1. Следва ли да се приеме, че служител в дипломатическа служба, назначен по трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, т. 3 Закона за дипломатическата служба, с основно задължение по длъжностна характеристика – да дава дежурства по утвърден от началника на отдел “Физическа сигурност“ график като постови в обектите за охрана на МВнР“, изпълнявайки своите трудови задължения при ненормиран работен ден и по установения график за дежурства, се ползва от правата по чл. 261 КТ за заплащане на нощен труд, по чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ – за заплащане на труд през почивни дни и по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ – за заплащане на труд през дните на официални празници, като се има предвид разпоредбата на специалния закон – чл. 48, т. 5 Закона за дипломатическата служба, извън задълженията по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън установеното работно време, когато важни интереси на службата налагат това? 2. При условие, че изводът за обстоятелството, че ищецът е работил при условията на сумирано изчисляване на работното време, произтича от нормативни разпоредби, следвало ли е въззивният съд да не го разглежда, позовавайки се на чл. 133 ГПК, тъй като този въпрос не бил своевременно включен в предмета на делото? 3. При организация на работата на ищеца като дежурство“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 Наредба №2/22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, следва ли да се приеме, че на служителя се дължат обезщетения за упражняван от него труд на смени по 12 часа за: нощен труд по смисъла на чл. 140 вр. 261 КТ; труд през почивните дни по смисъла на чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ; труд през официалните празници по смисъла на чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ? По първия от посочените въпроси касаторът обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по другите въпроси – основание по 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски.