Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 335 ал. 2 т. 2 КТ

Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 335. […] (2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 335, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява: […]
2. при неспазване на срока на предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;

чл. 335 ал. 2 т. 2 КТ

Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 335. […] (2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 335, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява: […]
2. при неспазване на срока на предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

са неясно, общо и теоретично зададени, поради което не притежават характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 ТР №1/2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите съставляват неконкретизирано оплакване за допуснати от въззивният съд процесуални нарушения, което е неотносимо за фазата по допускане на касационния контрол.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „От кой момент поражда правен ефект заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и същата може ли да породи присъщия й правен ефект за прекратяване на трудовото правоотношение, когато е изготвена от работодателя и не е връчена лично на работника и/или служителя по вина и/или поради поведение на самия работодател, макар, че преди това е обявена от работодателя и представена на НАП, както и в случаите, когато последният впоследствие е представил същата заповед и в хода на образуваното исково производство с писмения отговор на исковата молба? В тези случаи счита ли се прекратителната заповед за надлежно връчена?“ и 2. „Как се установява и доказва достигането на писменото изявления на прекратяващия договора до другата страна и достатъчно ли е това да бъде съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора? Има ли правен интерес ищецът да води отменителни искове по КТ, ако заповедта за прекратяване на трудовия договор не му е връчена лично, но е представена и във висящото съдебно производство, вкл. и чрез писмения отговор на исковата молба, а преди това и ищецът е изложил твърдения за други обстоятелства по връчване и узнаване на прекратителната заповед?“. По първия въпрос навежда разрешаването му от въззивния съд в противоречие с решение №49 от 15.03.2018 г. по гр. д. №2837/2017 г. на ВКС, Четвърто г. о.; решение №226 от 30.10.2017 г. по гр. д. №4471/2016 г. на ВКС, Четвърто г. о. и решение №332 от 03.11.2014 г. по гр. д. №1350/2014 г. на ВКС, Четвърто г. о.. Вторият въпрос намира за разрешен в противоречие с решение №559 от 09.07.2010 г. по гр. д. №650/2009 г. на ВКС, Четвърто г. о. и решение №248/22.10.2018 г. по гр. д. №754/2018 г. на ВКС, Четвърто г. о.. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК (очевидна неправилност), която се отнася до изводите на съда за това, че ищецът не е посочил доказателства за извършено връчване на уволнителната заповед, при което трудовото правоотношение не може да се счита за прекратено и липсва правен интерес от предявените искове.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост, а в касационната жалба се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Във връзка с наведените основания, жалбоподателката се позовава на противоречие и прилага следната съдебна практика: Тълкувателно решение №1/2010 по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и решение №406/20.12.2012 г. на ВКС, IІІ г. о. по гр. д. №537/2012 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поставените правни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, са: 1. Достатъчно ли е да бъде подадена молба за прекратяване на трудовото правоотношение, за да бъдат налице условията за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, или в молбата трябва изрично да се съдържа текст „по взаимно съгласие и налице ли е прекратяване на правоотношението в случай, че заповедта не е връчена в седмодневния срок за уведомяване в отговор на отправено от работника писмено предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; 2. Когато в молбата не се съдържа изрично изявление за прекратяване по взаимно съгласие, то следва ли да бъде прието, че е налице изявление по чл. 326, ал. 1 КТ и в случая с изрично депозираната молба на 17.10.2017 г., че не е депозирана молба за прекратяване на трудовия договор, може ли да бъде приложена разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Димитрова

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

При липса на твърдения допустимо ли е такива да бъдат вменявани със съдебен акт, в случая нито в исковата молба и допълненията към нея не сме излагали твърдения за наличие на устна заповед за прекратяване на трудовите правоотношения каквито твърдения са вменени от двете инстанции?
Невръчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на работника означава ли липса на уволнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

