1. Следва ли въззивният съд да разгледа в съвкупност всички приети доказателства и да ги обсъди, ведно с всички наведени доводи и възражения във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение, като изложи собствени фактически и правни съображения, вкл. досежно довод за липса на идентичност между длъжностната характеристика, посочена в уволнителната заповед и в длъжностната характеристика, връчена на уволнения работник или служител?, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС №7/27.12.1965 г.; решение №22 от 02.07.2019 г. по т. д. №587/2018 г. на ВКС и решение №36/19.02.208 г. по гр. д. №3244/2017 г. на ВКС, Четвърто г. о..; 2. При релевирано възражение за злоупотреба с работодателска власт, подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката на работодателя, при промяна на изискванията за образование и/или квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с кои от служителите, обективно неотговарящи на променените изисквания, да прекрати трудовите правоотношения, и с кои от служителите правоотношенията да бъдат продължени? Следва ли съдът да изследва всички изложени аргументи и представени доказателства – писмени доказателства и свидетелски показания, за наличие на злоупотреба с работодателска власт като основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудово правоотношение?, който поддържа, че е разрешен в противоречие с ТР №3 от 16.01.2012 г. по т. д. №3/2011 г. на ОСГК на ВКС; решение №239/21.05.2012 г. по гр. д. №799/2011 г.; решение №321/31.10.2011 г. по гр. д. №13/2011 г. на ВКС, Трето г. о., и решение №192/14.06.2013 г. по гр. д. №680/2012 г. на ВКС, Четвърто г. о.; 3. При доказателствена тежест на работодателя за прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с какви доказателства следва да се докаже изпълнението на задължението за утвърждаване на нова длъжностна характеристика и съответно за връчването й на всички работници/служители, заемащи съответната длъжност?, който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да посочва конкретна такава; 4. Какви са реквизитите в една длъжностна характеристика, за да е налице законосъобразна промяна в изискванията за образование и професионална квалификация на работника или служителя? Как следва да бъде утвърдена новата длъжностна характеристика? Следва ли връчваната на служителя длъжностна характеристика да носи информация за датата на утвърждаване на същата, както и субектът, който е утвърдил приемането и приложението й?, който поддържа, че ще е от значение за развитието на правото с оглед спазването на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ; 5. Електронната система, част от националната електронна информационна система за предучилищно и училищно образование по смисъла на Наредба №8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, представлява ли валидно изградена система за създаване и съхраняване на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя? Има ли право работодателят да въвежда задължения към работниците или служителите, вкл. чрез едностранна заповед, чрез електронна система, използвана за комуникация в предприятието /електронен дневник по смисъла на Наредба №8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование/?, който счита, че ще е от значение за развитието на правото и за правилно прилагане на предвидената възможност за дигитализиране на трудовата документация и кореспонденция между субектите в трудовото правоотношение, и 6. „Следва ли да се приеме като неизпълнение на определено работодателско нареждане, неизвършване на определени действия от страна на работника/служителя, в случай, че същият е в отпуск поради временна неработоспособност и/или платен годишен отпуск? Има ли право работодателят да нарушава установения с болничния лист режим на лечение с оглед връчване на документи от значение за трудовото правоотношение?, който намира за значим за развитието на правото. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в нарушаване на основни принципи на гражданския процес при постановяване на съдебен акт без въззивният съд да е подложил на обективна преценка съображенията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства.