1) за преценката на съда относно тежестта на извършено дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, в случаите по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 2) в случай, че работник или служител е с чисто дисциплинарно минало и при неявяването му на работа без основателни причини повече от два последователни работни дни за работодателя най-вероятно не биха настъпили неблагоприятни последици, то може ли въобще да се ангажира дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, налагайки наказание „уволнение, и ако – да, колко дни минимално трябва да не се е явил на работа; 3) неявяването на работа без законово обоснована причина през учебните ваканции, в това число и лятната, която е 75 дни, от страна на педагогическия персонал, счита ли се за тежко нарушение на трудовата дисциплина и възможно ли е налагане на дисциплинарно наказание „уволнение; и 4) започването на официално потвърдените от Министерството на образованието и науката (МОН) ваканции в учебните заведения, основание ли е за неявяване на работа сред педагогическия състав на дадено училище. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с решение №133/23.04.2015 г. по гр. дело №5394/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите три правни въпроса касаторът сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да излага каквито и да било съображения в тази насока.