задължителна практика законът не предвижда изискване за форма, в която обяснения на работника по реда на чл. 193 КТ да бъдат дадени, нито има изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство; работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започната процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, нито пък да посочва обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация; достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. Въззивната инстанция не се е отклонила от така формираната практика – напротив, изрично се е позовала на нея, но е приела, че, с оглед конкретните особености на случая, от текста на искането за работника не става ясно кое е нарушението, за което му се искат обясненията – т. е. не е налице излагане по достатъчно разбираем за работника начин за какво нарушение на трудовата дисциплина се искат обясненията. Възражение в този смисъл е направила и самата ищца в обясненията си, мотивирайки се с естеството на задълженията си, в това число посочвайки, че не е извършвала доставки със служебния автомобил от името на „Пини Кидс“ ЕООД, и заявявайки, че липсата на уточнение за посещение на кои фирми се иска обяснение, я препятства да даде повече информация-като по делото няма данни и твърдения за допълнително уточняване на искането за обяснения. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.