в изложението на жалбоподателя не е свързан с решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Решаващите правни изводи на съда са, че за да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказана от адвоката безплатна правна помощ и съдействие предпоставките са: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от лицата, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Съдът е приел, че за да е валидно отправено искането за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е посочено, че упълномощения адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от лицата, посочени в т. 1,2 и т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, което в случая не е сторено. Прието е още, че не е необходимо страната предварително да установява или да доказва съответното основание за предоставянето на правната помощ. С оглед на тези решаващи правни изводи формулирания въпрос в изложението на жалбоподателя е неотносим. Следователно въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора.