съобразно критериите, дадени в т. 1 на ТР №1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Конкретно се твърди, че неправилно е прието, че служителката е изпълнявала недобросъвестно трудовите си задължения, като в действителност тя е изпълнявала разпорежданията на управителя; също неправилно е прието, че е налице неоснователно обогатяване, както и че съществуват предпоставките за извършване на съдебно прихващане. Във връзка с всички тези оплаквания обаче касаторът се е задоволил да посочи банкетно, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, респ. ВС, без да го уточни. Липсата на правен въпрос не може да бъде преодоляна с посочването на съдебна практика, чието тълкуване касаторът счита за противно на дадено от въззивния съд разрешение, тъй като не може да се определи по кой въпрос се търси твърдяното противоречие. Въпрос не може да бъде изведен и от пълния текст на изложението и при съпоставянето му с касационната жалба. Посочените по-горе доводи относно правилността на решението не подлежат на преценка във фазата по допускане на касационното производство. Това е така, защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт следва да се извърши в открито съдебно заседание с участие на страните – след допускане на касационното обжалване и при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК, при спазване на основните принципи на гражданския процес за непосредственост и устност. Липсата на правен въпрос по обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд препятства възможността касационното обжалване да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1 по единствено поддържаното допълнително основание за това – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.