се цитира практика, съгласно която грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне; такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа; именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки. Това, което е приела, е че злополуката е станала изцяло по вина на работодателя, респективно не е приела, че е налице поведение на работника, което да е в причинна връзка с настъпването на вредата и да съставлява съпричиняване, респективно груба небрежност. Само за пълнота следва да се посочи, че установяването на последните е в тежест на ответника /чл. 154 ГПК/, който не сочи такива доказателства /видно СТЕ причините и механизмът за настъпване на злополуката са изместване от работното положение на улея на инсталацията за пресяване на въглища вследствие скъсване на окачването му и изсипване на маса от въглища от непресятата фракция върху работника, който, извършвайки дейности по напълване на бигбегове по ръчен способ /с лопата/ с въглища от непресятата фракция, се намира в непосредствена, опасна близост до улея на инсталацията/, като дори самите му възражения за съпричиняване, направени в отговора на исковата молба, не съдържат конкретизация на действия на пострадалия, които да са довели до причиняване на вредоносния резултат. Същевременно налице е изрична практика на ВКС /реш.№.60/05.03.14 по г. д.№.5074/2013, IV ГО, реш. №.977/14.01.10 по г. д.№.298/2009, IV ГО/, съгласно която когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, не може да се приеме наличие на груба небрежност от страна на работника; когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му; при доказателства, че трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с технически необезопасена машина и без да е проведен точен инструктаж за правилата за безопасност при работа с машината, настъпването на злополуката не е резултат от проявена от работника груба небрежност. Такава е и разглежданата хипотеза, в която с влязла в сила присъда на наказателен съд, задължителна за гражданския съгласно чл. 300 ГПК, е признато, че вина за настъпване на злополуката носи управителката и собственик на ответното дружество, предвид немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, неосигуряване на инструктаж и обучение на работника по правилата за безопасни и здравословни условия на труд, непритежаване на досие с техническа и проектна документация, неизвършване на периодични проверки на работното оборудване и при необходимост периодични изпитания за гарантиране на безопасната работа, неосигуряване на указания за начина и реда за изпълнение на трудовите задължения, като няма твърдения и доказателства, че от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени действия на работника могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. При това положение не е установен принос на пострадалия и проявена груба небрежност във връзка с настъпването на злополуката, които биха могли да обосноват прилагане на разпоредбата на чл. 201 КТ, респективно не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.