1. В правомощията на въззивния съд ли е да остави без движение нередовната искова молба и да даде указания на ищците да конкретизират петитума си по отношение критерия за формиране на търсеното обезщетение и допустимо ли е да приеме за доказано нещо, което дори ищецът отрича; 2. Допустимо ли е след преклузивните срокове, с отговора на въззивната жалба и без да е дадена възможност на въззивника да изрази становище, въззивният съд да приеме, че този недостатък на исковата молба се изразява в грешка при сборуване на елементите, формиращи размера на претендираното обезщетение, и това санира ли присъденото в повече; 3. Оказва ли влияние върху дължимостта на имуществена отговорност за неизпълнение на договор по чл. 234, ал. 1 КТ, неизпълнението на поето задължение от работодателя да осигури присъствието на специализанта, за частите от учебната програма, практическо и теоретично обучение в друго лечебно заведение, които базата за обучение „МБАЛ – Шумен“ АД не може да проведе; 4. Допустимо ли е документи, касаещи плащания на трети лица по раздели или модули от учебната програма, които не могат да бъдат изпълнени от обучаващия, назначената ССчЕ, както и фактът, че касаторът успешно е завършил обучението, да заместят задължителните елементи по договор по чл. 234 КТ; 5. При иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за неизпълнение на задълженията на работник или служител по сключен договор по чл. 234, ал. 1 КТ за повишаване на квалификацията, следва ли работодателят да докаже, че е извършил реално обучение на специализанта предвид това, че липсват доказателства за възнаграждение на обучаващия, за положения от него допълнителен труд; 6. Поканата за плащане на неустойка може ли да се приеме за покана за плащане на обезщетение, което към момента на връчване на поканата не е конкретизирано. Твърди се също, че решението е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, както и че е очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2, предл. второ и 3 ГПК.