със следното съдържание: „Какво включва проверката за законосъобразност на конкурс при спор по чл. 344, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ? Дали включва само проверка на законосъобразността на заповедта за обявяване на конкурса или изобщо проверка на законосъобразността на конкурсната процедура в нейната цялост - дали комисията в работата си се е ръководила от утвърдените правила, осигурена ли е равна възможност на кандидатите за участие, дали подалите заявление за участие в конкурса кандидати отговарят на изискванията за заемане на длъжността?“. Не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Общото основание включва въпрос за уволнение, което не е предмет на делото, а именно чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Уволнението е по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ. Касаторът поддържа твърдение за противоречие между изводите на СГС и практиката на ВКС. Актовете, на които се позовава страната не са съдебна практика. И двете определения – по гр. дело №6728/2015 г. и по гр. дело №1155/2012 г. на състави на ІV г. о. на ВКС нямат правната характеристика на съдебни актове, с които се разрешава по окончателен и обвързващ страните по делото начин конкретен правен въпрос. Разбирането на състав на ВКС относно правилността на една или друга съдебна практика по правния въпрос, по който се търси произнасяне, изразено в определение по чл. 288 ГПК не съставлява правно разрешение. Тези тълкувателни изводи, залегнали в ТР №2/28.09.2011 г. по т. дело №2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС, както и разясненията в ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, не са съобразени в изложението на касатора, с което се въвеждат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правната последица от липсата им е недопускане на касационен контрол. Затова по цитирания въпрос не следва да се допусне касационно обжалване.