и да може съдът да направи проверка за спазване изискването за еднократност на наказанието и за налагането му в предвидения от закона срок?
Неправилната правна квалификация на извършеното нарушение в заповедта или непосочването на законния текст, въз основа на който е наложено наказанието, отразяват ли се на законността на уволнението?
Когато вследствие на отказа на работника да даде обяснения или даването на формални такива, работодателят не е успял да опише нарушението с всичките му признаци в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, това отразява ли се законността на уволнението?
Какви действия следва да извърши работник, който е назначен на длъжност „търговски представител“, за да бъде третирано извършеното като „неявяване на работа“ и по-конкретно, ако работодателя даде указания да се посети определено място или командирова работникът до определено място, на което търговския представител не отиде – това може ли да се тълкува като „неявяване на работа“ по смисъла на Кодекса на труда?
Когато съдът не разглежда спора по същество в съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради това, че е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана, може ли да обсъжда в мотивите на решението въпроса, дали е извършено или не нарушението, посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?

За задължението на работодателя да изслуша работника или приеме обясненията му преди налагане на дисциплинарното наказание.

Дали пълното доказване може да се осъществи само въз основа на преки доказателства?

Какви са качествата, необходими на работника за ефективно изпълнение на работата и за необходимостта в заповедта да уволнение да бъдат посочени качествата, които липсват и по процесуалноправния въпрос за тежестта на работодателя да докаже липсата им?

За задължителната сила на указанията на касационната инстанция по приложението на закона и по материалноправния въпрос за противопоставимостта на възмездна сделка с имот съпружеска имуществена общност, извършена от единия съпруг без участието на другия.

Следва ли работодателят да изчаква определения от него срок за изслушване на работника по реда на чл. 193, ал. 1 КТ или може да пристъпи към налагане на наказанието и преди изтичането на този срок, ако работникът се е явил и е дал устни или писмени обяснения и дали създаването на проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения, води до незаконосъобразност на наказанието, ако заповедта е връчена след изслушване на работника или след приемане на неговите обяснения от работодателя?

Mогат ли нарушенията на трудовата дисциплина да обусловят извод за липса на качества у работника за ефективно изпълнение на възложената работа (чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ), както и по какъв начин трябва да бъдат мотивирани липсващите качества в уволнителната заповед?

Относно приложението на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и в частност обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение “злоупотреба с доверието на работодателя”, извършено от лице, натоварено с управленчески функции.

Прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с учител, съгласно пар. 5, ал. 1 ПЗР КСО, представлява ли лично субективно право на съответния учител, което да може да бъде упражнявано само по негово искане или с негово съгласие, или с това право разполага и работодателят, както и преценката на работодателя да приложи нормата на пар. 5, ал. 1 ПЗР КСО, подлежи ли на съдебен контрол?

Дали втора по ред заповед за уволнение и нищожна или незаконосъобразна е разрешен в обжалваното решение по различен начин от приетото в Р-18-2007-ІІІ ГО ВС и Р-153-2001-ВКС, Р-124-2009-САС?

Налице ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в случаи на закриване по щата заемана от работника или служителя длъжност и създаване на нейно място нова длъжност, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и нови трудови функции?

Относно порока на съдебен акт, постановен от съдебен състав, който не се е произнесъл по направено от страната искане за отвод на съда.

Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина?

Относно приложното поле на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ в случаите когато инспекцията по труда е дала разрешение за уволнение.

Дали работодателят има право да поставя по-високи изисквания за квалификация и образование, когато те са предвидени в нормативен акт, като е прието, че повдигнатият въпрос е от значение за постановения резултат и е разрешаван от съдилищата противоречиво?

Задължително ли е в заповедта за уволнение изрично да се посочи правното и фактическото му основание и каква е необходимата степен на конкретизацията им; може ли основанието за уволнение да се съобщи устно на работника, без да е изрично посочено в заповедта, както и процесуалният? Допустимо ли е представяне с въззивната жалба на нови писмени доказателства, които са съществували, били са известни на страната и тя е могла да ги представи пред първата инстанция. Процесуалният въпрос? Следва ли въззивният съд при пререшаване на спора да се произнесе по оставения без разглеждане от първата инстанция евентуален иск, пък е решен в противоречие с ТР №1/01 г., т.15?

Дали съобразно изричната разпоредба на чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ касаторът отговаря за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната на работодателя, с оглед конституирането му като ответник в хода на делото наред с първоначалния ответник [фирма].

За значението на фактите и обстоятелствата, посочени в заповедта за уволнение и задължението на съда сам да квалифицира неговото правно основание.

