Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 213 ал. 2 КТ

Обезщетение при недопускане на работа
Чл. 213. […] (2) Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.

чл. 213 ал. 2 КТ

Обезщетение при недопускане на работа
Чл. 213. […] (2) Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

са: 1) дават ли нормите на Директива 2001/23 ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, по-специално чл. 1, ал. 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне па стопанска дейност“ е само еднопосочно и не се отнася при наличие на договор за прехвърляне за определен срок; 2) в хипотеза, при която предприятие в рамките на действие на договора за прехвърляне на част от дейността, приобретателят („Лоджистик сървисис Данубиус“ - клон България) е променил правноорганизационната си форма (по смисъла на чл. 15 ТЗ), следа ли да се прекрати, без значение дали дейността (договора) продължава да се изпълнява от правоприемника („Ди Би Карго България“ ЕООД); 3) какви следва да са правата на работниците, съответно задълженията на праводателя след прекратяването (изтичането) на договор, с който са били временно прехвърлени дейности; 4) следва ли да бъдат запазени трудовите правоотношения с работниците, чието работно място продължава да съществува и да функционира чрез „стария-нов („Стомана индъстри“ АД) работодател, тоест когато работното място съществува, но дейността е била упражнявана и продължава да се упражнява от различни работодатели; 5) допуска ли чл. 1, б. б, във вр. с чл. 4, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО тълкуване на българската правна уредба за транспониране на тези разпоредби, според която предприятие по силата на договор временно да прехвърли част от дейността си, в това число да договори приемане обратно на работниците и служителите, след прекратяване на договора, което самостоятелно е продължило да осъществява собствената си дейност, да откаже да встъпи в правата и задълженията по трудовите правоотношения със „собствения“ си персонал, и то изрично поименно определен още към момента на сключване на договора; тоест допуска ли Директивата да се прилага само по отношение на ново прехвърляне или следва да се прилага и когато е прекратен (изтекъл срокът на) договора за прехвърляне на дейности; 6) допуска ли чл. 1, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки съображения 3, 4, 8 и 9 от нейната преамбюлна част, национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, в частност и Тълкувателно решение №2/2010 г. на ОСГК на ВКС, да се тълкува буквално, че е приложима само към момента на прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности и не се прилага при прекратяването и/или изтичането на срока, за който са прехвърлени; 7) допуска ли Директива 2001/23/ЕО, във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, и по-конкретно чл. 1, пар. 1, б. а и б от нея, че тя следва де се прилага спрямо прехвърлянето на производствена единица – дейност, и когато една от страните, прехвърлителят или приобретателят е променил правноорганизационната си форма или трябва да бъде проверено от съда, дали е спазен общият принцип на правото на Съюза, който изисква прехвърлителят и приобретателят да не се опитват чрез измама и злоупотреба да се възползват от предимствата, които могат да черпят от Директива 2001/23/ЕО; 8) при прехвърляне на предприятие с участието на няколко последователни приобретатели чл. 3, пар. 1 Директива 2001/23/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че правата и задълженията във връзка с трудов договор се прехвърлят на всеки от приобретателите, съответно първият приобретател да бъде освободен от задължението си да приеме работниците и служителите, след поемане на прехвърлената дейност и то на територията на собственото си предприятие.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и такъв не може да бъде уточнен и конкретизиран от касационната инстанция, съобразно разрешенията в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Както в частната касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към нея, се съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение, свързани с преценката за недопустимост на предявения инцидентен установителен иск. Проверката за правилността на атакуваното определение ще се извърши само ако същото бъде допуснато до касационно обжалване. Тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите правни изводи, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителната предпоставка, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За пълнота следва да се допълни, че в случая уволненият служител иска отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение. Не може да има съмнение, че съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ. Заповедта на изпълнителния директор на едно дружество за дисциплинарното уволнение на работника или служителя не съставлява волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му със закона властнически правомощия, респ. създаващо правоотношение на власт и подчинение. По своята правна същност това волеизявление е от гражданскоправно естество на работодател, а не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съгласно чл. 357, ал. 1 КТ споровете между работника/служителя и работодателя относно прекратяването на трудовите правоотношения се квалифицират като трудови и уволненото лице разполага с право на иск за отмяна на незаконното уволнение, а не за прогласяване недействителността на административен акт. В този смисъл и решение №137/25.3.2011г. по гр. д. №1112/2010г. на IV ГО на ВКС, с което въззивният съд изцяло се е съобразил.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Налице ли е пасивност за престиране на своя труд у служител, който писмено е уведомил работодателя си за това, че е поставен в невъзможност да полага своя труд от прекия си ръководител, който му е възлагал задачите и като е посочил лицето, пречките, които го поставят в невъзможност за това? Подадените сигнали от служителя до Инспекция по труда и Прокуратурата на РБ, от които същият е поискал съдействие за преустановяването на пречките да престира труда си, могат ли да се тълкуват като желание и проявена активност за разрешаването на този негов проблем?; 2/ Следва ли работодателят, след като е уведомен от своя служител, че е изгонен от работното му място и е пратен да го съкратят по негово желание, да предприеме действия за разрешаването на този проблем и да доведе до знанието на служителя си промененото му отношение на прекия му началник и че ще бъде допуснат да полага своя труд?; 3/ След като служителят, търсейки помощ за разрешаването на проблема му, е отказана лична среща с работодателя и отпратен от представител на работодателя с израза „отидете си, ние ще ви се обадим“, то това обуславя ли служителя да продължи да стои пред работното си място, откъдето е изгонен и да има целенасочено поведение, търсещо допускане да полага своя труд?; 4/ След като служител е изгонен от работното си място, то това представлява ли невъзможност да полага своя труд по смисъла на чл. 213 КТ и служителят има ли задължение да проявява с някакви действия желанието си да престира своя труд, или работодателят, след като е уведомен за проблема, следва да прояви активност за разрешаването му и да доведе до знанието на работника си къде и кога да се яви, за да продължи да престира труда си по сключения между тях трудов договор?; 5/ При пасивно поведение от изгонен от работното си място служител същият има ли право на обезщетение за периода на недопускане да полага своя труд?; 6/ Съдът следва ли при формиране на изводите си да вземе предвид и извънпроцесуалното поведение на страните, в случая – работодател, като отчете, че същият е прекратил осигуряването на служителя си в деня, в който не го е допуснал/го е отстранил от работното място, което е показателно за поведението на работодателя, че същият повече няма да ползва труда на този служител? Според касатора отговорите на тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, която цитира.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Включвали се в брутното трудово възнаграждение за определяне на размера на задължението по чл. 213, ал. 2 КТ сумата начислена на лекар като работна заплата за изпълнени клинични пътеки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право