чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ

обуславят изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които съответната страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, събрани по делото. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените искове, въззивният съд се е позовал не само на липсата на надлежно дадено от инспекцията по труда /и на взето мнение от ТЕЛК/, респ. от Националния синдикат на гражданската администрация на МВР предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, но и невзето предварително съгласие от Синдиката на служителите в МВР, в който ищцата е членувала, която липса на съгласие от Синдиката на служителите в МВР, в който ищцата е членувала, сама по себе си обосновава извод за незаконност на извършеното уволнение. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Определение №/..2024 по дело №/2023

се сочи, че е разрешен по делото в противоречие с Решение №296/20.12.2017г. по гр. д. №784/2017г. на ВКС, IV ГО и Решение №66/25.04.2013г. по гр. д. №807/2012г. на ВКС, I ГО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №/..2024 по дело №/2023

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на ВКС: 1. По материалноправния въпрос за законосъобразност на прекратяването на трудово правоотношение с работник или служител, попадащ под закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, в частност за преодоляване на закрилата от работодателя, когато уволненият работник или служител е адресат на повече от едно основание за особена закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, а именно: решение №60/13.06.2017 г. по гр. д. №3186/2016 г. на ІІІ г. о., решение №161/02.01.2018 г. по гр. д. №33/2017 г. на ІІІ г. о. и решение №37/20.05.2022 г. по гр. д. №1879/2021 г. на ІІІ г. о./. 2. В производство по трудов спор по чл. 344, ал. 1 КТ, при оспорена законност на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, когато е направен довод за злоупотреба с право или за дискриминация, попада ли в обхвата на съдебния контрол работодателската преценка по целесъобразност? 3. При оспорване законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, когато в исковата молба е наведен довод за злоупотреба с право и/или дискриминация, разполага ли съдът с правомощието във връзка с тези доводи и на основание чл. 8, ал. 1 КТ и чл. 8, ал. 3 КТ да осъществи съдебен контрол на работодателската преценка относно: извършените промени в щатното разписание и съкращаването на определена длъжност; извършените едностранни промени на трудовото правоотношение при упражняване на правомощията по чл. 120 КТ, непосредствено предхождащи уволнението. Втори и трети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички факти и доказателства по делото, да обсъди всички доводи и възражения на страните, отнасящи се до спорното право и да изложи мотиви във връзка с тях, както и да посочи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ІІ т. о. 5. По процесуалноправния въпрос за начина на доказване на реално осъществено съкращаване в щата и в частност кои са критериите за преценка за сходство на длъжностите, респективно разлика в трудовите функции, когато съответната длъжност е премахната, но трудовите функции са се запазили и са преминали към друга нова длъжност с различно наименование и допълнителни трудови задължения – сочи се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение №498/13.01.2012 г. по гр. д. №1561/2010 г. на ІV г. о., решение №168/10.06.2014 г. по гр. д. №5342/2013 г. на ІV г. о. и решение №121/31.05.2022 г. по гр. д. №2888/2021 г. на ІV г. о. 6. Как следва да се анализират и кредитират показанията на свидетели, когато има съмнение за обективността им – твърди се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение №131/12.04.2013 г. по гр. д. №1/2013 г. на ІV г. о. и решение №100/08.05.2018 г. по гр. д. №1737/2017 г. на ІV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Зоя Атанасова

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Определение №/..2024 по дело №/2023

в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се уважи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №/..2024 по дело №/2023

на работодателска целесъобразност е дали да бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник/служител, но последното не следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение. За основателен е счетен и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. С тези мотиви, въззивния съд е потвърдил обжалвания пред него първоинстанционен съдебен акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №/..2023 по дело №/2023

1. Достатъчно ли е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да са описани нарушенията и да е посочена датата, на която са извършени, по начин, осигуряващ на работника възможност да разбере какви са фактическите и правните основания за наказанието, за да се приеме, че заповедта е законосъобразна; 2. Задължително изискване ли е за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в същата подробно да бъде описан текста на закона, въз основа на който се издава и конкретното нарушение по всеки един от текстовете. Касаторът формулира и процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: 3 При противоречиви показания на две групи свидетели следва ли да бъдат преценявани от съда и задължен ли е той да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК. Касаторът поддържа и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулира въпроса: 4. Изпълнени ли са изискванията на чл. 140, ал. 1 ГПК от първоинстанционния съд, когато не се е произнесъл по искания на страните и в частност, по направено в отговора на исковата молба оспорване истинността на съдържанието и автентичността на подписите, положени върху частни документи, не е открил производство по чл. 193 ГПК във връзка с това оспорване, при положение, че тези обстоятелства не са повлияли на крайния извод на съда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №/..2023 по дело №/2022

в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ се уважат.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Зоя Атанасова

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Определение №/..2023 по дело №/2022

в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Зоя Атанасова

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Определение №/..2023 по дело №/2023

1/. Закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ следва ли да се прилага спрямо работник, който не е изпълнил задължението си по чл. 2 Наредба №5 да уведоми работодателя за заболяването си и да представи медицински документи за това, в случаите когато умишлено не представя медицински документи? 2/. Самото деклариране от страна на работника и непредставяне на документи в указан от работодателя срок представлява ли умишлено въвеждане на работодателя в заблуждение от работника? Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Таня Орешарова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 333 ал. 1 КТ, чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 333 ал. 2 КТ, чл. 333 КТ

Определение №/..2023 по дело №/2022

в изложението, касаещи приложението на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, нямат претендираното от касатора значение и не обуславят селектирането на жалбата. Установена е съдебната практика (вж. - решение №247/23.06.2011 г. по гр. д. №960/2010 г., III г. о., решение №492/17.06.2010 г. по гр. д. №477/2010 г., IV г. о., решение №230/ 01.11.2016 г. по гр. д. №502/2016 г., III г. о. и цитираните в него решения), че закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. За нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 Наредба №5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 Наредбата. Изключение от принципа, че закрилата има обективен характер се допуска тогава, когато работникът съзнателно и умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. Изцяло в компетентността на гражданския съд е да установи обективното наличие на заболяването към момента на връчване на уволнителната заповед при съвкупна преценка на всички доказателства по делото и съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест. В решение №146/08.05.2014 г. по гр. д. №4442/2013 г., IV г. о., по процесуалноправния въпрос, касаещ приложението на чл. 180 ГПК и конкретно - задължен ли съдът да зачете доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, подписан от страните, който е приет по делото и не е оспорен – е прието, че: само в случаите, когато работник или служител писмено е декларирал пред работодателя си към момента на връчването на заповедта за уволнение, че не боледува от болест по чл. 1, ал. 1 Наредба №5/1987 г. на МЗ и към този момент работодателят не е разполагал с информация за такова заболяване, работникът не може успешно да се позове на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.