Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 224 ал. 1 КТ

Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск
Чл. 224. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

чл. 224 ал. 1 КТ

Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск
Чл. 224. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Дължи ли въззивната инстанция преценка на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при наличието на представени по делото насрещни и противоречащи си извънсъдебни признания на страните относно факти касаещи изплащането на трудово възнаграждение от страна на работодател, както и при наличието на други, косвени доказателства, оборващи доказателствената сила на извънсъдебно признание на страна във връзка с нормата на чл. 175 ГПК?“; 2. „Кои са допустимите доказателствени средства за доказване на изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение и какви са последиците от неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати?“ и 3. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени от жалбоподателя възражения против първоинстанционното решение и да изложи мотиви при потвърждаването на последното в обжалваните му части?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практика на ВКС – първият с решение №157/16.05.2012 г. по гр. д. №1160/2011 г., II г. о., решение №235/04.07.2011 г. по гр. д. №513/2010 г., IV г. о., решение №110/17.07.2018 г. по гр. д. №3763/2017 г., III г. о., решение №165/06.12.2018 г. по гр. д. №181/2018 г., III г. о., решение №311/27.01.2020 г. по гр. д. №3464/2018 г., IV г. о., решение №108/25.06.2020 г. по гр. д. №1538/2019 г., IV г. о., решение №65/30.07.2014 г. по т. д. №1656/2013 г., II т. о., решение №84/23.05.2014 г. по гр. д. №3361/2017 г., III г. о., решение №210/19.19.2016 г. по гр. д. №861/2016 г., IV г. о., решение №235/04.07.2011 г. по гр. д. №513/2010 г., IV г. о., решение №69/24.06.2011 г. по гр. д. №584/2010 г., III г. о., решение №22/19.03.2015 г. по гр. д. №2979/2014 г., IV г. о. и решение №108/25.06.2020 г. по гр. д. №1538/2019 г., IV г. о., вторият с решение №165/06.12.2018 г. по гр. д. №181/2018 г., III г. о., решение №41/26.02.2019 г. по гр. д. №2525/2018 г., IV г. о., решение №89/29.03.2013 г. по гр. д. №558/2012 г., IV г. о., решение №746/5.01.2011 г. по гр. д. №727/2009 г., IV г. о., решение №141/30.11.2010 г, по гр. д. №2715/2008 г., II г. о., решение №241/07.01.2015 г. по гр. д. №3269/2014 г., III г. о. и решение №258/03.11.2017 г. по гр. д. №1007/2017 г., IV г. о. и третият с решение №141/04.01.2021 г. по гр. д. №478/2020 г., I г. о., определение №423/11.05.2018 г. по гр. д. №535/2018 г., IV г. о. и определение №236/08.03.2016 г. по гр. д. №507/2016 г., IV г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Има ли ищецът правен интерес да иска от съда отмяна на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, която никога не му е връчвана по никакъв начин?“. Евентуално повдига като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол „Материалноправния въпрос по приложението на чл. 335, ал. 2 КТ относно момента, в който изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение поражда действие и в частност кога издадената от работодателя заповед за уволнение е надлежно връчена на работника?“; „Материалноправния въпрос може ли да породи присъщия й правен ефект заповед за уволнение, която е изготвена от работодателя без да е връчена на работника?“; и „Процесуалноправния въпрос относно доказателствената тежест и начина на доказване на прекратяване на трудовото правоотношение и по специално на отправеното до НАП уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд /ВКС/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява ли по своето естество трудова дейност или не, респ. може ли да бъде трудова или не?“; „Следва ли да се извърши намаляване на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с намаляване на възнаграждението, което е получил уволнения работник като общински съветник, в хипотеза, в която служителят престира работна сила по правоотношение, приравнено на трудовото по смисъла на КСО?“; и „Когато едно правоотношение е третирано от осигурителното право като трудово, то следва ли да се извърши намаляване на претенцията по чл. 344, л. 1, т. 3 КТ с възнаграждението което е получавала страната по това правоотношение?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния административен съд /ВАС/, същевременно поддържа, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/. „Може ли в заповедта за дисциплинарно наказание действията или бездействията на служителя да се извлекат и обосноват с документи от трети лица и/или медийни публикации, които са известни и на самия служител?“ и 2/. „Негативното въздействие върху работодателя от действията на ищеца следва ли да се презумира от деянието, което е довело до негативния обществен отзвук?“. Относно соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Следва ли съдът да спазва едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 ГПК при отлагане на делото в открито съдебно заседание и съставлява ли процесуално нарушение обявяването на делото за решаване в съдебно заседание, проведено при неспазване на този срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ За предпоставките, при които възниква правото на работодателя да прекрати трудовия договор със служител, който не е придобил право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, разрешен в противоречие с практиката на ВКС в решение по г. д.№2035/2018г. ІІІ г. о.; решение №1299/22.06.2005г. по г. д. №832/2003г. на І г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма, в частност какви са фактическите състави на дисциплинарните нарушения – изрично посочени в уволнителната заповед и същите доказани и реализирани ли са? – твърди се противоречие с решение №180/2014 г. по гр. д. №991/2014 г. на ВКС, І г. о., решение №401/2013 г. по гр. д. №313/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о.; 2/ Допустимо ли е въззивният съд да обоснове своето решение единствено на основания, които не са посочени като оплаквания във въззивната жалба и длъжен ли е да се съобрази при преценката си по чл. 269 ГПК само с посочените оплаквания в подадената въззивна жалба? – твърди се противоречие с решение №60140/2021 г. по гр. д. №3583/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №247/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №125/2012 г. по гр. д. №534/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение №572/2010 г. по гр. д. №1474/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; 3/ Как се ценят частните свидетелстващи документи /в това число снимки, направени на място на нарушението/ - твърди се противоречие с решение №283/2014 г. по гр. д. №1609/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение №40/2015 г. по гр. д. №4297/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение №27/2015 г. по гр. д. №4265/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; 4/ За да бъдат спазени изискванията на чл. 193 КТ, достатъчно ли е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение се иска обяснение?; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения на ответника по спора? – по последните два въпроса не се цитира съдебна практика. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се пита дали е спазена процедурата по чл. 193 КТ, извършено ли е от ищеца описаното дисциплинарно нарушение, надлежно ли е доказано и допустимо ли е да бъде доказано чрез направена на мястото на проверката снимка на бели и зелени туби, пряко възприети и от разпитаните свидетели. Твърди се още, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

и последният трети въпрос, дори в едната си част да покриват общия селективен критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, не отговарят на допълнителната предпоставка в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не е налице това основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика или осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото-когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосноваване от касационната жалбоподателка на посочените хипотези. По естеството си въпросите представляват оплакване срещу правилността на въззивния съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК, поставени са във връзка с изложените в касационната жалба твърдения за неправилна оценка на установените по делото факти, погрешен анализ на доказателствата, както и неправилно интерпретиране на свидетелските показания, довело до необосновани логически изводи на въззивния съд, което би било релевантно в производството по разглеждане на касационната жалба (чл. 290 ГПК) и по което касационният съд не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК (ТР №1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

12349 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право