чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ

Необходимо ли е съдът по иска за незаконност на дисциплинарното уволнение да обсъди мотивите на заповедта по чл. 195 КТ във връзка едни с други и в общия им смисъл, за да установи белезите на нарушението на трудовата дисциплина, посочено в заповедта? За да проведе работодателят успешно защитата си по този иск, необходимо ли е да докаже спорните обстоятелства по конкретното нарушение на трудовата дисциплина, за което е санкционирал работника/служителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №/..2024 по дело №/2023

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ „Защо повече от две години ръководството не е предприело санкции против мен, тъй като през този период не бях допуснат до работа?“; 2/ „Защо през този период предприятието официално ме е водило в неплатен отпуск/за който не съм заявявал/“?; 3/ „Защо за периода от 2019 г. до 2022 г. съм бил осигуряван от ответника, като само една част от времето съм бил в болнични?“; 4/ „Защо се е наложило да подам жалба до инспекцията по труда, заведена под №22039483/21.04.2022 г., преди да бъда дисциплинарно уволнен и в нея съм заявил, че не съм допускан до работа?“; 5/ „Защо съдът не е разисквал фактите от констатациите по писмо с изх.№2204645б/20.05.2022г., с които е уведомен, че е извършена проверка и от направената констатация, освен, че не са заплатили платения отпуск през годините, липсват писмени молби за платен или неплатен отпуск. Смята, че това обосновава наличие на практика на организация на труда при ответната страна, която и позволява по този начин да работи с шофьорите, като „когато им е изгодно съставят протокол за неявяване на работното място и налагат дисциплинарно уволнение, а при същите условия, но когато те решат - не се търси отговорност за неявяване на работата и това няма последствие.; и 6/ „Защо ответната страна заявява, че не е информирана за здравословното състояние /трудова злополука/, като по делото са представени доказателства за воденото между страните съдебно производство и по този начин този факт следвало да бъде отразен в решението?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Таня Орешарова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 6 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

в изложението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, няма претендираното от страната значение. В съдебната практика, включително цитираната от касатора, безпротиворечиво се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира собствени правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. В съответствие с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът следва да изложи мотиви към решението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по съществото на спора. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения. В пространно изложените мотиви към въззивното решение са анализирани всички събрани доказателства, като е посочено кои доказателства и защо се кредитират, както и на кои от тях съдът не дава вяра и защо. В рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК са обсъдени доводите и възраженията на страните, като в решаващите си изводи съдът е посочил кои правнорелевантни факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и кои счита за недоказани, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата и с крайния резултат по делото съставляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на проверка във фазата по чл. 288 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Ценка Георгиева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 78 ал. 3 ГПК

Решение №/..2024 по дело №/2023

Кои са обстоятелствата, които са от значение за определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение при прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №/..2024 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Геника Михайлова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 78 ал. 1 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

има ли или няма нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от ищцата, за което нарушение работодателят й може да наложи наказание по вид дисциплинарно уволнение. Изложени са съображения, че становището на ръководителя на „ВиК“ ООД е, че ищцата е нарушила своите служебни задължения, че нарушението е елемент от системното й отклонение при осъществяване на трудовата й функция, че то е тежко по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ и поради тази причина счита, че е достатъчна предпоставка за издаване на атакуваната от ищцата заповед. Посочено е, че бездействието на ищцата е установено по безспорен начин, но се твърди, че проблемът е в това, че правораздавателните органи не го възприемат като неизпълнение на трудовоправните й задължения. Сочи се, че предпоставка за този извод на съда е т. нар. „трудова характеристика на Д. Г. Я., в която не се съдържат конкретни задължения на ищцата за действия в случай на присъединяване към водопроводната мрежа на нов абонат. Посочено е още, че на пръв поглед ищцата не е допуснала неизпълнение, но бездействието й е решаваща причина търговското дружество да търпи щети от несвоевременното отчитане на консумацията на питейна вода от „Бревис“ ООД. Твърди се, че при така описаната ситуация работодателят не може да запази доверието си към своя служител в рамките на отношение, създадено с оглед личността на предоставящия трудовата си сила.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по предмета на делото, след като прецени и обсъди в мотивите си всички относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? 2. Длъжен ли е въззивният съд да разпита свидетел, допуснат от първата инстанция, който не е бил разпитан, въпреки че определението за това не е било отменено, и са противоречиви показанията на разпитаните свидетели в установяване на релевантните обстоятелства? 3. Може ли въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, да обоснове решението си на доказателства, събрани в дисциплинарното производство, това нарушава ли принципа по чл. 11 ГПК и каква е доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, конкретно – на докладна записка на прекия ръководител на уволнения работник/служител, констатираща допуснати нарушения на трудовите задължения? 4. Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193 КТ, когато поисканите обяснения са за нарушения на трудовата дисциплина, описани в документ, за който работникът/служителят не знае? 5. Кога може да се счита, че заповедта по чл. 195 КТ е мотивирана в необходимата степен? 6. Кои са обстоятелствата, които трябва да съобрази работодателят, респ. съдът, за да прецени тежестта на нарушението и в частност, може ли да се приеме, че работникът/служителят е нарушил трудовите си задължения с деяние, извършено в извънработно време? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон (чл. 193 КТ, чл. 189, чл. 195, ал. 1 КТ) и съществени процесуални нарушения (по чл. 266, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК). Претендира разноските по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №/..2024 по дело №/2023

нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Геника Михайлова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 КТ, чл. 194 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. Как следва да бъде извършен анализ на показанията на две групи свидетели, когато същите излагат различни данни по релевантните факти, и следва ли да бъдат съпоставени свидетелските показания едни с други, но и със събраните писмени доказателства, включително какви са задълженията на съда, когато разпитаните свидетели са заинтересувани от изхода на делото в смисъла по чл. 172 ГПК? 2. Какви са изискванията към работодателя в изпълнение на задължението по чл. 193 КТ и необходимо ли е работникът/служителят да е поканен да даде обяснения за всяко нарушение на трудовата дисциплина преди да бъде санкциониран за системно неизпълнение на своите задължения? 3. Длъжен ли е работодателят, спазвайки принципа за добросъвестност по чл. 8 КТ, не само да приеме обясненията на работника/служителя, но и да обсъди и прецени дадените обяснение преди да наложи дисциплинарното наказание? 4. Представлява ли „злоупотреба с доверието на работодателя и злепоставяне на предприятието“ в смисъла по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ отправянето на критики към организацията на работа в телефонен разговор между работника/служителя и прекия му ръководител? Касаторът счита въпросите обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в съществено нарушение на задължението за обсъждане на доказателствата по релевантните факти (чл. 12, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК), и в нарушение чл. 193 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Претендира разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Решение №/..2024 по дело №/2022

Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение в случаите, когато изтича срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ, при започнало производство по налагане на дисциплинарно наказание и поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ и допустимо ли е при започнало реализиране на елементите на едно основание за уволнение, изпълнението на този фактически състав да се спре с инициирането на друго основание за прекратяване на правоотношението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.