Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ

Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: […]
2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ

Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: […]
2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. При закриване на част от предприятието длъжен ли е работодателят да извърши подбор и измежду кои служители? и 2. При отпадане на дейността на една щатна длъжност има ли работодателят право да прецени дали да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя, който я заема, поради закриване на част от предприятието или поради съкращаване в щата? Касаторът счита, че въпросите обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд е решил първия в противоречие с ТР №5/26.10.2021 г. по тълк. д. №5/2019 г. ОСГК на ВКС – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а вторият – да е от значение за точното прилагана не закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон (чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ и чл. 329 КТ). Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

обуславят изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които съответната страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, събрани по делото. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените искове, въззивният съд се е позовал не само на липсата на надлежно дадено от инспекцията по труда /и на взето мнение от ТЕЛК/, респ. от Националния синдикат на гражданската администрация на МВР предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, но и невзето предварително съгласие от Синдиката на служителите в МВР, в който ищцата е членувала, която липса на съгласие от Синдиката на служителите в МВР, в който ищцата е членувала, сама по себе си обосновава извод за незаконност на извършеното уволнение. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „При преценка на наличие или сходство на длъжностите с оглед разпоредбата на чл. 329 КТ, от какво следва да бъде изходено: от формално възложените по длъжностните характеристики трудови задължения или от неформалното възлагане и изпълнение на трудовите функции?“; 2. „Обстоятелството, че в щатното е имало една единствена длъжност „Главен счетоводител“, която не съществува в новото разписание на длъжностите, освобождава ли съда от задължението да извърши преценка за наличие или сходство или идентичност с други длъжности, при изрично въведено възражение за това като част от предмета на делото?“; 3. „При преценка дали подборът е право или задължение за работодателя в хипотезата на съкращаване в щата, от какво следва да се изходи: от наименованието на длъжността, от формално възложените по длъжностна характеристика функции или от фактическото разпределяне, възлагане и изпълнение на трудовата функции? И ако от значение е фактическото изпълнение, на база какво следва да се „извлича сходството/идентичността - от всяка (съществена и несъществена) трудова функция или само от съществената такава?“; 4. „Ако по длъжностни характеристики трудовите задължения са различни, но ищцата фактически е изпълнявала трудовите функции на несъкратената длъжност - налице ли е сходство и работодателят имал ли е задължение за извършване на подбор?“; 5. „Следва ли в акта на работодателя за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да се посочи изрично на коя от двете хипотези се позовава работодателят? И ако това не е посочено, може ли тази непълнота да се преодолее като причината за това /хипотезата - основанието/ се посочи в друг документ (заповед), който обаче е връчен впоследствие след прекратяване на договора (на другия ден)?“; 6. „В хипотезата на прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ към кой момент работодателят дължи излагане на мотиви, конкретното основание за това: при прекратяване на договора или след това?“ и 7. „Формалното сключване на граждански договор за съкратената длъжност сочи ли на реално съкращаване на трудовата функция?“. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение №1157/14.08.2001 г. по гр. д. №2212/2000 г.; решение №572/06.04.2006 г. по гр. д. №2374/2003 г.; решение №179-97- III г. о. решение №197-97- III г. о.; решение №352-98- III г. о.; решение №396-98-III г. о.; решение №354-99- III г. о.; решение №1157-01- III г. о.; решение №1769-01- III г. о.; решение №572-06- III г. о.; решение №643-06- III г. о.; решение №1588-07- III г. о.; решение №667-07- III г. о.; определение №172/11.03.2021 г. по гр. д. №3087/2020 г., IV г. о; определение №349/16.05.2018 г. по гр. д. №987/2018 г., III г. о.; решение №42/15.07.2021 г. по гр. д. №203/2020 г., III г. о. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

(първите три – материалноправни, а останалите – процесуалноправни, като въпросите са обобщени и прецизирани с смисъла, изяснен с т. 1 ТР №1/09.02.2010 г. по тълк. д. №1/2010 г. ОСГТК на ВКС): 1. Компетентен ли е кметът да одобри новото щатно разписание, в което да определи кои длъжности или щатни бройки от администрацията в Района ще бъдат съкратени? 2. Какъв е обхватът на съдебния контрол на преценката на работодателя по чл. 329 КТ 3. Какво е значението на критериите, при които работодателят следва да извърши подбора и измежду кои работници/служители е длъжен да го извърши? и 4. Какви са задълженията на въззивния съд, когато докладът на първата инстанция е непълен и във въззивната жалба е въведено оплакване за това? 5. Кога докладът на първата инстанция е непълен? 6. Кога настъпва преклузията по чл. 146 ГПК и какви са предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК, които задължават въззивният съд да допусне доказателства, които първата инстанция е отказала да събере? и 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства за релевантните по делото факти? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ и чл. 329 КТ) и допуснати съществени процесуални нарушения – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) при обявен престой със заповед на работодателя, следва ли да се изключи ползването на платен/неплатен отпуск или отпуск за временна неработоспособност от дните на престой, и обуславя ли незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ включването на тези дни в общия период на престой; 2) при обявен престой със заповед на работодателя, следва ли да има съдебен контрол по отношение на конкретното проявление на организационно-техническите или икономическите причини за спиране на работата и целесъобразността им при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ; и 3) при обявен престой със заповед на работодателя и цялостно спиране на обособена дейност, изпълнявана от служители от различни звена, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ необходимо ли е да се спира работата на звеното, към което е организационно подчинен уволнения служител, когато трудовите задължения както на конкретния служител, така и на служители със сходни трудови функции, но организационно подчинени на други звена са изцяло преустановени, т. е. спирайки работата на тези служители, работодателят на практика спира изцяло една обособена дейност и спирайки работата на звеното, не се налага спиране на работата на конкретния служител. По отношение на първите два въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, тези въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №92/14.04.2016 г. по гр. д. №4515/2014 г., решение №298/28.10.2014 г. по гр. д. №977/2014 г., решение №26/04.03.2022 г. по гр. дело №1785/2021 г. и решение №109/07.07.2022 г. по гр. дело №2271/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС (в тази връзка съдът не обсъжда сочените от касатора: определение №261/06.04.2022 г. по гр. дело №3128/2021 г. и определение №50098/27.02.2023 г. по гр. дело №3076/2022 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение №50694/29.09.2022 г. по гр. дело №763/2022 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и въззивно решение №182/08.07.2021 г. по възз. гр. д. №402/2021 г. на Русенския окръжен съд, които не формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По отношение на последния правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се и че обжалваното въззивно решение било очевидно неправилно, но без да се излагат каквито и да било съображения за наличието на това основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на ВКС: 1. По материалноправния въпрос за законосъобразност на прекратяването на трудово правоотношение с работник или служител, попадащ под закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, в частност за преодоляване на закрилата от работодателя, когато уволненият работник или служител е адресат на повече от едно основание за особена закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, а именно: решение №60/13.06.2017 г. по гр. д. №3186/2016 г. на ІІІ г. о., решение №161/02.01.2018 г. по гр. д. №33/2017 г. на ІІІ г. о. и решение №37/20.05.2022 г. по гр. д. №1879/2021 г. на ІІІ г. о./. 2. В производство по трудов спор по чл. 344, ал. 1 КТ, при оспорена законност на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, когато е направен довод за злоупотреба с право или за дискриминация, попада ли в обхвата на съдебния контрол работодателската преценка по целесъобразност? 3. При оспорване законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, когато в исковата молба е наведен довод за злоупотреба с право и/или дискриминация, разполага ли съдът с правомощието във връзка с тези доводи и на основание чл. 8, ал. 1 КТ и чл. 8, ал. 3 КТ да осъществи съдебен контрол на работодателската преценка относно: извършените промени в щатното разписание и съкращаването на определена длъжност; извършените едностранни промени на трудовото правоотношение при упражняване на правомощията по чл. 120 КТ, непосредствено предхождащи уволнението. Втори и трети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички факти и доказателства по делото, да обсъди всички доводи и възражения на страните, отнасящи се до спорното право и да изложи мотиви във връзка с тях, както и да посочи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ІІ т. о. 5. По процесуалноправния въпрос за начина на доказване на реално осъществено съкращаване в щата и в частност кои са критериите за преценка за сходство на длъжностите, респективно разлика в трудовите функции, когато съответната длъжност е премахната, но трудовите функции са се запазили и са преминали към друга нова длъжност с различно наименование и допълнителни трудови задължения – сочи се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение №498/13.01.2012 г. по гр. д. №1561/2010 г. на ІV г. о., решение №168/10.06.2014 г. по гр. д. №5342/2013 г. на ІV г. о. и решение №121/31.05.2022 г. по гр. д. №2888/2021 г. на ІV г. о. 6. Как следва да се анализират и кредитират показанията на свидетели, когато има съмнение за обективността им – твърди се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение №131/12.04.2013 г. по гр. д. №1/2013 г. на ІV г. о. и решение №100/08.05.2018 г. по гр. д. №1737/2017 г. на ІV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, допускайки представените с въззивната жалба писмени доказателства, които страна е могла да представи в първоинстанционното производство? – твърди се противоречие с решение №42/2014 г. по гр. д. №5488/2013 г. на ВКС, ІV г. о.; 2. Допустимо ли е работодателят да утвърди щатно разписание, в което да се съкращават определени длъжности и след извършен подбор да утвърди друго щатно разписание, в което да се съкращават различен брой длъжности?; 3. Допустимо ли е при извършен подбор въз основа на утвърдено щатно разписание работодателят да утвърждава друго щатно разписание?; 4. Допустимо ли е при съкращаване на щата на длъжност „старши учител“ на следващия месец да бъде обявено ново работно място на длъжност „учител“ и може ли да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата?; 5. Следва ли да се приеме, че обявеното впоследствие свободно работно място е ирелевантно, тъй като излиза извън темпоралния обхват на съдебната проверка и е по повод на освободена бройка?; 6. Допустимо ли е въззивният съд да не кредитира показания на свидетели, разпитани в първоинстанционното производство и да приеме, че същите са заинтересовани лица, тъй като единият свидетел е майка на дете, посещаващо детската градина, а другият свидетел е съкратен служител от детската градина?; 7. Длъжен ли е въззивният съд при направено възражение за незаконосъобразност на извършения подбор досежно скалата на оценка по определените критерии да извърши проверка?; 8. При липса на скала на оценките при извършване на подбора какви са правомощията на въззивния съд?; 9. Подлежи ли на съдебен контрол дали членовете на назначената от работодателя комисия притежават нужната квалификация да извършва подбора? Първият въпрос е поставен във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а останалите – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

123146 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право