Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 335 ал. 2 т. 1 КТ

Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 335. […] (2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 335, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява:
1. при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието;

чл. 335 ал. 2 т. 1 КТ

Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 335. […] (2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 335, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява:
1. при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието;

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение в случаите, когато изтича срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ, при започнало производство по налагане на дисциплинарно наказание и поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ и допустимо ли е при започнало реализиране на елементите на едно основание за уволнение, изпълнението на този фактически състав да се спре с инициирането на друго основание за прекратяване на правоотношението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как следва да се тълкува волеизявление на работник, в което той единствено изразява воля да бъде освободен от заеманата длъжност без да посочва условия на прекратяване: като молба без правно значение, като предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ или като предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 КТ и какви са юридическите последици от такава молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело №1/2009 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се свеждат до това дали трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване и дали този срок е спрял да тече по време на действието на извънредното положение в Република България, въведено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Oбн., ДВ, бр. 28/24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., доп. – ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). По отношение на изтичането на изпитателния срок въззивният съд е приел, че след като фактическото изпълнение на длъжността е започнало на 02.12.2019 г. 6-месечния срок би следвало да изтече на 02.06.2020 г., но съобразявайки, че ищцата е използвала 8 работни дни отпуск за временна нетрудоспособност, е установил, че срокът в действителност е изтекъл на 12.06.2020 г. (петък), предвид че удължаването на срока е със съответния брой работни дни. Приел е за неоснователни твърденията на ответника, че изпитателният срок е спрял да тече след обявяването на извънредното положение в Република България във връзка с приемането на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. в ДВ, бр. 28/24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), тъй като този вид срок не попада в обхвата на ЗМДВИП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение са спрели да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Въззивният състав е стигнал до извода, че с изтичане на срока за изпитване не се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Не е установено и да е налице някое от изключенията, предвидени в Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДВИП за спиране на сроковете, поради което и за периода 13.03.2020 г. - 16.04.2020 г. срокът за изпитване е продължил да тече. Като е обсъдил съвкупността от събраните по делото доказателства, а именно показанията допуснатите свидетели и приетите писмени доказателства, съдът е приел, че работодателят е имал реалната възможност да провери качествата на работника да изпълнява възложената му работа в уговорения между страните срок за изпитване, тъй като ищцата е изпълнявала задълженията си по трудовия договор и при въведената дистанционна форма на работа. Приел е за доказано, че ищцата е обработвала договори и анекси, които са били изпращани по електронен път от свидетелите, ходила е за справки и по дела. На това основание са отхвърлени възраженията на ответника, че през процесния период ищцата не е можела да изпълнява основните си задължения по длъжностна характеристика. Относно действието на заповедта за прекратяване съдът е прието, че същата е връчена на 12.05.2020 г., но в нея изрично е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение настъпва, считано от 15.06.2020 г. В случая заповедта е породила действие на 15.06.2020 г., а не от деня на връчването. Така въззивният съд е установил, че към 15.06.2020 г. работодателят не е разполагал с правото да прекрати трудовия договор по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, което прави незаконно уволнението на ищцата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „От кой момент поражда правен ефект заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и същата може ли да породи присъщия й правен ефект за прекратяване на трудовото правоотношение, когато е изготвена от работодателя и не е връчена лично на работника и/или служителя по вина и/или поради поведение на самия работодател, макар, че преди това е обявена от работодателя и представена на НАП, както и в случаите, когато последният впоследствие е представил същата заповед и в хода на образуваното исково производство с писмения отговор на исковата молба? В тези случаи счита ли се прекратителната заповед за надлежно връчена?“ и 2. „Как се установява и доказва достигането на писменото изявления на прекратяващия договора до другата страна и достатъчно ли е това да бъде съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора? Има ли правен интерес ищецът да води отменителни искове по КТ, ако заповедта за прекратяване на трудовия договор не му е връчена лично, но е представена и във висящото съдебно производство, вкл. и чрез писмения отговор на исковата молба, а преди това и ищецът е изложил твърдения за други обстоятелства по връчване и узнаване на прекратителната заповед?“. По първия въпрос навежда разрешаването му от въззивния съд в противоречие с решение №49 от 15.03.2018 г. по гр. д. №2837/2017 г. на ВКС, Четвърто г. о.; решение №226 от 30.10.2017 г. по гр. д. №4471/2016 г. на ВКС, Четвърто г. о. и решение №332 от 03.11.2014 г. по гр. д. №1350/2014 г. на ВКС, Четвърто г. о.. Вторият въпрос намира за разрешен в противоречие с решение №559 от 09.07.2010 г. по гр. д. №650/2009 г. на ВКС, Четвърто г. о. и решение №248/22.10.2018 г. по гр. д. №754/2018 г. на ВКС, Четвърто г. о.. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК (очевидна неправилност), която се отнася до изводите на съда за това, че ищецът не е посочил доказателства за извършено връчване на уволнителната заповед, при което трудовото правоотношение не може да се счита за прекратено и липсва правен интерес от предявените искове.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Разполага ли лицето, осъществяващо работодателските функции (власт), докато е в отпуск и има заместник с компетентност (правомощия) да прекратява трудови правоотношения от името на работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право