Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 176 КТ

Отлагане на ползването
Чл. 176. (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
(2) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
(3) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

чл. 176 КТ

Отлагане на ползването
Чл. 176. (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
(2) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
(3) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научни правила?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение №305/27.06.2021 г. по гр. д. №1110/2011 г. на ВКС, 4 г. о.; решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на ВКС, 4 г. о.; решение №177/25.10.2016 г. по гр. д. №1263/2016 г. на ВКС, 3 г. о. и решение №246/28.12.2018 г. по гр. д. №4719/2017 г. на ВКС, 4 г. о., и 2. „Допустимо ли е въззивният съд да преиначава, да тълкува превратно събрани по делото доказателства /свидетелски показания и експертиза/, събрани в хода на първоинстанционното производство или да обсъжда и цитира в мотивите си избирателно части от тях, а други да премълчава и да игнорира?“, за който поддържа противоречие с решение №79/12.07.2017 г. по гр. д. №3244/2016 г. на ВКС, 4 г. о. и решение №69/09.07.2015 г. по гр. д. №1582/2014 г. на ВКС, 4 г. о..

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

Обусловено ли е правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от възможностите за отлагане на ползването му в рамките на текущата календарна година с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 7 ЗМСМА?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

от жалбоподателката се основават на множество различни фактически обстоятелства, които тя счита за осъществени, т. е. разрешаването на въпросите е обусловено от конкретна фактология, която не може да бъде взета предвид в производството по чл. 288 ГПК, а само в производство по чл. 293 ГПК при разглеждане на касационната жалба по същество при вече допусната касация. В случая решаващият извод на съда е, че Н. не се е явила на работа за два последователни дни, по което няма спор, след като е подала молба за ползване на платен годишен отпуск, но преди да бъде издадено писмено разрешение от работодателя. Този извод е съобразен със задължителната практиката на ВКС по приложението на чл. 173, ал. 6 КТ. С решение по гр. д. №4336/2008 г. и решение по гр. д. №1767/2009 г., двете по описа на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че ползването на отпуск става по предвидения в закона ред, включващ изискване за писмено разрешение, обективирано в писмена заповед на работодателя за ползване на отпуск. Изискването за изрично писмено волеизявление на работодателя произтича от естеството на трудовото правоотношение и нуждата на работодателя да разполага с точна представа за наличните трудови ресурси с оглед правилното протичане на работния процес. С решенията е прието, че независимо от конкретни фактически обстоятелства – кратка продължителност на поискания отпуск, наличие на формално основание за ползване на отпуск, начисляване на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск, те не водят до отпадане на изискването по чл. 173, ал. 6 КТ и не могат да заместят липсващото волеизявление на работодателя. С решението по гр. д. №1767/2009 г. изрично е прието, че неявяването на ищцата на работа, без да е имала писмено разрешение за ползване на платен годишен отпуск, тя е допуснала грубо нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят правилно я е наказал с дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Надежда Зекова

Решение №****/**.**.2010 по дело №****/2008

/настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писменото изявление на работника по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, ако не са били налице основанията на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ за това прекратяване/ настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обeктивирана в решение №18 от 19.01.2007 г. по гр. д. №668/2004 г. на ВКС, Трето г. о. и решение №554/21.11.2008 г. по гр. д. №1* от 2005 г. на ВКС, Второ г. о., поради следното: Съгласно чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяването на трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая разпоредбата сочи, че трудовото правоотношение се счита прекратено от датата на получаване на писменото изявление /на работодателя или на работника/ за прекратяване на договора. Освен това, тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор взависимост от това, дали фактически е налице основанието, посочено от работодателя или от работника за прекратяване на този трудов договор. Поради това, както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на това трудово правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право