в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Допустимо ли е в спор за отмяна на дисциплинарно уволнение и без изрично предявен иск за установяване прекратяване на трудово правоотношение на друго основание, да се приеме от съда в мотивите преюдициално, че е налице валидно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326 КТ, преди налагане на дисциплинарното уволнение, ако по делото липсва каквото и да е писмено волеизявление, изходящо от работника – на хартиен или електронен носител. Поддържа се, че по този въпрос липсва ясна и категорична съдебна практика, а въпросът е важен за прилагане на закона и за развитието на правото; 2/ Допустимо ли е да се приеме за безспорно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 326 КТ само и единствено по косвени данни, съдържащи се в други писмени документи, касаещи реализиране на дисциплинарно производство /искане и даване на обяснения по чл. 193 КТ и заповед за налагане на дисциплинарно уволнение по чл. 195 КТ/, както и да се „тълкува съдържанието на липсващо по делото писмено волеизявление, изходящо от работника, вкл. отработване или не на предизвестие. Поддържа се, че по този въпрос даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №193/28.11.2019 г. по гр. д. №767/2019 г. на III г. о.; 3/ Налице ли е валидно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 326, ал. 1 КТ, ако срокът на предизвестието не е спазен и работникът не е заплатил обезщетение по чл. 220 КТ, като се поддържа, че даденото разрешение от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №617 от 15.10.2010 г. по гр. д. №1493/2009 г. на III г. о.; 4/ Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила когато въззивният съд не се е произнесъл по всички доказателства по делото. По последния въпрос се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС – решение №223 от 19.06.2012 г. по гр. д. №1006/2012 г. на IV г. о., решение №338 от 11.10.2012 г. по гр. д. №1383/2011 г. на IV г. о., решение №66 от 5.07.2012 г. по т. д. №367/2011 г. на I т. о., решение №216 от 4.01.2011 г. по т. д. №87/2010 г. на II т. о. и решение №78 от 19.07.2016 г. по гр. д. №355/2016 г. на II г. о. Касаторът твърди и наличието на основанието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на решението, изразяваща се в неправилност на изводите на съда за валидно прекратено на основание чл. 326 КТ трудово правоотношение, без да е налице изискуемата съгласно чл. 335, ал. 1 КТ писмена форма за действителност.