от значение за изхода по конкретното дело, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. За да обоснове твърдението си за наличие на противоречива практика касаторът е представил две определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК, с което съставът на ВКС се произнася по допускане на касационното обжалване, няма правната характеристика на съдебен акт, с който съставът на ВКС се произнася по същество на касационната жалба. Въпросите, които стоят за разглеждане в тази задължителна предварителна фаза на касационното производство, са извън предмета на делото между страните. Във фазата по допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, а е специфична правораздавателна дейност по селекция на касационните жалби в зависимост от посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК критерии. Ето защо формирането на правни изводи по обуславящи изхода на конкретното дело материалноправни и/или процесуалноправни въпроси в определение по чл. 288 ГПК, които влизат в противоречие с тълкуването, дадено във въззивното решение, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.