чл. 213, ал. 2 КТ

За задължението на съда да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и за изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание.
Достатъчно ли е работникът/служителят веднъж да посети предприятието и да изяви готовност да престира труд по трудовото правоотношение, за да отговаря работодателят за недопускане за целия период от време, на осн. чл. 213, ал. 2 КТ?

Следва ли съдът да деноминира брутното трудово възнаграждение на ищеца, като приложи Закона за деноминация на лева (ЗДЛ) при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ, щом базата за това е последното брутно трудово възнаграждение, получено за месец ноември 1991 г. ?

Относно възнаграждението, което следва да се вземе предвид като база за определяне размера на обезщетението за недопускане до работа, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 677/15.10.2010 г. по гр. дело № 1302/2009 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Относно формата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Относно отговорността на ответника по иска, обусловен от този за правоприемство между закритото държавно училище и министерството, се решава противоречиво от съдилищата.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ и възстановява ли се автоматично трудовото правоотношение с работодателя-прехвърлител на търговското предприятието, в случая когато е преустановено действието на оздравителния план, поради неизпълнение задълженията на приобретателя и договора за продажба на предприятието е прекратен. Представлява ли прекратяването на дейността на предприятието в следствие на обявеното производство по несъстоятелност обективна невъзможност за допускане на работниците и служителите за изпълнение на трудовите им функции.

Възстановява ли се на работа народен представител след изтичане на мандата му, ако е заемал длъжност по срочно трудово правоотношение, чийто срок е изтекъл по време на разрешения му служебен отпуск и нормата на чл. 52, ал. 4 ЗИНП /отм./ представлява ли специално основание за трансформиране на срочно трудово правоотношение в безсрочно?

За правомощията на първоинстанционния и въззивния съд по искане за допускане на изменението на предявения иск по основание преди приключване на първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция.

Кой е работодател и надлежна страна по трудови спорове в случаите, когато трудовият договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ-работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган, по който са налице влезли в сила съдебни решения на различни състави при ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК с противоречиво разрешение по посочения правен въпрос ?

Относно еднократното явяване на работника достатъчно ли е, за да се демонстрира желанието му да бъде допуснат на работа, за да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 213 КТ или е необходимо за всеки период, за който се претендира присъждане на обезщетение, работникът отново да се явява и да заявява желание да заеме работата. Касационното разглеждане е допуснато само по отношение на частта на въззивното решение по предявените искове за периода 25 август 2005 г. – 25 август 2008 г.

Дали работник или служител по смисъла на разпоредбата на чл. 213, ал. 2 КТ трябва да се явява всеки ден на работа след като вече се е явил и е демонстрирал желанието си да работи по трудовото правоотношение и вече за два предходни периода има влезли в сила съдебни решения, с които е присъдено обезщетение за незаконно недопускане на работа?

Следва ли служителят да е положил усилия по престирането на труд, най-малкото като се е явявал на работа, които са осуетени от работодателя, за да се счете, че е налице фактическият състав на чл. 213 ал. 2 КТ?

Относно необходимостта работникът ежедневно да демонстрира пред работодателя желанието си да престира труд с оглед ангажирането на отговорността на работодателя да заплаща обезщетение за незаконно недопускане до работа за определен период.

Относно обективните предели на силата на пресъдено нещо и по въпроса за разглеждане на въззивната жалба извън заявените в нея основания.

Дали с влизане в сила на Закона за защита на класифицираната информация се прекратяват ex lege трудовите правоотношения с членовете на комисията или за това е необходимо изрично писмено волеизявление на работодателя?