за неговия размер. По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД втората инстанция е приела, че са налице предпоставките от фактическия състав на тази разпоредба за ангажиране на обективната отговорност на ответния районен съд за произтекли вреди от противоправните действия на председателя му, реализиращи непозволено увреждане. Установено е, че на 13.07.2016 г. председателят на СРС – съдия М. Л. е отправил към ищцата заплаха за дисциплинарно уволнение и е показал непочтително отношение към служител на този съд, което надхвърля пределите на служебните му правомощия на магистрат на ръководна длъжност, включително като орган на дисциплинарна власт, в резултат на което са настъпили претендираните за обезщетяване нематериални вреди от изживян психологически стрес. Изразено е разбирането, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на председателя на СРС от 13.07.2016 г. и получения от ищцата инсулт и влошено здравословно състояние, като са споделени изводите на първоинстанционния съд, че инсултът е настъпил в резултат на предходни нейни заболявания. Отречен е приносът на пострадалата в реализирането на вредоносния резултат и респ. приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в разглеждания случай. Посочено е, че репликата на ищцата не е била насочена въобще към председателя на СРС, нито е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Изложени са аргументи, че не е налице и уронване на престижа на съдебната власт от страна на ищцата с горецитираната реплика, което действие да е в обективна причинно-следствена връзка с поведението на председателя на СРС, довело до настъпване на вредоносния резултат. При съобразяване на всички релевантни обстоятелства по чл. 52 ЗЗД и там установения критерий за справедливост въззивният съд е приел, че справедлив, адекватен и достатъчен паричен еквивалент на засегнатите нематериални блага (изживян психологически стрес, причинена нервна криза от уронване на личното достойнство на служителката от поведението на председателя на съда) е сумата 1 000 лв.