Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 207 ал. 1 КТ

Размер на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност
Чл. 207. (1) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:
1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
2. за липса – в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриването на липсата.

чл. 207 ал. 1 КТ

Размер на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност
Чл. 207. (1) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:
1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
2. за липса – в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриването на липсата.

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?. Твърди се, че в отклонение от формираната по него константна съдебна практика въззивният съд не е отговорил на оплакванията по въззивната жалба и е изложил бланкетни и общи мотиви, за да потвърди първоинстанционното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

за това достатъчно ли е наличието на образувано досъдебно производство за престъпление „кражба срещу неизвестен извършител, което е спряно до откриване на извършителя и в последствие прекратено, да обуславя освобождаване на отчетниците от отговорност за липси. По така поставения въпрос следва да се има предвид, че с иска по чл. 211 във връзка с чл. 207., ал. 1, т. 2 КТ се реализира отговорността на работник, който изпълнява отчетнически функции, при констатирана липса в повереното му имущество, когато не е установена причината за същата. При липсата отчетникът е действал и/или бездействал виновно, като по този начин е нарушил задължението си да полага грижа по-голяма от обикновената по чл. 126, т. 8 КТ за опазване на имуществото на работодателя. Работодателят не е задължен да доказва неизпълнението на задълженията от страна на отчетника, а отчетникът е този, който трябва да установи, че е изпълнил задълженията си или че липсата се дължи на обективни обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина. Както е посочено в т. 14 ППВС №5/15.12.1995 година в производството по реализиране на отговорността могат да бъдат събирани доказателства за това, че определени вещи не липсват, а са налице, че вещите са погинали по обективни причини-наводнение, пожар, престъпление, които отчетникът не е имал възможност да предотврати, че липсите са резултат на нормалния производствено-стопански риск (чл. 204 КТ). Посочено е, че това са щети, които настъпват и при полагане на грижи на добър стопанин от страна на материално-отговорните лица. Могат да бъдат събирани доказателства и за всички обстоятелства и факти относно вината, причинната връзка, наличност на щета и нейния размер, относно действията на трети лица, които имат значение за отчетническата отговорност, относно полаганата грижа на отчетника, за опровергаване на констатациите по ревизионния акт. Посочените доказателства могат да бъдат събирани в производството по реализирането на отчетническата отговорност за липса в случаите на направени от отчетника възражения в тази насока. От това следва, че в това производство отчетникът може да прави всички възражения, които могат да доведат до пълното отпадане или до ограничаване на отговорността му за липси. Такива могат да бъдат, освен посочените по-горе такива, възраженията за оправдан стопански риск, неизбежна отбрана или крайна необходимост, за настъпването на липсата поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или за това, че липсата се дължи на обстоятелства, за които отговорност се носи от работодателя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

за предпоставките, отговорността и успешното провеждане на иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ спрямо лица, на които е възложено да отчитат пари на дружеството. Сочи се и очевидна неправилност на решението поради употребата на понятия, които не са легално дефинирани и е погазен принципа за законност Освободени са от отговорност лица, които са допуснали щета за търговското дружество.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

за реализиране на отговорността за констатирани липси на работника, изпълняващ отчетнически функции. Според тази практика причинната връзка между липсата / вреда с неизяснен произход/ и действията и бездействията на отчетника се предполага и не подлежи на доказване от работодателя. Предполага се и виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа, по-голяма от обикновената /чл. 126, т. 8 КТ/ за опазване на имуществото на работодателя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са цитирани решения на ВКС по различни казуси, без да е формулиран конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- т. е. не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съдържащите се в изложението съображения имат характер на оплаквания за неправилност на решението, които не могат да се обсъждат в настоящото производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Бояджиева

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

1. Съставлява ли липса вредата за работодателя, когато не е с неизяснен произход, а се дължи на умишлени действия на отчетника. Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като заявява, че формулираният въпрос е разрешен в противоречие с решение №252/18.05.2011 г. по гр. д. №1531/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение №586/30.04.2015 г. по гр. д. №2080/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №123/30.05.2011 г. по гр. д. №890/2010 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение №461/18.10.2010 г. по н. д. №415/2010 г. /в частта по гражданския иск/. 2. Възможно ли е да има признание на иск, когато по своята същност претенцията е за вреди с неясен произход. Позовава се бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 3. При претенция за обезщетяване за липси, следва ли в тежест на ищеца да се постави доказването, че липсите са възникнали по времето на упражняваната трудова функция. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като сочи противоречие с решение №56/10.03.2010 г. по гр. д. №540/2009 г. по описа на ВКС, III г. о. 4. Трябва ли в тежест на ищеца в производство по иск по чл. 207, ал. 1 КТ да се постави доказването на факта на задължаване на отчетника с ценностите, за които се претендира, че е налице липса. Представляват ли годно доказателство счетоводни документи, които не са съставени според изискванията на ЗСч, а са съставени след проверявания период и за нуждите на започналата ревизия. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение №56/10.03.2010 г. по гр. д. №540/2009 г. по описа на ВКС, III г. о. 5. Следва ли да се приложи чл. 83, ал. 1 ЗЗД като се приеме съпричиняване на вредите и това основание ли е за освобождаване/редуциране на отговорността на отчетника. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като сочи решение №878/14.01.2010 г. по гр. д. №3785/2008 г. по описа на ВКС, IV г. о.; 6. Следва ли при дадената от съда квалификация на иска по чл. 207, ал. 1 КТ съдът да даде възможност на ответника да ангажира доказателства по правоотблъскващите и правопогасяващите си възражения, независимо от това, дали е направил тези възражения с отговора на исковата молба. Позова се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и сочи противоторечие с решение №252/09.12.2015 г. по гр. д. №843/2015 г. по описа на ВКС, III г. о.7. Допустимо ли е в гражданския процес да се ценят изявления на страна, дадени пред орган на досъдебното производство, ако по независещи от страните причини, не може да се да се проведе процедурата по чл. 176 ГПК, въпреки че е допусната. Позовава се бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право