Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 212 КТ

Прилагане на гражданския закон
Чл. 212. За неуредените в тази глава въпроси по имуществена отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон.

чл. 212 КТ

Прилагане на гражданския закон
Чл. 212. За неуредените в тази глава въпроси по имуществена отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При липса на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, възможно ли е да е налице ексцес при трудова злополука?
Коя е приложимата материалноправна уредба при влошаване на здравето, вследствие на влошаване на здравословното състояние след трудова злополука-тази към настъпването му през 2021 година, тази към момента на трудовата злополука през 2015 година или предходна такава?
Приложимо ли е на основание чл. 212 КТ общото правило на гражданската деликтна отговорност за пълно обезщетение на вредите от увреждането - чл. 51, ал. 1 ЗЗД и при ексцес от трудова злополука?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Коя е приложимата материалноправна норма по отношение на претенция на работник или служител за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на императивно установено с КТ задължение на работодателя, в случаите когато такова обезщетение не е изрично уредено в КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Кои са критериите, по които се определя мястото на работа по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ и съответно какъв е обхвата на забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение по чл. 118 КТ?
Дали включването на обща клауза в трудовия договор, по силата на която работникът/служителят се съгласява да извършва и други дейности и да бъде преместван на други работни места по писмено разпореждане на работодателя е достатъчно основание да се приеме, че страните са постигнали взаимно писмено съгласие за изменение характера на работата и мястото на работата или е необходимо страните да постигнат изрично писмено съгласие по повод конкретна длъжност и конкретно място на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Възниква ли право на обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ за периоди, за които няма експертно решение на ТЕЛК?“ и 2. „Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забава на плащането на обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ представлява ли трудов спор и влиза ли искът за това обезщетение в приложното поле на чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ?“. Сочи, противоречие с приетото в решение №74 от 05.07.2019 г. по гр. д. №2813/2018 г. на ВКС, III г. о., решение №132 от 11.07.2019 г. по гр. д. №3496/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №119 от 12.07.2013 г. по гр. д. №675/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №1858/27.10.2006 г. по гр. д. №501/2004 г. на ВКС, III г. о., решение №20 от 12.02.2020 г. по гр. д. №3830/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение №180 от 12.02.2018 г. по т. д. №2514/2016 г. на ВКС, II т. о. и решение №64 от 03.06.2011 г. по т. д. №476/2010 г. на ВКС, II т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

длъжен ли е съдът да приложи чл. 201, ал. 2 КТ във всяка хипотеза на принос на пострадалия, или като принос по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ може да се квалифицира единствено поведение на увреденото лице при условията на груба небрежност - неполагането на грижа, каквато и най-небрежният би положил при сходни обстоятелства. Изтъква се чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се сочи противоречие с практика на ВКС в реш. №977/2020г по гр. д №298/2009г, реш. 499/2012г и реш. №348/2011, реш. №977/2010г и реш. №62/2015г на Четвърто г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Коя е приложимата материалноправна норма по отношение на претенция на работник или служител за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на императивно установено с КТ задължение на работодателя, в случаите когато такова обезщетение не е изрично уредено в КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

При липса на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, възможно ли е да е налице ексцес при трудова злополука?
Коя е приложимата материалноправна уредба при влошаване на здравето, вследствие на влошаване на здравословното състояние след трудова злополука-тази към настъпването му през 2021 година, тази към момента на трудовата злополука през 2015 година или предходна такава?
Приложимо ли е на основание чл. 212 КТ общото правило на гражданската деликтна отговорност за пълно обезщетение на вредите от увреждането - чл. 51, ал. 1 ЗЗД и при ексцес от трудова злополука?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон. За съда, по аргумент за противното следва, че за уредените въпроси разпоредбите на ГРАЖДАНСКИЯ ЗАКОН за неприложими. В този смисъл съдебният състав изрично се е основал на ТР №45/1990 г. на ОСГК на ВКС. Следователно: в случая при наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл. 200 КТ и сл. и по отношение на тях не са приложими тези на ГРАЖДАНСКИЯ ЗАКОН, т. е тези на чл. 45-54 ЗЗД. Това от своя страна води до извод, че този тип злополука поражда специална трудовоправна отговорност, която е различна ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ уредена в разпоредбите на чл. 45-54 ЗЗД и явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. От изложеното, за съда следва изводът, че процесният инцидент, признат като „трудова злополука, не е обект на на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. Това сочи, че за застрахователя не е е възникнало задължението да обезщети на основание тази застраховка претърпените от ищеца вреди от тази трудова злополука, което прави претенцията по чл. 432 КЗ неоснователна.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право