Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 201 ал. 2 КТ

Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 201. […] (2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

чл. 201 ал. 2 КТ

Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 201. […] (2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви към постановения съдебен акт или може само бланкетно да препрати към тези на СРС?; 4. Материално легитимиран ли е внук да получи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на негов дядо при трудова злополука?; 5. Правилно ли въззивният съд е приложил правилата за наследяване по Закона за наследството спрямо претенция, която не се основава на наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадалия от трудова злополука?; 6. Правилно ли съдът е приложил принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?; 7. Била ли е налице дълбока емоционална връзка между В. Г. и С. Г.?; 8. Била ли е създадена между дядо и внук трайна и дълбоко емоционална връзка и претърпял ли е ищецът от смъртта на първия продължителни болки и страдания?; 9. Приложимо ли е ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС в иск за присъждане на неимуществени вреди с правно основание чл. 200 КТ?; 10. Ответникът трябва ли да докаже съпричиняване или ищецът трябва да докаже, че е налице такова?; 11. При какви условия следва да бъде доказано възражението за съпричиняване?; 12. Следва ли възражението за съпричиняване да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване или е достатъчно да бъде проведено насрещно непълно доказване с предположения?; 13. В настоящия случай доказано ли е при условията на пълно и главно доказване възражението за съпричиняване?; 14. Правилно ли съдът е определил процента на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ?; 15. Длъжен ли е съдът да уважи възражение за съпричиняване, дори и то да бъде надлежно доказано, с оглед размера на вредите и какво значение имат те за пострадалия или неговите наследници? По отношение на първи, втори и трети въпроси, се поддържа, че са разрешени в противоречие с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение №228/01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на ВКС, I Г. О., решение №110/12.04.2010 г. по гр. д. №4617/2008 г. на ВКС, IV Г. О., решение №115/30.04.2013 г. по т. д. №805/2011 г. на ВКС, II Т. О., решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I Т. О., решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II Т. О., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, I Т. О., решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, II Т. О. По въпросите от четвърти до осми се сочи противоречие с решение №115/15.11.2018 г. по гр. д. №4455/2017 г. на ВКС, III Г. О., решение №499/09.01.2012 г. по гр. д. №1577/2010 г. на ВКС, IV Г. О. и ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За четвъртия, деветия и петнадесетия въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на въпросите от десети до четиринадесети се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №63/10.05.2017 г. по гр. д. №3648/2016 г. на ВКС, III Г. О., решение №151/12.11.2012 г. по т. д. №1140/2011 г. на ВКС, II Т. О., решение №66/01.06.2017 г. по т. д. №650/2016 г. на ВКС, I Т. О., ППВС №17/1963 г. и решение №252/05.02.2015 г. по т. д. №3320/2013 г. на ВКС, I Т. О. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) „относно неправилния и незаконосъобразен извод на въззивния съд в обжалваното решение, че независимо от проявената груба небрежност от служителя Х. М. К., която е единствена причина и води до настъпването на трудовата злополука с него, въззивният съд не прилага обективно и законосъобразно чл. 201, ал. 2 КТ, съответно въззивният съд в обжалваното решение не определя по-голям от 50 % съпричиняване, съответно не намалява определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците – наследници на служителя Х. М. К., като осъжда „Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата З. К. – 90 000 лв. и на ищцата В. Л. – 70 000 лв.“; 2) длъжен ли е съдът да посочи аргументи, след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото – защо възприема или не възприема дадено експертно заключение, следва ли съдът да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респ. защо счита експертното заключение за достатъчно или недостатъчно аргументирано, следва ли да се мотивира и обоснове съдът защо възприема или не възприема заключението на вещото лице в приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза по делото“; и 3) „неправилният и незаконосъобразен извод на въззивния съд, който не коригира размера на обезщетението за неимуществени вреди с приспадане на приноса на собственото състояние на болния/пострадалия Х. М. К.“. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като в тази връзка сочи конкретни съдебни решения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

са разрешени в съответствие с установената съдебна практика, касаеща преценката на ангажираните по делото доказателствени средства. Безспорно е, че съдът е длъжен да формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните доказателства, които следва да обсъди поотделно и в съвкупност, като преценката се извършва съобразно научните, опитните и логическите правила. И заключението на експертизата, и гласните доказателства, като всяко друго доказателствено средство подлежат на преценка от съда. Съдът не е длъжен да ги възприеме, дори и при липса на изрично възражение, но дължи да изложи мотиви, обосноваващи преценката му и в случая – видно от гореописаните му мотиви – това е направено. Относно свидетелските показания – от значение са и установените обстоятелства за свидетеля, свързани с начина на възприемане от него на съответните факти – възраст, психическо състояние, способности, възможност за възпроизвеждане, пристрастност, непосредственост и др. При противоречие в дадените показания, съдът следва да посочи защо възприема едни показания за сметка на други и когато това е направено, задължението на съда е изпълнено. В случая, касаторът оспорва правилността на формираните от съда правни изводи въз основа на ангажираните доказателствени средства, но проверка за правилност в настоящето производство касационната инстанция не може да извършва.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение, но е приел фактическата обстановка, включена в мотивите на това решение и е препратил към нея, като не е извършил самостоятелна оценка на доказателствата и не е формирал свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, които да отрази писмено в мотивите към решението си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност? (По искове за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на роднини от смърт вследствие на трудова злополука)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за съпричиняването, въззивният съд намалява размера на обезщетението, определно от първоинстнационния съд по справедливост. Според касатора, нарушено е изискване относно правомощията на съда да се произнесе само в пределите на търсената защита. Поддържа се оплакване и от занижаване размера на обезщетението. В изложение са формулирани две групи въвроси, в шест точки. Първата група въпроси е за критерия в чл. 52 ЗЗД и прилагането му: за съобразяване с възрастта на пострадалия, времетраенето на възстановяването и остатъчните явления и неудобства(т. 1); за посочване значението на конкретните обстоятелства (т. 2) и следва ли да се съобрази поотделно всяка една от получените травми(т. 3); следва ли да се съобразява практиката по други сходни случаи (т. 4). Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с установена практика на ВКС, както и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При липса на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, възможно ли е да е налице ексцес при трудова злополука?
Коя е приложимата материалноправна уредба при влошаване на здравето, вследствие на влошаване на здравословното състояние след трудова злополука-тази към настъпването му през 2021 година, тази към момента на трудовата злополука през 2015 година или предходна такава?
Приложимо ли е на основание чл. 212 КТ общото правило на гражданската деликтна отговорност за пълно обезщетение на вредите от увреждането - чл. 51, ал. 1 ЗЗД и при ексцес от трудова злополука?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД, да обсъди всички релевантни за размера на обезщетението доказателства, както и възраженията на страните?
Кои са обективните критерии за определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД при трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука и длъжен ли е съдът да изложи мотиви по отношение на всеки един от тези критерии, определящи размера на обезщетението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

12356 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право