1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви към постановения съдебен акт или може само бланкетно да препрати към тези на СРС?; 4. Материално легитимиран ли е внук да получи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на негов дядо при трудова злополука?; 5. Правилно ли въззивният съд е приложил правилата за наследяване по Закона за наследството спрямо претенция, която не се основава на наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадалия от трудова злополука?; 6. Правилно ли съдът е приложил принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?; 7. Била ли е налице дълбока емоционална връзка между В. Г. и С. Г.?; 8. Била ли е създадена между дядо и внук трайна и дълбоко емоционална връзка и претърпял ли е ищецът от смъртта на първия продължителни болки и страдания?; 9. Приложимо ли е ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС в иск за присъждане на неимуществени вреди с правно основание чл. 200 КТ?; 10. Ответникът трябва ли да докаже съпричиняване или ищецът трябва да докаже, че е налице такова?; 11. При какви условия следва да бъде доказано възражението за съпричиняване?; 12. Следва ли възражението за съпричиняване да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване или е достатъчно да бъде проведено насрещно непълно доказване с предположения?; 13. В настоящия случай доказано ли е при условията на пълно и главно доказване възражението за съпричиняване?; 14. Правилно ли съдът е определил процента на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ?; 15. Длъжен ли е съдът да уважи възражение за съпричиняване, дори и то да бъде надлежно доказано, с оглед размера на вредите и какво значение имат те за пострадалия или неговите наследници? По отношение на първи, втори и трети въпроси, се поддържа, че са разрешени в противоречие с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение №228/01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на ВКС, I Г. О., решение №110/12.04.2010 г. по гр. д. №4617/2008 г. на ВКС, IV Г. О., решение №115/30.04.2013 г. по т. д. №805/2011 г. на ВКС, II Т. О., решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I Т. О., решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II Т. О., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, I Т. О., решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, II Т. О. По въпросите от четвърти до осми се сочи противоречие с решение №115/15.11.2018 г. по гр. д. №4455/2017 г. на ВКС, III Г. О., решение №499/09.01.2012 г. по гр. д. №1577/2010 г. на ВКС, IV Г. О. и ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За четвъртия, деветия и петнадесетия въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на въпросите от десети до четиринадесети се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №63/10.05.2017 г. по гр. д. №3648/2016 г. на ВКС, III Г. О., решение №151/12.11.2012 г. по т. д. №1140/2011 г. на ВКС, II Т. О., решение №66/01.06.2017 г. по т. д. №650/2016 г. на ВКС, I Т. О., ППВС №17/1963 г. и решение №252/05.02.2015 г. по т. д. №3320/2013 г. на ВКС, I Т. О. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК.