във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ „Защо повече от две години ръководството не е предприело санкции против мен, тъй като през този период не бях допуснат до работа?“; 2/ „Защо през този период предприятието официално ме е водило в неплатен отпуск/за който не съм заявявал/“?; 3/ „Защо за периода от 2019 г. до 2022 г. съм бил осигуряван от ответника, като само една част от времето съм бил в болнични?“; 4/ „Защо се е наложило да подам жалба до инспекцията по труда, заведена под №22039483/21.04.2022 г., преди да бъда дисциплинарно уволнен и в нея съм заявил, че не съм допускан до работа?“; 5/ „Защо съдът не е разисквал фактите от констатациите по писмо с изх.№2204645б/20.05.2022г., с които е уведомен, че е извършена проверка и от направената констатация, освен, че не са заплатили платения отпуск през годините, липсват писмени молби за платен или неплатен отпуск. Смята, че това обосновава наличие на практика на организация на труда при ответната страна, която и позволява по този начин да работи с шофьорите, като „когато им е изгодно съставят протокол за неявяване на работното място и налагат дисциплинарно уволнение, а при същите условия, но когато те решат - не се търси отговорност за неявяване на работата и това няма последствие.; и 6/ „Защо ответната страна заявява, че не е информирана за здравословното състояние /трудова злополука/, като по делото са представени доказателства за воденото между страните съдебно производство и по този начин този факт следвало да бъде отразен в решението?“.