„Законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение със съдебен служител на длъжност вътрешен одитор“ на основание специалната разпоредба на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ 1 Актът е постановен на 23.04.2024 изисква ли съобразяване на друга разпоредба като тази на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС?“. „Фактическият състав на уволнението по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ включва ли като елемент в съдържанието си предоставено съгласие на министъра на финансите по смисъла на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС?“; и „Уволнителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение със съдебен служител по чл. 340 а, ал. 6 ЗСВ има ли отношение към гарантиране на независимостта и обективността на дейността на вътрешния одит?“. Според касатора тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, без да сочи в какво точно тази неправилност се състои. Ответните страни А. Н. Т. и Е. Н. Т. /правоприемници на починалия в хода на производството Н. Н. Т./ оспорват жалбата. Поддържат, че поставените от касатора въпроси не обуславят обжалваното решение, същевременно, че решението на въззивния съд дава юридически обоснован и правилен отговор на тези въпроси. Евентуално излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Съдът намира жалбата за частично недопустима, доколкото съдържа искане за цялостна отмяна на обжалваното решение. В частта, в която се е произнесъл по иск за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка, въззивният съд е постановил окончателен съдебен акт, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Касае се за разрешен трудов спор, който не е по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, нито е за плащане на обезщетения и възнаграждения по трудови правоотношения с цена над 5 000 лв. В тази му част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, в съответната част касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. В останалата си част жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните съществувало трудово правоотношение, по което ищецът заемал длъжността главен вътрешен одитор“ в звено „Вътрешен одит“ на Администрацията на Главния прокурор. Това правоотношение било прекратено едностранно от ответника без предизвестие на основание чл. 340а ал. 6 ЗСВ – поради получена най[1]ниска годишна оценка – 5 „слаб на изпълнението на функциите на длъжността за период на атестиране от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г. Преди връчване на уволнителната заповед не било взето съгласие от министъра на финансите за освобождаване на ищеца като вътрешен одитор. От правна страна съдът посочил, че за съществувалото между страните правоотношение бил приложим специалният закон - ЗСВ, като само за неуредените въпроси за съдебните служители субсидиарно се прилагал КТ. Приложение обаче следвало да намери и разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, съгласно която назначаването и освобождаването на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори в организациите по 2 Актът е постановен на 23.04.2024 чл. 12, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5, ал. 3 и 4 се извършват след писмено съгласие от министъра на финансите, като искането за назначаване и освобождаване се придружава от мотиви и копия на съответни документи. ПРБ била организация, изрично посочена в цитираната разпоредба, поради което извършваната преценка относно законосъобразността на уволнението на такъв служител, включвала и това дали съгласието на министъра на финансите е надлежно дадено. Съдът не възприел становището на ответника, че нормата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС била неприложима в хипотезата на уволнение по реда на чл. 340а ал. 6 ЗСВ, защото последната била специална и дерогирала действието на първата. Специалният закон предвиждал сложен фактически състав, като съгласието на министъра за финансите бил последният юридически факт, необходим за реализиране правото на работодателя да прекрати правоотношението със служител, заемащ длъжността „ вътрешен одитор“. При липсата на такова писмено съгласие не бил завършен фактическият състав на уволнението, съответно същото било незаконно, защото нормата гарантирала ефективността и обективността на служителя вътрешен одитор при изпълнение на неговите задължения в рамките на организацията, в която полага труд и обезпечавала принципите за независимост и обективност на вътрешния одит. Ответникът не ангажирал доказателства, нито твърдял, че е поискал съгласие на министъра на финансите по реда на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, поради което уволнението на ищеца било незаконно. С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ основателни били и обективно съединените обусловени искови претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол /в частта, в която жалбата е допустима/ като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят не излага съображения за наличие на такива обстоятелства, поради което касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не може да бъде допуснато. То не може да бъде допуснато и по формулираните правни въпроси. И трите въпроса се свеждат на практика до това, разпоредбата на чл. 340а ал. 6 ЗСВ явява ли се специален закон по отношение на ЗВОПС, или обратно, разпоредбата на чл. 21, ал. 5 3 Актът е постановен на 23.04.2024 ЗВОПС се явява специална по отношение на ЗСВ. Въпросите са обуславящи, но нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона или развитието на правото, защото законът е ясен и по прилагането му няма противоречива съдебна практика. Разпоредбата на чл. 340а ЗСВ визира всички съдебни служители, не само одиторите. Обратно, разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС касае всички одитори, независимо в коя сфера на публичния сектор извършват одит. Затова тя е специална по отношение на ЗСВ. Трудовото правоотношение на всички съдебни служители може да бъде прекратено на основание чл. 340а ал. 6 ЗСВ, но ако тези служители са одитори в организации по чл. 12 ЗВОПС, за законосъобразността на уволнението е необходимо то да е извършено със съгласието министъра на финансите. Същото е прието в обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд