Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 33 КТ

Самостоятелност
Чл. 33. (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си.
(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.

чл. 33 КТ

Самостоятелност
Чл. 33. (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си.
(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

за това прилага ли се закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ спрямо ищеца, се сочи, че условие за нея е кумулативното наличие на сключен КТД от работодателя и синдикална организация, в който договор да е предвидена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, и работникът или служителят да е член на синдикалната организация, страна по КТД, към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, или да се е присъединил към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ; за установено е счетено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е съществувал КТД, сключен между работодателя и няколко синдикални организация, между които и КТ „Подкрепа, с предвидена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Счетено е, че синдикалната секция на НЖС в „Холдинг БДЖ“ ЕАД няма характер на синдикална организация при касатора, като обстоятелството, че касаторът е дъщерно дружество на холдинга не превръща ответното дружество в структурна част на холдинговото такова; холдинговото дружество осъществява контрол върху дъщерното чрез размера на притежаваните от него акции или дяловете от капитала или чрез определяне пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет; дъщерното дружество е самостоятелно юридическо лице и по аргумент от пар. 1, т. 1 ДР КТ, е самостоятелен работодател с отделни предприятия по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР КТ. Подчертано е, че в чл. 333, ал. 4 КТ не се изисква работникът или служителят да е член на синдикална организация в предприятието, а дори е дадена възможност и за облагодетелстване от правилата на КТД на нечленове на синдикат, присъединили се към КТД; в самия КТД, чл. 11, ал. 3, от закрилата, предвидена в него, се ползват служители, които са членове на синдикат, страна по КТД, без да се поставя допълнително изискване да са членове на синдикална секция именно в предприятието на касатора; аргумент за този извод се черпи и от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 КТ – КТД има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора; според правилата на Устава на Националния железничарски синдикат към КТ „Подкрепа, ако ищецът е член на която и да е от синдикалните секция на НЖС, то същият е член и на НЖС към КТ „Подкрепа и като такъв за него намират приложение договорените в КТД клаузи, в т. ч. разпоредбата на чл. 11, ал. 3 КТД в процесния случай. Тъй като не е спорно, че ищецът е член на синдикална секция на НЖС „Подкрепа при „Холдинг БДЖ“ ЕАД, той следователно е бил член и на НЖС към КТ „Подкрепа, който е страна по сключения с касатора КТД; в представено по делото удостоверение, издадено от председателя на синдикалната секция на НЖС „Подкрепа, е посочено, че ищецът не само е бил член на НЖС към КТ „Подкрепа в централата на холдинга, но и в централата на дъщерното дружество – касатор, т. е. установено е, че ищецът е бил член и на синдикалната секция на синдикалната организация в предприятието на касатора, и въпреки че касаторът е оспорил това обстоятелство, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че ищецът е член единствено на съответната синдикална секция в централата на холдинга. Прието е, че от страна на работодателя не са ангажирани доказателства дори да се е опитал да преодолее закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ като поиска писмено съгласие от компетентния колективен орган на синдиката; подписаната от ищеца декларация, в която е заявил, че е запознат с предвидената в чл. 333 КТ закрила при наличието на някое от изброените в самата декларация обстоятелства, не е достатъчна сама по себе си да освободи работодателя от задължението да установи дали ищецът се е ползвал от закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като ищецът не е направил изрично изявление, че не се ползва от тази закрила – хипотезата на ал. 4 не е включена в изброените обстоятелства, за които ищецът е декларирал, че не са налице за него.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1) допустимо ли е в колективен трудов договор (КТД) да се уговори закрила по чл. 333, ал. 4 КТ по отношение на териториалните структурно-обособени звена на едно търговско дружество, които са самостоятелни работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ, но не и по отношение на работниците и служителите в централното управление на търговското дружество; 2) при установяване в хода на съдебното производство на статута на организационните структури на синдикалните организации в предприятието, необходимо ли е съдът да обсъди уредбата им съгласно устава и действащите вътрешни правила на съответната синдикална организация, с оглед самостоятелността на синдикалните организации при уреждането на тези въпроси, предоставена им с чл. 33 КТ; 3) необходимо ли е за изясняване на обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ да се съобрази статутът на организационните структури на синдикалните организации в предприятието съобразно устава и действащите вътрешни правила на съответната синдикална организация, предвид самостоятелността на синдикалните организации при уреждането на тези въпроси, предоставена им с чл. 33 КТ; 4) допустимо ли е обхватът на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, която не е отраслова или браншова, да се разпростре върху членове на синдикална организация, която не е при конкретния работодател, страна по КТД, а при друг работодател, извън структурата на търговското дружество, страна по КТД; 5) какво е съотношението като общи към специални норми между нормите на чл. 333, ал. 4, във вр. с пар. 1, т. 2 ДР КТ и нормата на чл. 277, ал. 1 ТЗ, и приложима ли е последната при дефиниране на понятието „предприятие съобразно трудовото законодателство – пар. 1, т. 2 ДР КТ и чл. 333, ал. 4 КТ; 6) разполага ли холдинговото дружество по чл. 277, ал. 1 ТЗ с работодателска власт спрямо работниците и служителите в търговските (дъщерните) дружества, в които то участва; 7) допустимо ли е да се разширява при колективното договаряне закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ; и 8) съставляват ли холдинговото и дъщерното дружество самостоятелни правни субекти и самостоятелни работодатели. По отношение на първите шест правни въпроса касаторът сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да излага каквито и да било съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а единствено сочи, че по тях нямало практика на ВКС по чл. 290 ГПК. По отношение на последните два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд ги разрешил в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – седмият въпрос – в противоречие с тълкувателно решение (ТР) №4/17.12.2013 г. на ОСГК на ВКС и осмият въпрос – в противоречие с решение №266/05.03.2008 г. по гр. дело №1129/2005 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Твърди се и противоречие с решение №217/09.06.2011 г. по гр. дело №761/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и ППВС №1/13.07.1953 г., но правен въпрос, по който да е налице такова противоречие, не е формулиран в изложението на касатора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

