ще се разгледа и прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ /реш.№******г. д.№.1470/2010, ІІІ ГО/. Поради това и първоинстанционното решение в частта, с която е разгледан този иск, като недопустимо, подлежи на обезсилване. В останалата му част то е намерено за правилно и законосъобразно. Посочено е, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудово правоотношение, което се прекратява без предизвестие /каквото е прекратяването по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ/, се счита за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. В текста на законовата разпоредба не се съдържа изискване фактически да е налице основанието за прекратяване - както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на същото-независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. Поради това и доводите на ответника за неизплащане в пълен размер на дължимото възнаграждение са намерени за ирелевантни за настъпване на факта на прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Отразено е, че в случай, че работникът е упражнил това свое право без основание, работодателят разполага само с възможност да претендира от него обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на правоотношението /реш.№.44/23.02.10 по г. д.№.3101/2008, V ГО/. В разглежданата хипотеза е безспорно установено, че изявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е достигнало до ответника на 4.06.20 и от този момент трудовото правоотношение е прекратено, независимо дали е основателно или не. Прекратяване не би могло да настъпи само ако се установи, че служителят е злоупотребил с правото си на прекратяване /например за да избегне дисциплинарно наказание „уволнение – когато прекратяване не настъпва/, но в случая такива доводи не са въведени от ответника. Отделно от изложеното е посочено и, че разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ действително не поставя каквито и да било условия освен забавянето на плащането на трудовото възнаграждение или обезщетение. Поради това и прекратяването на това основание не зависи от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Достатъчно е той да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът не оспорва, а и от заключението на вещото лице се установява, че част от трудовото възнаграждение на ищцата е било забавено. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на договореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245 КТ. При тези обстоятелства и доколкото трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работника, той не е бил длъжен да се явява на работа, не е налице дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ и уволнението на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е незаконно.