Има ли правомощието съвета на директорите да вземе решение за закриването на структурно звено на болницата?
Има ли на задължение за извършване на подбор при закриване на цяло структурно звено?

Дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените Решение № 222 от 22.01.2008 г. / 2008 г., III г.о. на ВКС и Решение № 38 /2008 г. III г.о. на ВКС?

Относно задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, който е в трудово правоотношение с работодателя. Относно правното значение на връчването на длъжностна характеристика и нормативната уредба на трудовите задължения и за липсата на качества като основание за прекратяване на трудовия договор.

Относно материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за уволнение съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 КТ.

За правното значение на подписания договор, когато трудовото правоотношение е възникнало от конкурс и за правното значение на отношенията с новоназначен работник за правоотношенията с уволнения работник.

Относно наличието на критерия “системност” по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ когато установените нарушения не са еднакви по вид.

Относно правнорелевантния момент към който следва да се преценя приложимостта на предвидената в чл. З, ал. 1, т. 4 КТ предварителна закрила при прекратяване на трудовия договор с предизвестие.

Доказателствената сила на доклада на назначената от работодателя комисия за установяване на нарушение на трудовата дисциплина не е представена противоречива практика на съдилищата. Представените решения на административните съдилища се отнасят за доказателствената сила на други документи – ревизионен акт, медицински протокол и др.?

Исковата молба е нередовна и видно от цялостното поведение на ищцата в двете инстанции, тя явно смесва хипотезите на нищожност на административен акт и отмяна на заповед за уволнение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивният съд също е посочил в своя съдебен акт, че твърденията на ищцата, както и исканията й са противоречиви и дори взаимно изключващи се. Тази констатация, обаче е следвало да направи преди това, още повече, че неяснотата засяга исковата молба.

Дали даденото само от председателя на синдикалната организация съгласие отговаря на императивните изисквания на чл. 333, ал. 4 КТ за преодоляване на закрилата?

Следва ли обясненията на работника да бъдат приети в рамките на провеждащо се дисциплинарно производство; необходимо ли е в заповедта за уволнение да бъде посочена датата на всяко от констатираните нарушения и в какво се състоят те от обективна и субективна страна, които въпроси се явяват и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото?

Има ли закриване на част от предприятието когато се премахва звеното, в което е работила ищцата и следва ли да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 225, ал. 2 КТ по отношение на работник или служител, който е започнал работа по друг срочен трудов договор, но той също е прекратен в рамките на шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ?

Относно правната възможност на работодателя да изменя изискванията за заемане на определена длъжност, като е преценено, че посоченият въпрос е релевантен за конкретния спор, а правните аргументи на въззивния съд при решаването му са в противоречие с представеното от касатора.

Относно ограничението за ползване на нови фактически твърдения и нови доказателства във въззивното производсво съобразно разпоредбата на чл. 266 ГПК,

За реда, по който е възможно да се изменя трудовото правоотношение в хипотеза, когато между страните е бил налице сключен окончателен договор и след това работодателя е сключил с работника трудов договор за изпитване.
Дали ако работодателят прецени, че работникът не е годен да заеме длъжността,за която е сключен договора със срок за изпитване - след изтичане на този срок – счита ли се договора за прекратен или работодателят следва да предложи на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор?

Дали в задълженията на заемащия длъжността „старши инспектор в митническо бюро” влиза осъществяването на контрол и митнически надзор по физическото напускане на декларираните стоки?

В кои случаи длъжността се заема въз основа на избор по смисъла на чл. 83, ал. 1 КТ и при какви предпоставки възниква трудово правоотношение от избор?

Какво включва като съдържание физическият контрол, осъществяван от митническите инспектори, възложен със заповед № 88/29.07.1998 г. на началника на митница Кулата, с оглед приетото от въззивния съд, че ищецът изпълнил задълженията си с осъществената от него частична проверка на товарен автомобил с per. № SK019HK и ремарке с per. № SK955FD (македонска регистрация)?

Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО представлява ли правна възможност само за работника или и за работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и приложим ли е при условията на тази разпоредба чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?

Следва ли да се признае за законосъобразно уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, когато предизвестието е отправено към момент, в който няма реално съкращаване на щата, който въпрос е от значение за изхода на спора?

Относно началният момент на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ при предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В производството по оспорване законността на уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, може ли съдът да извърши собствена проверка на причината, поради която за страната е настъпила обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, когато тази причина е установена от оторизиран орган и документирана по делото, в случая – с писмо, изходящо от органите на МВР по даване довереност за контрол и работа с взривни материали на лица по списък, работещи при жалбоподателя, след извършена от тях проверка, или съдът е длъжен да се съобрази с доказателствената сила на представения документ; както и отразява ли се на законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ отпадането на причината, поради която работникът е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, след заповедта за уволнението?

