всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 193 КТ

Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание
Чл. 193. (1) Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
(2) Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
(3) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички своевременно направени възражения на страните имащи отношение към описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и възраженията, че такива не са допуснати от ищеца, а наложените дисциплинарни наказания са незаконосъобразни, както и доказателствата въз основа на които е направил изводите си за законосъобразността на заповедта за уволнение, нарушени ли са чл. 12, чл. 154, aл. 1 и чл. 235 вр. чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, нарушил ли е работодателя критерия „системност“ по смисъла на чл. 190 aл. 1, т. 3 КТ, когато установените нарушения и наказания не са еднакви по вид и включващи „лишаване от премия" на ищеца като дисциплинарно наказание, може ли да се приеме, че то има такъв характер при положение, че в чл. 188 КТ точно са посочени дисциплинарните наказания, които се налагат по КТ - „забележка, „предупреждение за уволнение и „уволнение и при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява ли вида на дисциплинарните нарушения с техните обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, налице ли е противоправно неизпълнение на трудовите задължения от на работника описани в заповедта за наказание и реализиране на трудовата му функция и връзката с възложената му работа, свързано ли е естеството на нарушенията описани в заповедта за наказание с трудовите му функции и по какъв начин се индивидуализират трудовите функции на работника, за изпълнението, на които се задължил, кои са относимите нарушения към възложената трудова функция, за да носи ищецът дисциплинарна отговорност по КТ за виновно неизпълнение на конкретен вид задължения по чл. 186 и чл. 187 КТ и кои са те по смисъла на чл. 188, ал. 3 КТ, с кои доказателства ответникът работодател е доказал, че ищецът е извършил всички посочени в заповедта нарушения, които са му дали основание да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд, какви са били критериите за това, извършил ли е въззивният съд съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, т. е. като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, обусловена ли е законността на уволнението извършено по чл. 190, ал. 1 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика предвид предмета на уволнението, може ли работодателят да откаже изплащане на уговорено в индивидуален трудов договор на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, след положен от служителя труд с позоваване на утвърден от него Правилник за заплащане на труда в „Топлофикация Русе АД, както и да му налага такава санкция в нарушение на този правилник, вложен ли е противоположен смисъл на нормата на чл. 188 КТ, в който са определени само три дисциплинарни наказания, а въззивният съд е приел, че има и четвърто, приемайки удръжката на премията като такова и влагайки и смисъл противоположен на съдържанието и е налице очевидна неправилност на обжалваното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма по чл. 188 КТ, в смисъл противоположен на съдържанието и решението явна необоснованост на мотивите му, представлява ли злоупотреба с право и ползване на права от неправомерно поведение при прекратяване на трудовия договор на ищеца или е налице добросъвестност от страна на ответника - работодател при положение, че е използвал незаконни средства за тази цел, а именно налагане на дисциплинарни наказания за възложена несвойствена работа и удръжка на премия като дисциплинарно наказание, което липсва в закона, допустимо ли е налагането на дисциплинарно наказание, което не е предвидено в изчерпателно изброените в чл. 188 КТ и съставлява ли лишаването от допълнително материално стимулиране „законосъобразен способ за реализиране на дисциплинарна отговорност, преднамерено ли работодателя е използвал правата си не в смисъла и насоката определени в закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е работодателят във връзка с изискването по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да опише всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение по текста на чл. 187 КТ е извършено?
Какъв обем от информация следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение, за да се счита за надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ?
С каква цел е въведено задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение и кога изложените в нея мотиви удовлетворяват изискването за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ?
Кои са задължителните реквизи в съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ?
Кога се приема, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание с там описано нарушение на трудовата дисциплина удовлетворява изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност?
Приложим ли е чл. 195, ал. 1 КТ в частта на изискването за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание когато в отношенията между работодателя и работника/служителя е ясно за какво е наложено това наказание?
Длъжен ли е работодателят в искането по чл. 193 КТ да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, за което се образува дисциплинарното производство, подчинено ли е то на някакви формални правила или е достатъчно работникът/служителят да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е запознал с обстоятелствата?
Какво следва да бъде съдържанието на искането по чл. 193, ал. 1 КТ, отправено до привлечения към дисциплинарна отговорност работник/служител?
Какъв е разумният срок, който следва да се предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност работник/служител за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ когато въпросите на работодателя са ясни и касаят определени, непосредствено извършени от лицето действия?
Какъв факт следва да е доказан по делото, за да се приеме, че е налице изпълнение на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Приложима ли е закрилата по чл. 333 КТ, когато служителят умишлено е отказал да съдейства на работодателя при изпълнението на задълженията по тази разпоредба, включително чрез отказ да представи декларация относно здравословното си състояние?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Спорен е въпросът, дали длъжността на ищеца е част от художествено-творческия състав на театъра, съответно дали 09.01.2023 г. е присъствен ден за същия.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Изисква ли разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ работодателят да е уведомен, че работникът е започнал ползването на надлежно разрешен отпуск по болест?
Може ли да се приеме, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага независимо от това, че работникът не е представил болничен лист на работодателя, но е отишъл в предприятието в работното си време с намерение да уведоми работодателя за разрешения му отпуск?
Може ли да се приеме за целите на приложение на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, че е доказано започване ползването на разрешен отпуск само въз основа на изложено от ищеца твърдение, че е отишъл в събота в предприятието, именно за да уведоми работодателя за разрешения му отпуск, но без да носи издадения му по-рано същия ден болничен лист?
Налице ли е несъответствие по смисъла на чл. 195 КТ в заповедта за уволнение между посоченото правно основание и изложените фактически обстоятелства, ако цитираното правно основание обхваща две хипотези на нарушение?
Следва ли в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят изрично да посочи дали е осъществено „неизпълнение на възложената работа“ или „неспазване на технологичните правила“ от страна на работника, както и да е посочено какво точно е извършил или не е извършил работникът или служителят, кога и къде го е извършил, по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши, какъв е интересът от извършването или от не извършването му за работодателя, както и какво лично отношение е показал към простъпката си, за да отговаря заповедта за уволнение на изискванията на чл. 195 КТ?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Кое явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи? Може ли да се квалифицира като „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина, заслужаващо налагането на дисциплинарно наказание „уволнение, явяването на работа след употреба на алкохол от страна на работник, който престира труда си във виеокорискови условия, ако от деянието не са настъпили допълнителни вредни последици? При въведена в предприятие-работодател нулева толерантност към употреба на алкохол преди явяване на работа и по време на работа следва ли да се извършва преценка за тежестта на нарушението—явяване на работа след употреба на алкохол? Ненастъпването на допълнителни вредни последици от дисциплинарното нарушение трябва ли да се разглежда като смекчаващо укоримостта на деянието обстоятелство, предполагащо по-лека наказуемост, или самият факт, че е съществувала възможност за настъпването им само по себе си прави нарушението по-тежко, както и при преценка за еъразмерноет между дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, когато от деянието не са настъпили допълнителни вредни последици, има ли значение в резултат на чии действия е предотвратено евентуалното им настъпване? Може ли липсата на самокритичност у извършилия дисциплинарното нарушение работник или служител, изразяваща се в непризнаване на факта на извършване на деянието, да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и може ли тя да даде основание за налагане на по-тежко наказание? Може ли чистото дисциплинарно минало на провинилия се работник или служител да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, предопределяйки налагането на по-леко такова, когато извършеното от работника или служителя нарушение на трудовата дисциплина е безспорно тежко? и Следва ли съда при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта по иска за заплащане на сумата 1 758. 64 лв. – недължимо удържана от дисциплинарно уволнения ищец за обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ, е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол, а образуваното по нея производство пред ВКС - прекратено.
Предвид формулировката на поставените в изложението питания, те нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същите са изводими не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения, а от становището на страната по правилността на обжалваното решение, като самите въпроси са фактически – т. е. отговорът по тях предполага обсъждане на доказателства. Въпросите са привързани към оплакванията на касатора за неправилна оценка на фактите по делото и чрез тях се изрязва несъгласие с извода за основателност на исковите претенции поради допуснато от страна на работодателя нарушение на императивното правило на чл. 189, ал. 1 КТ. По своето естество повдигнатите въпроси съставляват доводи срещу правилността на въззивното решение и съставляват касационни основания (чл. 281, т. 3 ГПК), които обаче са релевантни във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекцията ѝ (по чл. 288 ГПК). В последната касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Ето защо, непоставянето на правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към постановките по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е винаги конкретна, тъй като изисква съобразяване от съда на конкретни обстоятелства, относими както към работодателя, така и към работника или служителя като страни в конкретното трудово правоотношение, а именно –специфика на трудовия процес и занятието на работодателя, съдържанието на конкретния трудов договор, установения вътрешен трудов ред в предприятието, начина и обстоятелствата при извършване на нарушението, поведението на работника или служителя, наличието или не на други нарушения на трудовата дисциплина и пр. В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са нарушения на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението обаче е различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. Извършеното нарушение, изразяващо се в употреба на алкохол преди и по време на работа, следва да се преценява, както от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание, така и от съда при проверка на законността на последното, съобразно всички относими конкретни обстоятелства (освен гореизложените също така и значимост на неизпълнението с оглед настъпили или възможни неблагоприятни последици за работодателя, поведение на работника или служителя при извършване на нарушението и през времетраенето на трудовия договор). Последователна е практиката на ВКС в разбирането, че и при нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа и при това, състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол, състоянието на работника пречи за осъществяване на възложените му задачи и нарушението е толкова по-тежко, колкото по-голяма е степента на опиянение. При преценка на състоянието на работника и дали то не му позволява да изпълнява възложените му задачи, от значение е констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука – особено при упражняване на високорискова трудова дейност. Разпоредбата на чл. 126, т. 2 КТ предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение – за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това. В този смисъл е приетото в решение №551 от 15.07.2010 г. по гр. д. №64/2009 г., решение №52 от 06.03.2019 г. по гр. д. №3636/2018 г., решение №232 от 31.03.2010 г. по гр. д. №227/2009 г., всички по описа на IV г. о. В случая въззивният съд не се е отклонил от горните правни разрешения, като е формирал извод, че преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя, без значение дали се касае за нарушения, които са квалифицирани като тежки. Решаващите му мотиви, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, като наложеното дисциплинарно наказание „уволнение не е съответно (прекомерно тежко е) спрямо конкретното нарушение, са обосновани с оглед установените по делото конкретни обстоятелства, както и след анализ на събраните гласни и писмени доказателства. Дали този анализ е правилен по същество, в производството по селекция на касационната жалба (чл. 288 ГПК) не може да се проверява – в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а в случая същите не противоречат на практиката на ВКС по приложението на чл. 189 КТ. Така няма основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието пък на съдебна практика на ВКС, с която обжалваното решение е съобразено, изключва приложно поле на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди и прецени доводите на страните и събраните доказателства също не се откриват предпоставки за достъп до касация. Видно от съдържанието на въззивния съдебен акт съображения в тази насока са изложени подробно и е налице задълбочено обсъждане на събрания доказателствен материал, във връзка и с твърденията и доводите на страните. Така повдигнат, въпросът не удовлетворява изискването за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – вж. разясненията по т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а оплаквания срещу направените от съда изводи, като неправилни, които не могат да се обсъждат в настоящето производство. Според даденото тълкуване по т. 1 от горното ТР, правният въпрос не може да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, то допускане на обжалването не може да се извърши посредством навеждането на доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Въззивното решение не е и недопустим съдебен акт. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване правото на иск, респ. правото на жалба. Произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице, когато съдът е присъдил нещо различно от исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран. В разглеждания случай въззивният съд не е нарушил диспозитивното начало, тъй като се е произнесъл по предмета на спора, надлежно очертан от заявените от ищеца обстоятелства, съставляващи основанията, на които се отрича съществуването на оспореното потестативно право на работодателя на уволнение и при формулираното и съответно на тези обстоятелства искане за съдебна защита. Поради това не се налага въззивното решение да бъде допускано до касационно обжалване за проверка на допустимостта му по реда на чл. 290 ГПК.
Не може да се удовлетвори и искането за допускане на касационен контрол, поради очевидна неправилност на въззивното решение – чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

12385 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела