за трудоустрояването от съответния орган, работодателят не трябва да иска съгласие по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. В първото от сочените решения на ВКС се дава задължително тълкуване на въпроса нарушен ли е чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ когато работодателят не вземе разрешение от инспекцията по труда, обосновавайки се това, че намалената трудоспособност в решението на ТЕЛК е определена под 50%. Следователно в това решение не е разрешен въпрос, свързан с произнасянето от страна на компетентния орган по трудоустрояването на съответния работник или служител. Във второто сочено решение на ВКС при отговор на въпроса за обхвата на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и понятието “трудоустроено лице по смисъла на тази разпоредба, съдът обвързващо приема, че работникът или служителят придобива качеството “трудоустроен” от момента на издаване на предписанието за трудоустрояване от органите, определени в Наредбата за трудоустрояване и от този момент се ползува от установената в чл. 333 КТ предварителна закрила при уволнение. За да достигне до този извод, ВКС съобразява, че издаденото по реда на наредбата предписание за трудоустрояването на работника или служителя по причина констатирана инвалидизация, която му пречи да полага труд на длъжността, която заема, съгласно разпоредбата на чл. 317, ал. 2 КТ е задължително за работодателя, който е длъжен да не допуска работника или служителя до работата, за която е установено, че не е подходяща за него и да го премести на друга; здравните органи преценяват не само дали е налице причина за трудоустрояване, но издават и нареждане за предприемане на определени действия, представляващи задължителна за работодателя последица от извършената констатация; качеството на лице, което следва да бъде трудоустроено, работникът или служителят придобива от момента на издаване на предписанието. Не само сочената от касатора, но и като цяло еднопосочната практика на ВКС приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайна намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му. Соченото тълкуване изцяло се възприема от настоящия състав на касационния съд, поради което следва да се приеме, че въпросът следва ли да има произнасяне по въпроса за трудоустрояването на работник/служител от съответно компетентния за това орган, за да се полза служителят от защитата по чл. 333, ал. 1 КТ; и ако няма произнасяне относно трудоустрояването, длъжен ли е работодателят да иска от инспекцията по труда предварително съгласие за уволнението, е разрешен от въззивния съд в разглеждания случай напълно в съответствие с практиката на ВКС, след като е прието, че достатъчно условие за ползването на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е наличието на призната по надлежния ред трайно намалена работоспособност и посочени противопоказания за условията на труд, за да се приеме, че лицето е трудоустроено, и без значение за закрилата е дали работникът заема длъжност за трудоустроен или продължава да изпълнява същата работа, която отговаря на предписаните му условия на труд, в който последен случай се приема, че трудоустрояването е фактически осъществено.