не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като по отношение на тях не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Развитите в изложението оплаквания се отнасят до извода на съда, че не е налице реално съкращаване на щата, изведен въз основа на събраните по делото доказателства. Тези оплаквания са свързани с правилността на въззивното решение и са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК. Липсата на въведен, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК правен въпрос възпрепятства възможността за обосноваване на допълнителните основание по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, на които жалбоподателят и не се е позовал. Наведеното оплакване за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който не изпълнил задължението си по чл. 194, ал. 3 ГПК също не обосновава общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се е отразило върху решаващият му извод за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Исковете са уважени, по съображения, че не е налице реално съкращение на щата, т. е. не е налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Оплакването, че в нарушение на процесуалните правила съдът отказал да приложи като доказателство гр. д. №374/2013 г. на Кърджалийския районен съд също не обосновава допускане на касационно обжалване. Доказателствено искане за прилагане на посоченото дело не е правено пред въззивната инстанция и същата не се е произнасяла по него.