Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 177 КТ

Заплащане
Чл. 177. (1) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
(2) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

чл. 177 КТ

Заплащане
Чл. 177. (1) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
(2) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

С постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ли е допълнително възнаграждение, което е в зависимост единствено от отработеното време, без изплащането му да зависи от качеството на положения труд и преценката на работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №578/28.04.2014 г. по гр. д. №939/2014 г. на ВКС, III г. о., а по втория въпрос – в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №13 от 06.02.2020 г. по гр. д. №2413/2019 г. на ВКС, IV г. о. и решение №60028 от 16.08.2021 г. по т. д. №2787/2019 г. на ВКС, II т. о. Според касатора първият поставен въпрос е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1. „Налице ли е реален престой за повече от 15 работни дни по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ по отношение на работник, на който е възложено изрично да работи от вкъщи със заповед на работодателя по чл. 120б КТ /обн. ДВ бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ при обявена извънредна епидемична ситуация в РБ, респ. правилно ли е приложен материалния закон досежно уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ след като съдът изобщо не е обсъдил и подложил на анализ съдържанието на правнозначим за наличието на основанието за уволнение трудовоправен документ – заповед П2/17.11.2020 г. за работа от вкъщи за период, различен от периода на обявения престой?“; 2. „Към кой момент следва да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – към датата на връчване на предизвестието или към датата на прекратяване на трудовото правоотношение? В случай, че е датата на предизвестието – трябва ли престоят да е продължил обективно 15 или повече работни дни или предизвестието може да се връчи в първия ден от обявения престой? В случай, че е датата на прекратяването, трябва ли престоят да продължава обективно да съществува или е достатъчно 15-те работни дни да са изтекли, макар и работата вече да е възстановена?”; 3. „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?“ и 4. „Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила когато въззивният съд не се е произнесъл по всички доказателства по делото, както и когато е обосновал крайните си изводи на свидетелски показания, без да изследва начина и възможността им да възприемат твърдените факти и обстоятелства, както и тяхното несъответствие с фактическите твърдения на ответника в отговора на исковата молба?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение №39/20.01.2006 г. по гр. д. №1805/2003 г. на ВКС, III г. о., решение №51/03.06.2019 г. по гр. д. №1798/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение №282/08.01.2016 г. по гр. д. №229/2011 г. на ВКС, III г. о., вторият с решение №169/02.06.1997 г. по гр. д. №130/1997 г. на ВКС, III г. о., решение №393/13.07.2011 г. по гр. д. №781/2009 г. на ВКС, I г. о. и решение 94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че третият въпрос е решен в противоречие с решение №94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №157/08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №344/21.09.2012 г. по гр. д. №862/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №127/05.04.2011 г. по гр. д. 1321/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., а четвъртият с решение №223/19.06.2012 г. по гр. д. 1006/2012 г. на ВКС, IV г. о, решение №338/11.10.2012 г. по гр. д. №1383/2011 г. ВКС, IV г. о., решение 66/05.07.2012 г. по т. д. №376/2011 г. на ВКС, I т. о., решение №216/04.01.2011 г. по т. д. №87/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №78/19.07.2016 г. по гр. д. №355/2016 г. на ВКС, II г. о. и др.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2019

Дали е приложима разпоредбата на чл. 59а ЗДСл към правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР от 2006 г. (отм.) и ако да - при какви условия предвид наличието на специална уредба по чл. 212, ал. 5 от закона за ползването му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

(материално-правен и два процесуално-правни): 1. Може ли платеният годишен отпуск да се ползва в противоречие с реда по чл. 173 КТ - без писмена молба от работника и без писмено разрешение (заповед) на работодателя? 2. Следва ли извънсъдебното признание, че работодателят дължи обезщетението по чл. 224 КТ да съдържа реквизити, за да го третира съдът като извънсъдебно признание на фактите по иска, заявен на това правно основание? и 3. Длъжен ли е Върховния касационен съд да допусне до касационен контрол въззивното решение, ако спорът е сходен с висящо дело по друго решение, което вече е било допуснато до касационно обжалване? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване. По материално-правния извежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на ВКС: решение №325/25.06.1998 г. по гр. д. №1254/1997 г., Трето ГО; решение №269/19.12.2017 г. по гр. д. №5324/2016 г., Четвърто ГО и решение №142/ 03.05.2016 г. по гр. д. №6286/2015 г., Четвърто ГО. По процесуално-правните въпроси извежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради противоречие с чл. 224 и чл. 173, ал. 1 КТ. Претендира разноските по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2018

може ли платеният годишен отпуск да се ползва без подаване на писмена молба и без издаване на писмено разрешение (заповед) от работодателя, въпреки изричната разпоредба на чл. 173, ал. 1 КТ следва да се изтъкне установеното в практиката на ВКС разбиране, че липсата на писмена заповед или разрешение по смисъла на чл. 173, ал. 1 КТ е в нарушение на Кодекса на труда и евентуално основание за търсене на дисциплинарна отговорност за неявяване на работа, в които случаи дори начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск не заместват разрешението на работодателя за ползването на отпуска (реш. №127 от 5.03.2007 г. по гр. д. №1102/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., реш. №325/25.06.1998 г. на ВКС по гр. д. №1254/97 г., III г. о, реш. №542/23.08.2010 г. на ВКС по гр. д.№1767/2009 г., IV г. о на ВКС, реш.№812/27.04.2011 г. по гр. д. №198/2010 г., IV г. о на ВКС) . При липса на писмено разрешение, на недействително ползване на платен годишен отпуск може да се позове работодателят. При иск за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, основан на отрицателното твърдение за неползван полагаем годишен отпуск от работника или служителя, възражението че отпуск е ползван е установим факт в трудовия спор. Доказването, че за времето на отсъствие от работа работника или служителя е ползвал именно платен годишен отпуск е в тежест на работодателя и е допустимо с всички доказателствени средства, като начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск също имат доказателствено значение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

е в контекста и се субсумира от въпроса по т. 2, но е изведен самостоятелно с оглед предписаното от закона изискване за конкретика на оплакването, необходима за проверката за относимостта му към спора; 4./ Решението с което се оттегля овластяването на изпълнителния директор да представлява дружеството, съставлява ли елемент от фактическия състав на облигационния спор с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 241, ал. 6 ТЗ; 5./ Решението за прекратяване на представителството на изпълнителния директор прекратява ли и облигационните (гражданскоправни) отношения между страните свързани с последиците от прекратяване на самия договор за управление, както е приел П.. В конкретния случай това са споровете относно дължимото обезщетение, които спорове според съда не могат да се развиват, защото в Решението с което е оттеглено овластяването не е посочено, че това се прави "поради лоши финансови и стопански резултати" за дружеството.".

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дария Проданова

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право