чл. 213, ал. 2 КТ

При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът.

Следва ли съдът да деноминира брутното трудово възнаграждение на ищеца, като приложи Закона за деноминация на лева (ЗДЛ) при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ, щом базата за това е последното брутно трудово възнаграждение, получено за месец ноември 1991 г. ?

Относно възнаграждението, което следва да се вземе предвид като база за определяне размера на обезщетението за недопускане до работа, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 677/15.10.2010 г. по гр. дело № 1302/2009 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната.За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото.

Кой е работодател и надлежна страна по трудови спорове в случаите, когато трудовият договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ-работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган, по който са налице влезли в сила съдебни решения на различни състави при ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК с противоречиво разрешение по посочения правен въпрос ?

Дали работник или служител по смисъла на разпоредбата на чл. 213, ал. 2 КТ трябва да се явява всеки ден на работа след като вече се е явил и е демонстрирал желанието си да работи по трудовото правоотношение и вече за два предходни периода има влезли в сила съдебни решения, с които е присъдено обезщетение за незаконно недопускане на работа?

Дали работник или служител по смисъла на разпоредбата на чл. 213, ал. 2 КТ трябва да се явява всеки ден на работа след като вече се е явил и е демонстрирал желанието си да работи по трудовото правоотношение и вече за два предходни периода има влезли в сила съдебни решения, с които е присъдено обезщетение за незаконно недопускане на работа?

Следва ли служителят да е положил усилия по престирането на труд, най-малкото като се е явявал на работа, които са осуетени от работодателя, за да се счете, че е налице фактическият състав на чл. 213 ал. 2 КТ?

Относно необходимостта работникът ежедневно да демонстрира пред работодателя желанието си да престира труд с оглед ангажирането на отговорността на работодателя да заплаща обезщетение за незаконно недопускане до работа за определен период.

За задължението на съда да извърши преценка на доказателствата, така както го задължава разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./ свързана с дейността му по обсъждане на допуснатите и събрани доказателства с оглед установените с тях релевантни за спора факти.

Дали явяването в предприятието на възстановения на работа работник или служител по смисъла на разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ трябва да е само еднократно и първоначално; необходимо ли е за всеки период, за който се претендира присъждане на обезщетение, работникът отново да се явява и да заявява желание да заеме работата?

Относно базата, върху която следва да се изчисли размера на обезщетението по чл. 213 ал. 2 КТ във връзка с разпоредбите за гарантирания минимален размер на обезщетението по чл. 244 и чл. 245 КТ.

Дали с влизане в сила на Закона за защита на класифицираната информация се прекратяват ex lege трудовите правоотношения с членовете на комисията или за това е необходимо изрично писмено волеизявление на работодателя?

1. С какъв иск се претендира отмяната на незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация за прекратяване на членствено правоотношение на член-кооператор?
2. С какъв иск се претендира отмяната на незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация за прекратяване на трудово правоотношение на член-кооператор?
3. С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация за вреди причинени на член-кооператор от незаконно освобождаване от работа, чиято неправомерност е установена по съдебен ред?
4. При незаконно недопускане на член-кооператор, с когото е създадено трудово правоотношение в изпълнение на чл. 9, ал. 2 ЗК и по реда на глава пета от КТ да постъпи на работа с какъв иск се осъществява защитата на накърнените му права?
5. Дължи ли се обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и от страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно предизвестие на другата страна при неспазване срока на предизвестие?
6. Дължи ли се обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ от производствена кооперация на член-кооператор при прекратяване на трудово правоотношение от член-кооператор в хипотезите регламентирани в чл. 327 КТ, т. 2 - За?
7. Дължи ли се обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ от член-кооператор на производствена кооперация когато членственото му правоотношение е прекратено при условията на чл. 12, ал. 1, т. 2 3К?
8. Дължат ли се обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор на основанията по КТ регламентирани в чл. 328, ал. 1 КТ, т. 1 - 4, по чл. 222, ал. 2 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор на основанията по чл. 325, т. 9 КТ и чл. 327, т. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване?
9. Дължи ли се обезщетение по чл. 224 КТ на член-кооператор при изключване от производствена кооперация по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК?
10. Дължи ли се обезщетение по чл. 224 КТ на член-кооператор при прекратяване на трудово правоотношение на основания по КТ?
11. С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация и виновните длъжностни лица за вреди, причинени на член-кооператор в хипотезите на чл. 226, ал. 1 КТ, т. 1 и 2?
12. С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация и виновните длъжностни лица за вреди причинени на член-кооператор в хипотезата на чл. 226, ал. 2 КТ?

1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?