– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и закона? и 4. За да е законосъобразно уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, достатъчно ли е длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение?. По първите три въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Тълкувателно решение №1/2013 г. 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г, на ВКС, II т. о.; решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение №411/27.10.2011 г. по гр. д. №1857/2010 г., IV г. о.; решение №164/04.06.2014 г. по гр. д. №196/2014 г., III г. о.; решение №283/14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г., IV г. о. и др. По четвъртия въпрос, се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с: Решение №117/23.04.2012 г. по гр. д. №967/2011 г. на ВКС, III г. о.; Решение №36/16.03.2020 г. по гр. д. №2592/2019 г. на ВКС, III г. о.; Решение №268 ОТ 21.11.2011 г. по гр. д. №1414/2010 г. на ВКС, III г. о. По отношение на четвъртия въпрос се навеждат доводи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото -основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.