е бил дали работодателят е погасил задължението си за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.02.2019 г. до 16.03.2020 г. Въззивният съд е изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника /платежно нареждане/ – ако по писмено искане на работника възнаграждението се изплаща по банков път. Установеното по делото изгубване на трудовото досие на ищеца и ведомостите за заплати за периода м. 09.2014 г. до м.11.2020 г. /вследствие на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 НК/ преодолява забраната за събиране на гласни доказателства – чл. 165, ал. 1 ГПК. В първоинстанционното производство са разпитани св. Т. П. П. /по искане на ответника/ и св. Г. П. П. /по искане на ищеца/, а във въззивното производство /чл. 266, ал. 3 ГПК/ – св. Е. Й. И. и св. А. С. С. /по искане на ответника/. Съдът е приел, че в показанията на свидетелите Е. Й. И. и А. С. С. не се съдържа никаква информация за това дали за трудовите възнаграждения, дължими за исковия период, са били съставяни ведомости за заплати, респективно какво е било тяхното съдържание – и двамата свидетели най-общо посочват, че са били очевидци на предаване на пари в брой на служителите на ответника, в т. ч. на ищеца, но същевременно заявяват, че не им е известно те да са се подписвали за това в някакъв документ. Показанията на свидетелите Т. П. П. и Г. П. П. следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни и кореспондиращи помежду си в частта им, в която същите заявяват, че трудовите възнаграждения са се изплащали в брой /в плик/ на служителите в сервиза, за което те са се подписвали във ведомости при счетоводителя. Същевременно показанията им са взаимно изключващи се в частта им относно обстоятелството дали за процесните трудови възнаграждения са били съставяни ведомости и какво е било тяхното съдържание – първият от тях сочи, че ищецът всеки месец се е подписвал в съответната ведомост /т. е. във ведомостите за заплати не е имало неположени подписи от служители/, а вторият – че от началото на 2019 г. нито той, нито ищецът са разписвали ведомости за дължими текущо трудови възнаграждения; че често се случвало работодателят да забавя изплащането на трудовото възнаграждение с 1-2 месеца, а от началото на 2019 г. – спрял да ги изплаща, като свидетелят разписвал ведомости със стара дата; че ищецът отправял искания до работодателя да му бъдат изплащани възнаграждения. Доколкото показанията на свидетелите не могат да бъдат съпоставени с други доказателства, тъй като такива липсват, то трябва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – проведено от ответника доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК, е разколебано от проведеното от ищеца насрещно доказване /което не е нужно да е пълно/. Отделно от това е посочил, че в показанията на св. Т. П. не се съдържа достатъчно информация дали ищецът се е подписвал именно във ведомостите за дължимите за процесния период трудови възнаграждения.