следва, че решението на въззивния съд в частите, с които исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени, е неправилно и следва да бъде отменено. Въззивният съд изобщо не се е произнесъл по материалноправната предпоставка за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ-наличие към момента на връчване на уволнителната заповед на заболяване от захарен диабет, посочено в Наредба №5 от 1987 г. Вместо това съдът необосновано е приел за доказано това оспорено от работодателя обстоятелство и направо е счел, че нарушението на процедурата/липсата на предварително разрешение от инспекцията по труда/ опорочава уволнението. След отмяната на решението делото следва да бъде върнато на друг състав на Софийския градски съд за произнасяне по съществото на спора. Връщането се налага поради необходимостта въззивният съд да обсъди другите посочени от ищцата основания за незаконосъобразност на уволнителната заповед и да прецени налице ли са обстоятелствата, посочени в т. 3 на ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за служебно допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да се произнесе дали ищцата страда от захарна болест по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 Наредба №5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ.