се свеждат до това дали трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване и дали този срок е спрял да тече по време на действието на извънредното положение в Република България, въведено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Oбн., ДВ, бр. 28/24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., доп. – ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). По отношение на изтичането на изпитателния срок въззивният съд е приел, че след като фактическото изпълнение на длъжността е започнало на 02.12.2019 г. 6-месечния срок би следвало да изтече на 02.06.2020 г., но съобразявайки, че ищцата е използвала 8 работни дни отпуск за временна нетрудоспособност, е установил, че срокът в действителност е изтекъл на 12.06.2020 г. (петък), предвид че удължаването на срока е със съответния брой работни дни. Приел е за неоснователни твърденията на ответника, че изпитателният срок е спрял да тече след обявяването на извънредното положение в Република България във връзка с приемането на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. в ДВ, бр. 28/24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), тъй като този вид срок не попада в обхвата на ЗМДВИП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение са спрели да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Въззивният състав е стигнал до извода, че с изтичане на срока за изпитване не се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Не е установено и да е налице някое от изключенията, предвидени в Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДВИП за спиране на сроковете, поради което и за периода 13.03.2020 г. - 16.04.2020 г. срокът за изпитване е продължил да тече. Като е обсъдил съвкупността от събраните по делото доказателства, а именно показанията допуснатите свидетели и приетите писмени доказателства, съдът е приел, че работодателят е имал реалната възможност да провери качествата на работника да изпълнява възложената му работа в уговорения между страните срок за изпитване, тъй като ищцата е изпълнявала задълженията си по трудовия договор и при въведената дистанционна форма на работа. Приел е за доказано, че ищцата е обработвала договори и анекси, които са били изпращани по електронен път от свидетелите, ходила е за справки и по дела. На това основание са отхвърлени възраженията на ответника, че през процесния период ищцата не е можела да изпълнява основните си задължения по длъжностна характеристика. Относно действието на заповедта за прекратяване съдът е прието, че същата е връчена на 12.05.2020 г., но в нея изрично е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение настъпва, считано от 15.06.2020 г. В случая заповедта е породила действие на 15.06.2020 г., а не от деня на връчването. Така въззивният съд е установил, че към 15.06.2020 г. работодателят не е разполагал с правото да прекрати трудовия договор по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, което прави незаконно уволнението на ищцата.