от значение за спора в противорчие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

1“следва ли съдът при преценката си за допустимост на иска да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, преценявайки всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право“; 2“следва ли съдът при преценката си за допустимост на иска да определи предмета на делото единствено съобразно петитума на иска и въведените от ищеца твърдения в исковата молба или е допустимо извън принципа на диспозитивното начало да разшири въведения предмет обсъждайки и позовавайки се на други релевантни според него обстоятелства; 3допустим ли е иск за установяване на несъществуването на права, на които работника се позовава, за да се ползва от закрила при уволнение, съответно има ли правен интерес от водене на този иск“; 4“факт с правно значение по смисъла на чл. 124, ал. 4 ГПК или право по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК е ползването на закрила при уволнение в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 333, ал. 3 КТ, поради членство в синдикална организация“; както и материалноправен въпрос: „следва ли в производството при преценка на законосъобразността на уволнението да се обсъжда възражението на работодтателя за несъществуването на права на член на синдикално ръководство на работника с оглед позоваването му на закрилата на чл. 333, ал. 3 КТ в случаите когато същото е основано на легитимността на синдикалната организация или това следва да стане в отделно производство /иск по чл. 124, ал. 1 КТ, иск за вреди при злоупотреба с право и т. н./“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

не е релевантен. Въззивният съд не е формирал изводи дали синдикалната организация, в която членува ищецът е легитимна. Освен това касаторът е разширил питането относно легитимността на сидникалното ръководство, докато в приложената задължителна съдебна практика е разгледан въпроса само за легитимността на синдикалната организация. Само при пълен идентитет издирената практика е относима. Въззивният съд не е формирал изводи и относно легитимността на синдикалното ръководство, а за това, че отговорът на запитването на работодателя съдържа подписите и съответно становището само на част от ръководството.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Хитова

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право