за това кой е компетентният орган, който одобрява щатното разписание на администрацията на Прокуратурата на Република България и нейните части, съответно да намалява или премахва бройки от него-Прокурорската колегия на ВСС Главния прокурор на Република България или административните ръководители на съответните прокуратури. По този въпрос трябва да се има предвид, че правомощията на органите на съдебната власт са уредени в ЗСВ, като в чл. 30, ал. 5, т. 8 от същия е посочено, че съдийската и прокурорската колегии на ВСС определят броя на съдебните служители, съответно степента на натовареност-по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на Прокуратурата на Република България-и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават длъжности. Подобно правило е въведено и с разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ЗСВ, където е посочено, че броят на съдебните служители в органите на съдебната власт се определя от колегиите по предложение на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебната власт и след съгласуване с комисията „Бюджет и финанси”. Същевременно обаче, след като тези разпоредби са вече действащи, е налице изменение в ЗСВ, обнародвано в ДВ бр. 62/09.08.2016 година, което е в сила от 09.08.2016 година, с което изрично се дават правомощия на ръководителите на органите на съдебната власт да утвърждават щатното разписание на администрацията на съответния орган, като в определени случаи това става след съгласуване с общото събрание на съдиите (чл. 80, т. 11; чл. 86, т. 14, чл. 93, ал. 1, т. 11; чл. 106, ал. 1, т. 12; чл. 114, ал. 1, т. 12; чл. 122, ал. 1, т. 12). Такова право не е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 138 ЗСВ, уреждаща правомощията на главния прокурор, но за него следва да важи същия принцип, доколкото той ръководи и представлява прокуратурата и организира дейността на ВКП, ВАП, НСлС и на административните ръководители на прокуратурата. Именно с оглед на тези правомощия в чл. 6 ПАПРБ е предвидено, че главният прокурор определя структурата на администрацията на Прокуратурата на Република България, вида на съответните звена, броя и вида на длъжностите в тях. Същевременно в чл. 90 ПАПРБ е предвидено, че съдебните служители се назначават на длъжности съгласно длъжностни разписания на администрацията на Прокуратурата на Република България, утвърдени от главния прокурор. С оглед на тези разпоредби е дадена възможност на главния прокурор да определя щатното разписание на администрацията на Прокуратурата на РБ, при това не само на ВКП, но и на всички останали прокуратури, доколкото същите не са самостоятелни юридически лица, а такова е Прокуратурата на Република България.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

допустимо ли е по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и в случаите, когато обезщетението по чл. 220 КТ не бъде реално изплатено от работника или служителя настъпва ли прекратяване на трудовия договор – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Представени са съдебни решения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

от значение за спора в противорчие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност. Моли да се допусне касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

дали жалбоподателката-ищца е била избрана по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ за представител на работниците и служителите от ответното дружество в европейския работнически съвет „B. E. F.“. Както се сочи в самата касационна жалба, в исковата си молба ищцата се е позовала на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 КТ, наред с довода (основанието) ѝ за незаконосъобразност на процесното уволнение и поради това, че не е било налице реално съкращение на щата. Тъй като фактическият състав на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ изрично включва именно избор на ищеца за представител по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, то самата жалбоподателка-ищца е въвела този въпрос в предмета на спора по делото, като и във въззивната си жалба е поддържала подробни оплаквания и съображения срещу първоинстанционното решение във връзка с този въпрос. Поради това, обсъждайки същия в мотивите към обжалваното решение, въззивният съд нито се е произнесъл свръх-петитум, нито е допуснал процесуално нарушение, а е изпълнил задължителните указания по чл. 294, ал. 1, изреч. 2 ГПК – да обсъди всички посочени от ищцата основания за незаконосъобразност на уволнението ѝ, дадени му с предходното по делото касационно решение №230/01.11.2016 г. по гр. дело №502/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС. При това положение, напълно несъстоятелен е и доводът в касационната жалба, че спорът по този въпрос бил „отдавна преклудиран по давност на основание чл. 358, т. 1, във вр. с чл. 357, ал. 2 КТ“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право