относно подбора по чл. 329 КТ е включен в предмета на спора и обуславя решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице противоречие с правните разрешения, дадени по същия в трайната и последователна пракика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, между които и посочените от касатора. Съласно тази практика задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности и в тези случаи работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши. Задължителен е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя. Упражняването на правото на подбор по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право. Видно от мотивите на атакуваното решение въззивният съд не се е отклонил от това правно разрешение, приемайки в случая, че подборът не е бил задължителен, доколкото от анализа на доказателствата и заключенията на съдебния експерт е установено, че след съкращаване на щатната длъжност на ищцата в звеното не са останали работници/служители на сходни или подобни длъжности, измежду които да бъде извършен подбор.