1. „Следва ли въззивния съд да се произнесе по всички наведени с въззивната жалба оплаквания, касаещи правилността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и да обсъди всички релевантни за спора факти?”; 2. „Допустимо ли е въззивния съд да не изпълни задължението си да изложи собствени мотиви по всички възражения, аргументи и доводи на въззивника, изложени във въззивната жалба, както и да не обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на въззивника, относими към правния спор?“; 3. „Допълнително трудово възнаграждение, което зависи от броя отработени часове от работника, е ли възможно да попадне в хипотезата на чл. 118, ал. 3 КТ?“; 4. „Допълнително трудово възнаграждение, което зависи от броя отработени часове от работника, може ли да се тълкува като едностранно увеличение на основното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 118, ал. 3 КТ?“; 5. „Може ли допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл. 15, ал 2 Наредба за структурата и организацията на работната заплата, изплатено над основното трудово възнаграждение, да попадне в хипотезата на чл. 118, ал. 3 КТ и да се приеме, че е налице едностранно увеличение на трудовото възнаграждение?“; 6. „Неизпълнението на указания за извършване на съдопроизводствени действия, дадени от ВКС при връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, представлява ли съществено процесуално нарушение?“; 7. „Неправилно или неточно или непълно изпълнение на указания за извършване на съдопроизводствени действия, дадени от ВКС при връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, представлява ли съществено процесуално нарушение?“; 8. „Когато в трудовия договор работникът и работодателят са уговорили основно месечно трудово възнаграждение, и впоследствие бъде сключено допълнително споразумение, с което се предоговори трудовото възнаграждение на основно и допълнително, които е уговорено да се изчисляват на база отработени часове в седмицата, респ. в месеца, и когато в рамките на няколко последователни месеци са изработени повече часове и са изплатени по-високи суми на работника, представлява ли това едностранно увеличение на основното трудовото възнаграждение на работника по смисъла на чл. 118, ал. 3 Кодекса на труда?“; 9. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 118, ал. 3 Кодекса на труда, когато страните по трудовото правоотношение са уговорили основното и допълнителното възнаграждение да се изчисляват и изплащат на база отработени часове в седмицата?“; 10. „Заплащането на по-високо трудово възнаграждение за два или повече месеци може, ли да се приеме за едностранно увеличение на същото от работодателя по смисъла на чл. 118, ал. 3 Кодекса на труда, при условие, че трудовото възнаграждение е уговорено да се заплаща на база отработени часове по определени часови ставки?“; 11. „Заплащането на по-високо трудово възнаграждение за два или повече месеци може ли да се приеме за едностранно увеличение на същото от работодателя по смисъла на чл. 118, ал. 3 Кодекса на труда, при условие, че не са налице вписвания в трудовата книжка за увеличение на работната заплата на работника?“; 12. „Допълнително трудово възнаграждение, което зависи от броя отработени часове от работника, е ли възможно да попадне в хипотезата на чл. 118, ал. 3 КТ?“; 13. „Допълнително трудово възнаграждение, което зависи от броя отработени часове от работника, може ли да се тълкува като едностранно увеличение на основното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 118, ал. 3 КТ?“ и 14. „Може ли допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл. 15, ал. 2 Наредба за структурата и организацията на работната заплата, изплатено над основното трудово възнаграждение, да попадне в хипотезата на чл. 118, ал. 3 КТ и да се приеме, че е налице едностранно увеличение на трудовото възнаграждение?“. Сочи, че първият и вторият въпроси са решени в противоречие с приетото в решение №443/25.10.2011 г. по гр. д. №166/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №123/28.05.2014 г. по гр. д. №7750/2013 г. на ВКС, I г. о., решение №93/27.10.2016 г. по т. д. №1882/2015 г. на ВКС, I т. о., а третият, четвъртият и петият въпроси с решение №762/22.11.2010 г. по гр. д. №1412/2009 г. на ВКС, IV г. о., като поддържа, че въпросите от шести до четиринадесети са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.