чл. 201 ал. 2 КТ

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи на страните и да направи цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл. 12. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК? Може ли гражданският съд да цени извънсъдебните изявления за неизгодни факти, дадени от страната по гражданското дело пред органите на полицията и прокуратурата?
При заявено искане от страна на работодателя за намаляване размера на обезщетението по чл. 200 КТ, поради допусната груба небрежност от страна на пострадалия работник, длъжен ли е съдът да установи и изложи мотиви относно механизма на увреждането, вкл. конкретното поведение на работника, което е в причинна връзка с увреждането? Когато са налице противоречиви твърдения и противоречиви доказателства за механизма на трудовата злополука /пътен инцидент/ и във въззивната жалба се съдържат твърдения, че механизмът на произшествието не е установен, а по този начин не е доказана причинно - следствената връзка между поведението на участниците и получените от пострадалия увреждания, длъжен ли е съдът да допусне служебно автотехническа експертиза, която да установи, чрез необходимите измервания, изчисления и научни методи конкретния механизъм, в резултат на който е настъпило произшествието?
Следва ли въззивният съд, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, да допусне събиране на доказателства, поискани с въззивната жалба, които първоинстанционният съд не е допуснал поради процесуални нарушения?
Какво е съдържанието на понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД и кои са критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалия при трудова злополука?