чл. 194 ал. 1 КТ

1“В случаите когато потвърждава решението на първата инстанция, въззивният съд освобождава ли се от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?“; 2“Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните и дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания?“; 3“Писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва ли да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №/..2024 по дело №/2023

1/ Като вид дисциплинарно наказание или като начин на прекратяване на трудовото правоотношение разглежда законодателят дисциплинарното уволнение в хипотезата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ; 2/ Трябва ли първоинстанционният и въззивният съд да обсъдят служебно спазването на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ; 3/ Какво означава изразът в същата група предприятия“, употребен в чл. 222, ал. 3 КТ, и може ли той да се приложи към системата на Български държавни железници, включително и по отношение на стопанското обединение, съществувало преди 1989 г. Първи и втори въпрос са повдигнати в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №60177/17.01.2022 г. по гр. д. №3778/2020 г. на ІІІ г. о. Третият въпрос е повдигнат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без надлежно обосноваване на допълнителния критерий.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №/..2024 по дело №/2023

се изтъква противоречие с реш. №665/2010г, реш. №216/2014г, реш. №459/2011г, реш. №158/2013г, реш.№23/2016г, реш.№167/2014г, реш.№297/2014г. и реш. №135/2021г на Четвърто г. о на ВКС. По прилагането на чл. 235 ГПК и обсъждането на всички доводи, правнорелевантни факти и преценката им от съда се изтъкна противоречие с от ТР№1/2001г ОСГК и трайно формирана практика на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Емил Томов

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Предстои добавяне

чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 194 ал. 3 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 КТ, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ „Защо повече от две години ръководството не е предприело санкции против мен, тъй като през този период не бях допуснат до работа?“; 2/ „Защо през този период предприятието официално ме е водило в неплатен отпуск/за който не съм заявявал/“?; 3/ „Защо за периода от 2019 г. до 2022 г. съм бил осигуряван от ответника, като само една част от времето съм бил в болнични?“; 4/ „Защо се е наложило да подам жалба до инспекцията по труда, заведена под №22039483/21.04.2022 г., преди да бъда дисциплинарно уволнен и в нея съм заявил, че не съм допускан до работа?“; 5/ „Защо съдът не е разисквал фактите от констатациите по писмо с изх.№2204645б/20.05.2022г., с които е уведомен, че е извършена проверка и от направената констатация, освен, че не са заплатили платения отпуск през годините, липсват писмени молби за платен или неплатен отпуск. Смята, че това обосновава наличие на практика на организация на труда при ответната страна, която и позволява по този начин да работи с шофьорите, като „когато им е изгодно съставят протокол за неявяване на работното място и налагат дисциплинарно уволнение, а при същите условия, но когато те решат - не се търси отговорност за неявяване на работата и това няма последствие.; и 6/ „Защо ответната страна заявява, че не е информирана за здравословното състояние /трудова злополука/, като по делото са представени доказателства за воденото между страните съдебно производство и по този начин този факт следвало да бъде отразен в решението?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Таня Орешарова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 6 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

Може ли да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение", когато поведението на работника е довело до нарушаване на етичните правила, но същото е породено от личен, а не от служебен конфликт?
Необходимо ли е да възникнат вреди за работодателя, за да се обуслови налагането на дисциплинарното наказание „уволнение" или е достатъчно да е налице неизпълнение на възложена работа?
Може ли да се приеме, че педагогическият съветник се приравнява на учител по отношение на задълженията на учителите да спазват морално-етичните норми за поведение от най-висок порядък, давайки личен пример с постъпките си на децата-пример за достойно поведение в обществото и безупречен морал?
Следва ли работното време на педагогическия съветник да бъде приравнено на приемното му време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №/..2024 по дело №/2023

в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се уважи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. „Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните? Длъжен ли е въззивният съд в решението си да изложи обосновани правни и фактически изводи?“; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото?“; 3. „Длъжен ли е съдът, при преценка на събраните доказателства, да съобрази логическите и опитните правила?“; 4. „По какъв начин се установява обемът и съдържанието на задълженията на служителя?“; 5. „Длъжен ли е съдът при преценка на тежестта на дисциплинарното нарушение да вземе предвид мястото и характера на работа на уволнения служител?“; 6. „Включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание, с цел осъществяване на съдебен контрол от въззивната инстанция и кои са допустимите доказателствени средства?“; 7. „Как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?“; 8. „Следва ли при преценката дали нарушението е „тежко”, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?“; 9. „Кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението?“; 10. „Дали при преценка на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина освен посочените в чл. 189 КТ критерии следва да бъдат съобразени и всички други имащи значение за конкретния случай факти и обстоятелства, включително характера и важността на работата, възможните неблагоприятни последици за работодателя с оглед обществената му значимост и субективното отношение на служителя към извършеното и липсата на самокритичност?“; 11. „Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?“ и 12. „Как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника или служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, когато трудовата функция изисква една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, а осъществяващия тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на задълженията си да престира поведение, при което да полага, съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството работодател?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото по първия въпрос в т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение №50150/20.03.2023 г. по гр. д. №3133/2022 г. на ВКС, III г. о., решение №60102/13.10.2021 г. по гр. д. №965/2021 г. на ВКС, I г. о. и решение №60/15.06.2022 г. по гр. д. №248/2021 г. на ВКС, IV г. о., по втория в решение №107/25.06.2019 г. по гр. д. №2737/2018 г. на ВКС, III г. о., ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №217/06.09.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №553/27.06.2013 г. по гр. д. №196/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №65/30.07.2014 г. по т. д. №1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №101/28.10.2016 г. по гр. д. №853/2016 г. на ВКС, II г. о., решение №214/15.03.2017 г. по гр. д. №112/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №112/02.05.2017 г. по гр. д. №3356/2016 г. на ВКС, IV г. о., по третия в решение №305/27.06.2012 г. по гр. д. №1110/2011 г. на ВКС, IV г. о., т. 3 ТР №2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 12 ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, по четвъртия в решение №257/10.06.2010 г. по гр. д. №3681/2008 г. на ВКС, III г. о. и определение №415/09.05.2018 г. по гр. д. №168/2018 г. на ВКС, IV г. о., по петия в определение №60777/30.11.2021 г. по гр. д. №1770/2021 г. на ВКС, IV г. о. и определение №835/25.04.2023 г. по гр. д. №4846/2022 г. на ВКС, III г. о., по шестия в решение №68/03.05.2012 г. по гр. д. №1808/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №94/30.05.2013 г. по гр. д. №646/2012 на ВКС, IV г. о. и определение №1099/23.11.2017 г. по гр. д. №3858/2017 г. на ВКС, IV г. о., по седмия в решение №4/13.03.2020 г. по гр. д. №544/2019 г. на ВКС, III г. о. и цитираните в него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по осмия в решение №324/06.01.2017 г. по гр. д. №2302/2016 г. на ВКС, IV г. о. и цитираните в него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по деветия в решение №109/13.08.2018 г. по гр. д. №3323/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение №81/12.05.20212 г. по гр. д. №2618/2020 г. на ВКС, IV г. о., по десетия в решение №372/01.07.2010 г. по гр. д. №1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №551/15.07.2010 г. по гр. д. №64/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №1440/03.10.2005 г. по гр. д. №974/2003 г. на ВКС, III г. о., решение №1383/14.07.2006 г. по гр. д. №3160/2003 г. на ВКС, III г. о., определение №344/15.04.2019 г. по гр. д. №4190/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение №372/01.07.2010 г. по гр. д. №1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., по единадесетия с решение №299/09.04.2020 г. по гр. д. №1503/2019 г. на ВКС, III г. о. и по дванадесетия в решение №516/28.06.2010 г. по гр. д. №94/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №227/29.06.2012 г. по гр. д. №1417/2011 г. на ВКС, III г. о., решение №372/01.07.2010 г. по гр. д. №1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №167/14.05.2013 г. по гр. д. №1102/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №112/07.04.2015 г. по гр. д. №4587/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение №585/10.07.2019 г. по гр. д. №4197/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение №244/07.11.2017 г. по гр. д. №574/2017 г. ВКС, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №/..2024 по дело №/2023

не могат да променят изводите на съда, тъй като същият се е произнесъл по наведените от ищцата твърдения за изтекли преклузивни срокове за налагане на процесното дисциплинарно наказание. Въпросите, по които се иска формиране на практика на ВКС не са свързани с предмета на спора. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Мария Христова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Решение №/..2023 по дело №/2022

За значението на посочване време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Мими Фурнаджиева

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК

Определение №/..2023 по дело №/2023

за доказване на вината, тъй като няма нормативно изискване работодателят в рамките на съдебното производство да доказва обстоятелства за нарушения на норми, за които не е наложил дисциплинарното наказание, в т. ч. и наличието на административноправна вина, а единственото, което следвало да докаже е наличието на вина в съответствие с посоченото в заповедта нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред. Поставя се въпроса: доколко в съдебното производство, следва да се търси доказване на вина по реда на закон, който не е предмет на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да излага конкретни обстоятелства за значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.