1) при наличие на мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение на основание чл. 190, т. 2 КТ, следва ли последващата я заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да повтаря мотивите за налагането на наказанието от предходната заповед; 2) при „обжалване (атакуване) на заповедта по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и установяване, че същата е предхождана от заповед по чл. 190, т. 2 КТ (чл. 195 КТ), следва ли изобщо да се събират доказателства относно съдържанието и процедурата по издаване на заповед по чл. 190, т. 2 КТ (чл. 195 КТ); 3) къде трябва да са изложени мотивите за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение – в заповедта на основание чл. 190 КТ (чл. 195 КТ) или в заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и как би повлияло това на законосъобразността на първата заповед; 4) само когато работодателят е издал заповед, основаваща се на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, и прекратява трудовото правоотношение по дисциплинарен ред само с нея, тази заповед трябва да съдържа и реквизитите, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ; 5) при наличие на издадена заповед за уволнение с реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ, заповедта по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, като констативна, не е необходимо да ги съдържа; и 6) съдът е длъжен и може да се ангажира с произнасяне само по основанията, посочени в исковата молба от ищеца за незаконосъобразност на атакуваното дисциплинарно наказание, а всички останали съображения за наличието на други основания, наред с посочените в исковата молба или на други доводи относно тях, са ирелевантни за спора. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №43/10.02.2014 г. по гр. дело №4082/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №40/15.02.2017 г. по гр. дело №2680/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №258/01.07.2015 г. по гр. дело №909/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №84/28.02.2014 г. по гр. дело №1430/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение №167/30.07.2014 г. по гр. дело №6368/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. С оплакването си за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.