Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 190 КТ

Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (1) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;
4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;
6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;
7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
(2) Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1.

чл. 190 КТ

Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (1) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;
4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;
6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;
7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
(2) Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение в случаите, когато изтича срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ, при започнало производство по налагане на дисциплинарно наказание и поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ и допустимо ли е при започнало реализиране на елементите на едно основание за уволнение, изпълнението на този фактически състав да се спре с инициирането на друго основание за прекратяване на правоотношението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Дали работодателят е длъжен да посочи фактическите обстоятелства в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК – твърди се противоречие с решение №138/13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №5715/2013 г., IV г. о. и множество други решение на ВСК, постановени по реда на чл. 290 ГПК; относно задължението на съда да обсъди дали писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – твърди противоречие с посоченото по-горе решение, както и с решение №217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №761/2010 г., IV г. о.; решение №694/17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №280/2009 г., IV г. о.; решение №112/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №4587/2014 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да игнорира фактическото изложение, включително дати, на извършени от служител/работник нарушения на трудовата дисциплина, обективирано в друг документ, към който препраща заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение; записите от камери за видеонаблюдение могат ли да се приемат за достоверен източник на данни за нарушението, към който се препраща в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение; препращане към източник на достоверна информация – в случая видеозапис, който се установи като истинен в процеса, следва ли да се приеме като неразделна част от заповедта и/или следва да се игнорира от съда – твърди се противоречие с решение №162/13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №67/2016 г., IV г. о.; решение №124/23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. №3709/2019 г., IV г. о. и решение №642/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №1208/2009 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да се води и да търси доказване само по съображения относно съдържанието на цитираните в заповедта правни норми, без да прецени уволнението въз основа на описаните в заповедта конкретни нарушения; допустимо ли е съдът да игнорира фактическото изложение на извършени от служител/работник нарушения на трудовата дисциплина, обективирано в съдържанието на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение; следва ли съдът да установи в процеса дали посоченото във фактическата част на заповедта всъщност се е случило; при извършено в процеса доказване на изложените във фактическата част на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение нарушения, извършени от служителя, допустимо ли е съдът да игнорира тези установени по делото факти – твърди противоречие с решение №112/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №4587/2014 г., IV г. о.; решение №464/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №1310/2009 г., IV г. о.; решение №257/10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №3681/2008 г., III г. о.; решение №395/01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №1629/2009 г, III г. о.; решение №55/01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №1972/2009 г., IV г. о.; 5/ допустимо ли е съдът да тълкува разширително разпоредбата на чл. 195 КТ и да я допълва – твърди се противоречие с решение №464/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №1310/2009 г., IV г. о., решение №722/03.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №518/2009 г., IV г. о.; решение №68/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №3145/2013 г., IV г. о.; решение №270/03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №1328/2012 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да приеме, че не е посочена дата на извършеното от служителя нарушение, ако в заповедта за дисциплинарно уволнение е посочен период; или са посочени дати, от които може да се изведе, че нарушенията са извършени в периода между посочените дати; допустимо ли е въззивният съд да игнорира определяем период на извършване на нарушенията и директно да приеме, че няма да обсъжда обективираните в заповедта нарушения поради липса на посочена изрична дата – твърди противоречие с решение №102/12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №5501/2013 г., IV г. о.; решение №676/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №999/2009 г., IV г. о. и др.; 7/относно тълкуването (възприемането) на съда на съдържанието на искането за обяснения за извършените от служителя нарушения - твърди се противоречие с цитираната по-горе практика по пети въпрос - решение №722/03.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №518/2009 г., IV г. о.; решение №68/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №3145/2013 г., IV г. о.; решение №270/03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №1328/2012 г., IV г. о.; относно тълкуването (възприемането) на съда на “поверителна информация“; допустимо ли е съдът да изисква конкретно посочване на какво е било заснето в конкретен видеозапис на работодателя, при положение че в множество документи е посочено, че поверителна информация са всички технически или други данни, формули, кодове, програми, други софтуерни продукти, бази данни, марки, наименования, финансови условия, бизнес планове, информация за сътрудници, търговска документация, списъци на миналите, настоящи и потенциални клиенти“, “и всякаква друга информация, която може да бъде разкрита от работодателя, предвид точното изпълнение на задълженията от страна на служителя или информация, до която служителят има достъп, предоставен му от работодателя, или такава, която му е станала известна по друг начин, във връзка с договора, или която е създадена като резултат от или във връзка с изпълнение на задълженията на служителя“; допустимо ли е съдът да изисква доказване на повече от предвиденото в документите по трудовото правоотношение, при положение че страните са се съгласили със съдържанието им и то е ясно и недвусмислено – твърди се противоречие с решение №1892/22.12.1999 г. на ВКС по гр. д. №800/99 г., III г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин, следва ли да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта?
С какви доказателства се установява правнорелевантния факт за размера на трудовото възнаграждение на ищеца преди уволнението, при предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в писмено отправеното искане за обяснения са зададени достатъчно конкретно. Посочено е също така, че очевидно ищцата не се е затруднила в разбирането на въпросите, тъй като в обясненията от 08.02.2021 г. също така конкретно е признала, че е допуснала грешка и е помолила за разбиране. Нещо повече, в обясненията, дадени писмено на 14.01.2021 г., е признала, че вечерта на 22.12.2020 г. е употребявала алкохол до 00:00 ч., а през нощта около 02:00 ч. лекарства; през деня на 23.12.2020 г. се чувствала добре и работила до 14:00 ч., но признава, че е виновна и поднася извинения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1) за преценката на съда относно тежестта на извършено дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, в случаите по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 2) в случай, че работник или служител е с чисто дисциплинарно минало и при неявяването му на работа без основателни причини повече от два последователни работни дни за работодателя най-вероятно не биха настъпили неблагоприятни последици, то може ли въобще да се ангажира дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, налагайки наказание „уволнение, и ако – да, колко дни минимално трябва да не се е явил на работа; 3) неявяването на работа без законово обоснована причина през учебните ваканции, в това число и лятната, която е 75 дни, от страна на педагогическия персонал, счита ли се за тежко нарушение на трудовата дисциплина и възможно ли е налагане на дисциплинарно наказание „уволнение; и 4) започването на официално потвърдените от Министерството на образованието и науката (МОН) ваканции в учебните заведения, основание ли е за неявяване на работа сред педагогическия състав на дадено училище. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с решение №133/23.04.2015 г. по гр. дело №5394/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите три правни въпроса касаторът сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да излага каквито и да било съображения в тази насока.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

1239 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право