Може ли в съдебното производство относно законността на уволнението по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с всички доказателствени средства на гражданския процес да се установява от страна на работодателя, че е извършил подбор по критериите на закона съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ? Относно постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК, които са в обхвата на задължителната съдебна практика.

Относно законосъобразност на прекратяване на трудово правоотношение при конкуренция на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие по инициатива на работника или служителя на основание чл. 326, ал. 1 КТ и по инициатива на работодателя с дисциплинарно уволнение, наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 4 КТ.

Спазил ли е работодателят като субект на дисциплинарна власт съгл. чл. 192, ал. 1 КТ задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ ? Налице ли са предпоставките за отмяна на дисциплинарното уволнение на процедурното основание по ал.2, на което се е позовал ГС, са от значение за точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?

Кога е нарушено изискването за посочване на време на извършване на дисциплинарното нарушение в заповедта за уволнение?

За задължението на съда при спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ.

Относно обективните предели на силата на пресъдено нещо и по въпроса за разглеждане на въззивната жалба извън заявените в нея основания.

Относно базата за изчисляване на обезщетението при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Дали задължителният при уволнението на ищцата на осн. чл. 328, ал. 1,т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, подбор е извършен по критериите на чл. 329 КТ?

Дали задължителният при уволнението на ищцата на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, подбор е извършен по критериите на чл. 329 КТ е от значение за точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ?

Налице ли е нарушение на изискванията за мотивиране на заповедта, когато към нея е приложен друг документ с подробна обосновка, съставляващ неразделна нейна част, както и кога обясненията на служителя на са изслушани или дадени по негова вина?

Относно необходимото съдържание на допълнителното споразумение за срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа.

При открито дисциплинарно производстнво, какво следва да съдържа искането на работодателя, преди да наложи дисциплинарното наказание, във връзка със задължението му по чл. 193, ал. 1 КТ да поиска обяснения от работника?

Дали задължителният при уволнението на ищцата на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, подбор е извършен по критериите на чл. 329 КТ, е от значение за точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?

При наличие на три санкционирани дисциплинарни нарушения и незаличени по предвидения в закона ред наложени за тях дисциплинарни наказания налице ли е системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ относно четвъртото наложено дисциплинарно наказание със заповед, предмет на съдебния спор?

Дали кметът на общината е компетентен да одобрява новото щатно разписание на общинската администрация, в което да определя конкретно кои длъжности или щатни бройки да бъдат съкратени в изпълнение на взето решение на Общинския съвет за определяне на структурата и общата численост на общинската администрация, като се тълкуват разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА и чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА след изменението на ЗМСМА, публикувано в ДВ бр. 69/2006 г.?

Дали разпоредба на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник- кметовете в общините или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение със заместник-кметовете, а основанията за това прекратяване са посочени в чл. 42 ЗМСМА и в КТ. Необходимостта от тълкуване на разпоредбата е мотивирана с липсата на съдебна практика след изменението на правната норма със ЗИД на ЗМСМА, публ. в Д.в. бр. 69/2003 г.?

За доказателствата, с които работникът следва да установи пред съда отрицателния факт от фактическия състав на чл. 225, ал. 1 КТ – че не е работил след незаконното уволнение.

Дали основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ/в редакцията след 2001 г./, вр. с пар. 5, ал. 1 ПЗР КСО изисква придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителя, или е налице и при придобито право на намалена пенсия?

Към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие – към момента на отправянето на предизвестието или към момента на изтичане на срока на предизвестието?

Дали следва да е налице някое от основанията по чл. 328 КТ ? Дали следва да се изложат мотиви ? Дали намира приложение закрилата по чл. 333 КТ и др.?

Решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл изчерпателно по предмета на спора, въз основа на заявените от ищцата основания за отмяна на уволнението. Като инстанция по същество – чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по предмета на делото, съобразно заявеното в исковата молба – чл. 6, ал. 2 ГПК.

Относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазването на нормата на чл. 329 КТ от работодателя е разрешен с решение № 14 от 10.02.2010г.по гр.дело № 4322/08г.на ВКС,III г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Относно дисциплинарната отговорност на служители на НАП, допуснали нарушение на текстове на ДОПК, регламентиращи сроковете за произнасяне на административния орган по жалби срещу ревизионни актове.

Следва ли преди да извърши уволнение на основание чл. 325 , т. 9 КТ работодателят да предложи друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа при липса на утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност, и трябва ли работодателят да установи, че при него няма друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, която същият е съгласен да заеме, при липса на списък за трудоустроени лица?

За момента към който следва да се преценя наличието или не на системност на нарушенията по смисъла на чл. 190, т. 3 КТ,когато едно от наложените наказания е било отменено-към момента на налагане на наказанието или към момента на преценката на законосъобразността на уволнението ? Дали с оглед характера на основанието за уволнение по чл. 190, т. 3 КТ,предполагащо извършени от работника три или повече нарушения на трудовата дисциплина – преценката на съда,че последно извършено от работника нарушение не е „тежко” по смисъла на чл. 189 КТ,е достатъчна за отмяна на уволнението ?

Относно допускане на повече от един свидетел с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК/отм./ и предвид т.VII, абзац втори от ППВС №6/1968 г.

Относно разграничаване правомощията на Общ. С по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА при одобряване на структурата на общинската администрация и правомощията на кмета при утвърждаване на длъжностно разписание по чл. 11 от Наредбата за прилагане на ЕКДА.

Относно изискванията ,обуславящи правилното приложение на нормата на чл. 193 КТ, е решен в противоречие с практиката на ВКС .

Относно спазването на законовите критерии за подбора по чл. 329 КТ.

Oтносно релевантния момент при неспазен срок на предизвестие, към който се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие.

Относно законосъобразност на уволнението, изисква произнасяне по въпроса за съответствие на наказанието на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, както е изрично предвидено в чл. 189 КТ. Още в исковата молба е заявено, че наказанието е несъответно тежко на констатираното нарушение, допуснато от Т. и това е било основен фактически и правен довод на предявения иск.

Относно законосъобразността на задължителния подбор по чл. 329 КТ, извършван от работодателя при съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

Формирал ли е ОС изводите си по иска за оспорване на дисциплинарно уволнение, след обсъждане на всички относими доказателства /част от тях са посочени в определението за допускане/- както изисква чл. 188 ГПК, отм. , е от значение за изхода на спора и за точното приложение на процесуалния закон.

За съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии.

За необходимостта в заповедта за уволнение да бъдат посочени изрично качествата, които липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения.

Дали основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /в редакцията след 2001 г./, вр. с пар. 5, ал. 1 ПЗР КСО изисква придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителя, или е налице и при придобито право на намалена пенсия?

Кой има право да извършва промени в щатното разписание по отношение на персонала в системата на народната просвета и необходимо ли е изготвеното от директора на учебното заведение длъжностно щатно разписание да бъде съгласувано с инспектората по образование?

Има ли задължение въззивния съд, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване – в случая, че липсва страница от представеното копие на решението на Общинския съвет?

Относно предпоставки за трансформиране на безсрочния трудов договор в срочен трудов договор.

За законността на уволнението на приложеното от работодателя основание – чл. 325, т. 3 КТ – поради изтичане на срока, без обсъждане на доводите на служителката за липса на предпоставките на закона за сключване на срочен трудов договор за определено време.

Относно доказателствената сила на констатациите на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица. ВКС е констатирал противоречие между въззивното решение и приложените решения от 19.12.2007г. по гр.д. № 374/2007г. на САС, решение № 759 от 2.10.1991г. по гр.д. № 629/91г. на ВС, IIIг.о., решение № 326 от 18.03.2008г. по гр.д. № 1243/2007г. на ВКС, III г.о., решение от 3.01.2008г. по гр.д. № 592/2007г. на САС и решение от 7.01.2008г. по гр.д. № 617/2007г. на САС в които е изразено становище, че на съдебна преценка подлежи извършването на подбора съгласно критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, но не и фактическата преценка на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица.

Относно изискването за конкретизиране на основанието за уволнение и за спазването на законовите критерии за подбора по чл. 329 КТ.

Необходимо ли е към момента на прекратяване на трудовия договор с учител/възпитател, поради съкращаване на щата, списък – образец № 1 да е съгласуван с началника на Регионална инспекция по образованието или е достатъчно само утвърждаване на щатното разписание от директора на училището, за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на основанието за уволнение „съкращаване на щата” – реално отпадане на трудовата функция с ново щатно разписание, утвърдено от надлежния орган?

Относно приложното поле на чл. 67, ал. 3 КТ при допълнителни уговорки между работник и последващия му работодател със задължения по чл. 123 КТ , предвид разграничените в чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ две хипотези ,ако уговорка по чл. 119 КТ е постигната договорът да продължи „ до приключване на дейността” .

Относно определение № 109 от 10.02.09г. ВКС,IV г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

Относно упражняването на съдебен контрол за легитимността на синдикалната организация при прилагане на закрилата на работника по чл. 333, ал. 3 КТ.

Относно съдържанието на заповедта по чл. 195, ал. 1 ГПК във връзка с посочването на нарушението по обективни и субективни признаци ,когато същото е допуснато от ръководител, отговорен да следи за спазване правилата за безопасност и отнася ли се към необходимото съдържание на заповедта обема на нарушеното задължение именно като конкретно изведен от съдържанието на длъжностната характеристика, определяща трудовата функция на съответния ръководител и отговорностите му .

Относно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - за разграничаването на субективното право от страна на работодателя от една страна и от друга страна – налице ли са обективно настъпили промени в професионалните и образователни изисквания за съответната работа, предхождащи прекратяването на трудовото правоотношение на това основание поради обективни, а не субективни причини.

Относно връзката между посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ/липса на качества за ефективно изпълнение на работата/ и безспорно установения по делото отказ на работника да се яви на писмен изпит,представляващ последна фаза от задължителна и ежегодно провеждана проверка на професионалните качества на работника за ефективно изпълнение на работата.

Относно наличието на изискуемите се реквизитите по чл. 195 КТ на заповедта за уволнение,при преценката си за нейната мотивираност.

Относно пределните възможности за ангажиране на доказателства по действащия процесуален закон предвид ограниченията в него ,при обективно съединен иск за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ , когато шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 КТ, считано от уволнението ,чиято отмяна се иска съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , ще настъпи за ищеца в хода на делото.

При посочване в заповедта за уволнение, че трудовото правоотношение се прекратява считано от определена дата, то се прекратява именно от посочената дата, а не от датата на връчването й на работника или служителя, когато връчването предхожда тази дата.

За момента, към който следва да се преценява валидността на изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ с оглед приложението на чл. 333, ал. 4 КТ.

Относно задължението да обсъди „ всички обстоятелства при извършване на нарушението от служителя и неговото поведение,взети предвид от работодателя с оглед критерия по чл. 189, ал. 1 КТ,както и възможността служителят сам да извършва компенсация на извънредно положение труд и да не се явява на работа”.

Относно реда за утвърждаване на щатните разписания по Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на образованието и науката, (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.). Относно точното приложение на чл. 313 ГПК, вр. с чл. 312, ал. 3 ГПК и в частност по въпроса за преклузията на правото да се посочват и представят доказателства по дела, разглеждани по реда на бързо производство.

1. С какъв иск се претендира отмяната на незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация за прекратяване на членствено правоотношение на член-кооператор?
2. С какъв иск се претендира отмяната на незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация за прекратяване на трудово правоотношение на член-кооператор?
3. С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация за вреди причинени на член-кооператор от незаконно освобождаване от работа, чиято неправомерност е установена по съдебен ред?
4. При незаконно недопускане на член-кооператор, с когото е създадено трудово правоотношение в изпълнение на чл. 9, ал. 2 ЗК и по реда на глава пета от КТ да постъпи на работа с какъв иск се осъществява защитата на накърнените му права?
5. Дължи ли се обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и от страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно предизвестие на другата страна при неспазване срока на предизвестие?
6. Дължи ли се обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ от производствена кооперация на член-кооператор при прекратяване на трудово правоотношение от член-кооператор в хипотезите регламентирани в чл. 327 КТ, т. 2 - За?
7. Дължи ли се обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ от член-кооператор на производствена кооперация когато членственото му правоотношение е прекратено при условията на чл. 12, ал. 1, т. 2 3К?
8. Дължат ли се обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор на основанията по КТ регламентирани в чл. 328, ал. 1 КТ, т. 1 - 4, по чл. 222, ал. 2 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор на основанията по чл. 325, т. 9 КТ и чл. 327, т. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване?
9. Дължи ли се обезщетение по чл. 224 КТ на член-кооператор при изключване от производствена кооперация по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК?
10. Дължи ли се обезщетение по чл. 224 КТ на член-кооператор при прекратяване на трудово правоотношение на основания по КТ?
11. С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация и виновните длъжностни лица за вреди, причинени на член-кооператор в хипотезите на чл. 226, ал. 1 КТ, т. 1 и 2?
12. С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация и виновните длъжностни лица за вреди причинени на член-кооператор в хипотезата на чл. 226, ал. 2 КТ?

1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?